Освобождението от турско робство
На 3 март 1878 година вследствие на многовековни битки на българския народ за независимост, които обръщат вниманието на европейските страни върху българския въпрос, е осъществен политически акт, който донася свободата ни. Това е подписания в Сан Стефано кротичък контракт, с който се възвръща българската страна след близо 5 века османско господство. Мирният контракт става факт след Руско-турската война от 1877-1878 година, която за нас е освободителна.
Днес, 143 години по-късно, този популярен ден в историята ни е народен празник, а случилото се към това събитие е известно на всеки българин. Да напомним в резюме събитията, довели до връщането на България на европейската карта.
Българския въпрос и европейските реакции
През 1876 година избухва Априлското въстание, което е върховата точка в национално-освободителните ни битки. Въпреки незадоволителната подготовка и слабото въображение, въстаниците демонстрират смелост и решителност народът да бъде свободен, само че заради неприятните условия въстанието е несполучливо.
Жестокото му потушаване не остава неусетно в полезрението на европейските страни с помощта на репортажите на американския публицист Макгахан и реакциите на знакови фигури в публичния живот на Европа. Виктор Юго, Уилям Гладстон, Достоевски, Тургенев и Толстой, свещеник Щросмайер са единствено дребна част от имената, застъпили се за българската идея.
Техните апели и митингите в доста европейски градове довеждат от привикване на Цариградската конференция през януари 1877 година, чиято цел е справедливото устройство на балканските провинции в Османската империя. Конференцията предлага предоставяне на автономност на две области, обитаеми с българи, на територии на днешните България и Северна Македония.
Турция дава знак още в самото начало, че няма да се преценява с решенията на конференцията и го показва в деня на нейното разкриване, като дава нова конституция на поданиците на империята. На 18 януари 1877 година идва и формалното съобщение от турските управляващи, че не одобряват решенията на конференцията.
На тези дейности Русия взема решение да отговори с военна мощ. Сблъсъкът на ползите на двете сили е неминуем и е превдварително решен от редица събития, станали по-рано. Това са основаните дългогодишни културни връзки сред българския и съветския народ, опиращи се на обща вяра, близки езици и покровителството на Русия над православните християни, обещано публично на Руската империя с контракта в Кючук Кайнаржда от 1774 година.
Събитията към Априлското въстание имат най-широк отзив в Русия и съветският император Александър ІІ, следвайки хода на събитията и настроенията в личната му страна, с манифест от 12 април 1877 година афишира война на Турция. Половин година по-рано е образувано и българското опълчение.
Избухване и ход на Руско-турската освободителна война
Руско-турската война от 1877-1878 година, която има освободителен темперамент за България се води на два фронта. Дунавският е единият, а Кавказкият е другият фронт. В Дунавския фронт вземат участие над четвърт милион бойци. Румъния се оказва основен съдружник на Руската империя, участвайки с 60 хиляди доброволци и даване на територията си за задачите на войната. Като доброволци се включват финландци, украинци и хора от други националности.
Българското опълчение наброява към 7500 индивида. Опълченците са под командването на военачалник Столетов и са челен отряд на съветската войска. Получават особено ушитото за тях Самарско знаме.
Войната стартира с сполучливия десант на съветските войски, минали река Дунав край Свищов на 15 юни 1877 година. Освободена е остарялата столица Търново, както и територии по пътя Русе, Силистра, Варна, Шумен.
На 7 юли е ангажиран стратегическия за военните дейности проход на връх Шипка и съветските войски минават Стара планина. Слизането им на юг носи свободата на Стара Загора, само че това е краткотрайно, защото турците си възстановяват града. Опожаряването и избиването на популацията е един от най-тежките моменти в историята ни директно преди Освобождението.
Руската войска не съумява да превземе Плевен и обсадата на града се стяга, защото се оказва основен миг в изхода на цялата война. Сюлейман паша настава с 35 хилядна войска, с цел да свърже своите войски с тези на Осман паша край Плевен.
Отстъпващите отряди на военачалник Гурко и българското опълчение застават на връх Шипка, с цел да задържат турските войски. На 9 август стартира шипченската епопея, която е известна на всеки българин през днешния ден и е нашият мотив за национална горделивост и нашият принос към свободата.
Подкрепленията, водени от военачалник Радецки, идват в най-критичния миг, за бъде удържан турският взлом към върха.
На 10 декември 1877 година военачалник Тотлебен завладява Плевен. Тази победа е решаващата за изхода на цялата война. Победите при Арабаконак и Етрополе отварят пътя на съветските войски на юг. На 4 януари е освобождението на София, на 16 януари и Пловдив е свободен.
Руските войски потеглят към Цариград, само че на 20 километра от турската столица Британската империя се намесва, давайки знак на Русия в Мраморно море да спре това нахлуване.
На 19 януари е подписано помирение в Одрин, което стопира хода на войната.
Точно един месец по-късно на 19 февруари по остарял жанр и 3 март по нов жанр в предградието на Цариград Сан - Стефано е подписан публично мирния контракт, слагащ завършек на войната.
Решения на Санстефанския контракт
Договорът от Сан Стефано урежда статута на някогашните турски владения на Балканите. По силата на контракта Румъния, Сърбия и Черна гора получават своята цялостна самостоятелност.
България се появява още веднъж на европейската карта като самостоятелно княжество, заемащо територии, обитаеми с етнически българи в областите Мизия, Тракия, Поморавието, Македония, а също по този начин и в Косово и Албания, където са отделени 17 хиляди квадратни километра земя, обитаема с етнически българи.
Договорът има темперамент на прелиминарен и единствено обрисува териториите, на които живеят българи, като авансово е ясно, че Великите сили ще ревизират този план.
Това в действителност се случва на планувания Берлински конгрес през лятото на 1878 година, който доста понижава границите на българското княжество, отнемайки изконни български земи, населявани от хора с българско национално схващане.
Част от българските територии остават в състава на Османската империя под името Източна Румелия с център Пловдив, като употребяват административна автономност, в това число локална милиция, играеща роля на въоръжени сили и губернатор, назначен от султана. Това състояние е променено с един извънреден български акт, подбуден от решимостта на народа да бъде обединен - Съединението на България от 1885 година. Това последно удивително българско събитие оформя българската страна такава, каквато я познаваме и през днешния ден.
Значение на Руско- турската война от 1877- 1878 година
Въпреки решенията на Берлинския конгрес Санстефанска България е идеалът на поколенията българи, жадували свободата. Няколко поколения българи не престават да работят и след Освобождението, с цел да имаме нашата България през днешния ден.
Освобождението поставя началото на Третата българска страна на Дунав, която продължава да живее с името, с което е основана, до през днешния ден.
Честита независимост! Да се гордеем, че сме българи!
