София – от древността до днес: 146 години от обявяването ѝ за столица
На 3 април 1879 година София публично е определена за столица на новоосвободеното Княжество България . Градът е предпочетен по предложение на проф. Марин Дринов поради своето стратегическо разположение и капацитет за развиване. В този миг София е дребен град с към 11 694 поданици, 2 учебни заведения, 10 хана и няколко пазара, само че в идващите десетилетия стартира бързо да се разраства, трансформирайки се в най-големия и значим град на страната.
София в предишното: от Сердика до столицата на Княжество България
София има хилядолетна история, като корените ѝ могат да бъдат проследени още от неолита. През античността градът е прочут като Сердика – кръстен на тракийското племе серди. При император Марк Улпий Траян получава статут на римски град и стартира да носи името Улпия Сердика.
През IV век император Константин Велики назовава Сердика " Моят Рим " и я трансформира в една от своите обичани резиденции. Градът има значимо значение и за християнството – точно тук през 311 година е публикуван Сердикийският едикт, който за първи път легализира християнската вяра в Римската империя.
През 809 година хан Крум причислява града към Първото българско царство, като той приема славянското име Средец. През Средновековието градът се утвърждава като значим административен, боен и търговски център. По време на османското господство София е столица на Румелийския еялет, само че през XVII век стартира да запада дружно с цялата Османска империя. Въпреки това, българското население в града остава доста и съхранява своите обичаи.
На 4 януари 1878 година съветските войски, водени от военачалник Йосиф Гурко, освобождават София. Година по-късно градът е определен за столица на възобновената българска страна.
Развитието на София след 1879 година
След провъзгласяването си за столица София стартира динамично да се уголемява. През 1880 година популацията към този момент е 20 856 души. В началото градът е разграничен на 18 махали, а уличната номерация липсва.
През 1880 година е направен първият градоустройствен проект на София от френския инженер Амадие, който съчетава правоъгълна и радиално-кръгова улична мрежа. Първоначално територията на града е 3 кв. км, само че с разрастването на инфраструктурата и присъединението на близките села през 1934 година доближава 42 кв. км.
През първите няколко десетилетия след Освобождението са построени редица здания, които оформят неповторимия образ на столицата: Народното събрание, Софийският университет, Народната библиотека, Народният спектакъл „ Иван Вазов “, Централната минерална баня, храм-паметникът „ Св. Александър Невски “ и други.
София през днешния ден – пораства, само че не старее
Днес София е най-големият град в България с население от 1 274 290 души (по данни на НСИ). Разположена в Софийското поле, столицата е заобиколена от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина, Люлин и Лозенската планина.
Градът е знак на история, просвета и динамично развиване. Софийският герб, основан през 1900 година, носи девиза „ Расте, само че не старее “ , който и до през днешния ден въплъщава духа на столицата – град с богато минало и блян към бъдещето.
София в предишното: от Сердика до столицата на Княжество България
София има хилядолетна история, като корените ѝ могат да бъдат проследени още от неолита. През античността градът е прочут като Сердика – кръстен на тракийското племе серди. При император Марк Улпий Траян получава статут на римски град и стартира да носи името Улпия Сердика.
През IV век император Константин Велики назовава Сердика " Моят Рим " и я трансформира в една от своите обичани резиденции. Градът има значимо значение и за християнството – точно тук през 311 година е публикуван Сердикийският едикт, който за първи път легализира християнската вяра в Римската империя.
През 809 година хан Крум причислява града към Първото българско царство, като той приема славянското име Средец. През Средновековието градът се утвърждава като значим административен, боен и търговски център. По време на османското господство София е столица на Румелийския еялет, само че през XVII век стартира да запада дружно с цялата Османска империя. Въпреки това, българското население в града остава доста и съхранява своите обичаи.
На 4 януари 1878 година съветските войски, водени от военачалник Йосиф Гурко, освобождават София. Година по-късно градът е определен за столица на възобновената българска страна.
Развитието на София след 1879 година
След провъзгласяването си за столица София стартира динамично да се уголемява. През 1880 година популацията към този момент е 20 856 души. В началото градът е разграничен на 18 махали, а уличната номерация липсва.
През 1880 година е направен първият градоустройствен проект на София от френския инженер Амадие, който съчетава правоъгълна и радиално-кръгова улична мрежа. Първоначално територията на града е 3 кв. км, само че с разрастването на инфраструктурата и присъединението на близките села през 1934 година доближава 42 кв. км.
През първите няколко десетилетия след Освобождението са построени редица здания, които оформят неповторимия образ на столицата: Народното събрание, Софийският университет, Народната библиотека, Народният спектакъл „ Иван Вазов “, Централната минерална баня, храм-паметникът „ Св. Александър Невски “ и други.
София през днешния ден – пораства, само че не старее
Днес София е най-големият град в България с население от 1 274 290 души (по данни на НСИ). Разположена в Софийското поле, столицата е заобиколена от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина, Люлин и Лозенската планина.
Градът е знак на история, просвета и динамично развиване. Софийският герб, основан през 1900 година, носи девиза „ Расте, само че не старее “ , който и до през днешния ден въплъщава духа на столицата – град с богато минало и блян към бъдещето.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ