Три красиви български имена черпят днес! Почитаме светец, който се молил на Господ за палачите си и сам влязъл в кладата
На 29 юли православната черква уважава Свети Мъченик Калиник. Според поверието той се е родил в Киликия, Мала Азия и бил учтив в християнския закон. Свети Калиник посветил живота си на проповядването на Божията религия, като обиколил доста села и градове.
Той съумял да обърне доста езичници към Христовата религия. Но при идването му в Анкара той бил хванат от езичници, които го завели при градския шеф с обвиняване във вероотстъпничество. Но Свети Калиник дал отговор на тези обвинявания с открита проповед за същинския Бог. Но думите му тормозили началника и той изискал Калиник да се поклони на елинските богове. Той отказал и бил подложен на жестоки тествания, само че той не се преклонил. След това той бил изпратен в град Гангра, където да бъде съден.
Пътят бил доста дълъг, а страданията на Калиник – големи. Дори бойците, които го водели, били измъчвани от зной и жадност. Тогава Калиник се помолил на Господ и той утолил жаждата на палачите му. Но това състрадание не трогнало палачите му. При идването им в град Гангра на площада бил разпален огромен огън. Без да се колебае, светецът влезнал самичък в огъня, намирайки мъченическата си гибел, а нетленното му тяло било заровено от християни с респект.
Освен това 29 юли се счита за един от най-горещите дни в годината - горещниците. Те са на 28, 29 и 30 юли.
Те се означават най-вече в Северна и в Западна България, само че ритуали се правят и в някои югозападни региони. В Северна България дните са известни надлежно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се назовава Запалена или Опалена неделя. През горещниците човек би трябвало да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото състрадание към хората.
Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата и нейните прищявки, те вярвали, че отбелязването на горещниците защищава дома и равнищата им от пожари и градушки.
Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не би трябвало да се върви на равнища и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече самун - за запазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не трябва да се пали огън и да се изнася вън от жилището.
На третия ден посредством специфичен ритуал се пали един общ нов огън, от който всеки възобновява огъня в своя дом. Горещниците се почитат най-вече от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън.
През трите следващи дни се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март идната година.
Според националното поверие Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат лични имена. В Северна България те са: Чурлига, Пърлога и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник дават отговор надлежно на месеците януари, февруари и март.
Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, в случай че е студен — предвещава мраз и виелици. Във Велешко на този ден честват занаятчиите, чиито специалности са свързани с огън.
През тези дни хората се къпят в лековити извори, тъй като се има вяра, че тогава силата им е изключително огромна. В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия посред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и възобновяват огъня в своите огнища.
На 28, 29 и 30 юли се означават астрономическите горещници. Разминаването с горещниците, отбелязвани от народа (15, 16, 17 юли) идва поради прекосяването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския поради множеството високосни години в него.
Днес имен ден честват Калина, Калин и Горан!
Той съумял да обърне доста езичници към Христовата религия. Но при идването му в Анкара той бил хванат от езичници, които го завели при градския шеф с обвиняване във вероотстъпничество. Но Свети Калиник дал отговор на тези обвинявания с открита проповед за същинския Бог. Но думите му тормозили началника и той изискал Калиник да се поклони на елинските богове. Той отказал и бил подложен на жестоки тествания, само че той не се преклонил. След това той бил изпратен в град Гангра, където да бъде съден.
Пътят бил доста дълъг, а страданията на Калиник – големи. Дори бойците, които го водели, били измъчвани от зной и жадност. Тогава Калиник се помолил на Господ и той утолил жаждата на палачите му. Но това състрадание не трогнало палачите му. При идването им в град Гангра на площада бил разпален огромен огън. Без да се колебае, светецът влезнал самичък в огъня, намирайки мъченическата си гибел, а нетленното му тяло било заровено от християни с респект.
Освен това 29 юли се счита за един от най-горещите дни в годината - горещниците. Те са на 28, 29 и 30 юли.
Те се означават най-вече в Северна и в Западна България, само че ритуали се правят и в някои югозападни региони. В Северна България дните са известни надлежно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се назовава Запалена или Опалена неделя. През горещниците човек би трябвало да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото състрадание към хората.
Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата и нейните прищявки, те вярвали, че отбелязването на горещниците защищава дома и равнищата им от пожари и градушки.
Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не би трябвало да се върви на равнища и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече самун - за запазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не трябва да се пали огън и да се изнася вън от жилището.
На третия ден посредством специфичен ритуал се пали един общ нов огън, от който всеки възобновява огъня в своя дом. Горещниците се почитат най-вече от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън.
През трите следващи дни се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март идната година.
Според националното поверие Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат лични имена. В Северна България те са: Чурлига, Пърлога и Марина Огнена, а в Южна - Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник дават отговор надлежно на месеците януари, февруари и март.
Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, в случай че е студен — предвещава мраз и виелици. Във Велешко на този ден честват занаятчиите, чиито специалности са свързани с огън.
През тези дни хората се къпят в лековити извори, тъй като се има вяра, че тогава силата им е изключително огромна. В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия посред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и възобновяват огъня в своите огнища.
На 28, 29 и 30 юли се означават астрономическите горещници. Разминаването с горещниците, отбелязвани от народа (15, 16, 17 юли) идва поради прекосяването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския поради множеството високосни години в него.
Днес имен ден честват Калина, Калин и Горан!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ