На 3 април (22 март по стар стил) през 1879

На 3 април (22 март по остарял стил) през 1879 година Учредителното заседание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, академик и общественик. По данни от 1878 година, София има 11 694 поданици, 2 учебни заведения, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й повърхност е 2,84 кв. км.
 
В " Географското единение на българските земи ” проф. Иван Батаклиев написа:
" Положението на българските земи е значимо за тяхното единение с това, че те са концентрично подредени към Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават основните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; точно през нея минава диагоналният път за Цариград. 
Но през София минава и основният меридианен път в България по долините на Искър и Струма... Ненапразно София е определена за столица, основен съобщителен възел и културен център на България, и успешно изпъква като основно обединително средище на българските земи.... Поради всичко това София заслужава, дружно със своята област, да се счита като обособена българска земя измежду другите български земи... ".
 
Източник: БГНЕС