,fit(1920:897)&format=webp)
AI няма да измести корпоративния софтуер - поне засега
На 29 януари SAP - компания, чиито приложения се употребяват за ръководство на всичко от складови наличия до заплати - съобщи по време на диалог с вложители, че чака „ леко закъснение “ в облачния си софтуерен бизнес през 2026 година Акциите ѝ се сринаха с 15%.
Книжата на ServiceNow, чиито принадлежности оказват помощ на фирмите да автоматизират разнообразни задания, поевтиняха с 13%, макар че приходите за последното тримесечие надминаха упованията на анализаторите. Дори софтуерни компании без вести към себе си пострадаха - Salesforce изгуби 7%, а Workday 8%.
Тази ликвидация отразява възходящото безпокойствие за бъдещето на софтуерната промишленост в ерата на изкуствения разсъдък. Пазарната стойност на обществените американски компании за корпоративен програмен продукт е спаднала с 10% през последната година, съгласно калкулации на The Economist.
След интервал на плевел растеж на приходите, инерцията им внезапно отслабна. Но вложителите рискуват да слагат неправилна диагноза на проблемите в бранша.
По време на пандемията разноските на бизнеса за програмен продукт скочиха. Ниските лихви разрешиха на фирмите да се финансират на ниска цена и да влагат в нови системи. Служители и консуматори бяха вкъщи, а доста ръководители виждаха потребност да подобрят цифровите си услуги.
След пандемията обаче по-високите лихви и възходящата неустановеност охладиха тези разноски. Официални данни от Съединени американски щати демонстрират, че годишният растеж на вложенията в бизнес програмен продукт е понижен от 12% през 2021–2022 година до 8% през 2024 година
Но дали следва разтърсване, провокирано от AI?
Коментаторите нормално показват две закани. Първата идва от инструментите за AI програмиране. Claude Code на Anthropic и Codex на OpenAI разрешават на разработчиците да пишат код доста по-бързо.
Стартъпи за така наречен „ vibe coding “, като Lovable и Base44, даже дават опция на неспециалисти да основават програмен продукт посредством елементарни указания към чатботове.
Страхът е, че фирмите ще стартират сами да създават огромна част от нужния им програмен продукт. Втората опасност са така наречен AI-native стартъпи за корпоративен програмен продукт - като Attio в ръководството на клиенти или Glean в търсенето в корпоративни данни, които биха могли да лишават пазарен дял от одобрените играчи.
Ако разгледаме тези опасности поотделно, картината наподобява по-малко трагична, написа Economist.
За множеството компании създаването на програмен продукт е разпръскване от главния им бизнес. Дългосрочната наклонност върви в противоположната посока. В средата на 90-те години американските компании поддържат към 30% от софтуерните си вложения вътрешно - през днешния ден този дял е на половина. Типичната огромна компания има абонаменти за стотици стратегии. Дори OpenAI употребява Slack - услуга на Salesforce.
Няма съществени учредения да се счита, че AI ще обърне тази наклонност. Причината е и в рестриктивните мерки на технологията.
Генерираният от AI код постоянно е по-малко грациозен, по-малко усъвършенстван и надлежно по-неефективен.
Андрей Карпати, някогашен началник на AI в Tesla, отбелязва, че моделите позволяват „ фини концептуални неточности, каквито би направил разсеян младши разработчик “.
Ръководител на огромна консултантска компания добавя пред Economist, че технологията е по-полезна при основаването на напълно нов програмен продукт, в сравнение с при работа със съществуващи корпоративни системи.
Разбира се, AI ще се усъвършенства. Но евентуално и ще нараства. Засега Силициевата котловина субсидира обилно цената му, което не може да продължи постоянно.
OpenAI чака да изгори 17 милиарда $ тази година. Акциите на Microsoft пострадаха предходната седмица, откакто вложителите реагираха на големите ѝ разноски за центрове за данни. В последна сметка тези компании ще би трябвало да покажат възвръщаемост, което допуска по-високи цени.
Именно тогава профилираните софтуерни компании ще имат преимущество. Те могат да разпределят разноските за разработка сред доста клиенти. Освен това са по-умели в потреблението на AI за писане на код. Изследване на Фиона Чен и Джеймс Стратън от Харвард демонстрира, че AI покачва продуктивността на програмистите единствено в компании, които продават програмен продукт.
Що се отнася до AI-native съперниците, опасенията също може да са пресилени. Утвърдените снабдители интензивно внедряват AI функционалности. За да ускорят процеса, те получават стартъпи - като покупката на Sana Labs от Workday и на MoveWorks от ServiceNow. Софтуерните колоси разполагат и с финансов запас: Salesforce, SAP, ServiceNow и Workday дружно са генерирали близо 30 милиарда $ свободен паричен поток предходната година. Продуктите им са и „ лепкави “ - промяната на корпоративен програмен продукт е скъпа и рискова.
Всъщност AI може да се окаже благословия за огромните софтуерни компании. Дори достъпът до AI да нарастне, технологията евентуално ще понижава разноските за разработка на програмен продукт във времето. Това може да докара до повече, а не по-малко разноски за програмен продукт, защото фирмите го употребяват за автоматизиране на задания, изпълнявани от хора.
Ключовият въпрос е ценовата разтегливост. Данните са лимитирани, само че показателни. Изследване на Френската централна банка сочи, че разноските за програмен продукт са относително еластични. Анализ на американски данни от Economist демонстрира, че спад от 10% в цените на софтуера е обвързван с растеж от 20% на разноските. Софтуерът може би ще „ изяде света “, само че към този момент е отхапал единствено дребни части. Скоро обаче може да захапе доста по-сериозно.
Книжата на ServiceNow, чиито принадлежности оказват помощ на фирмите да автоматизират разнообразни задания, поевтиняха с 13%, макар че приходите за последното тримесечие надминаха упованията на анализаторите. Дори софтуерни компании без вести към себе си пострадаха - Salesforce изгуби 7%, а Workday 8%.
Тази ликвидация отразява възходящото безпокойствие за бъдещето на софтуерната промишленост в ерата на изкуствения разсъдък. Пазарната стойност на обществените американски компании за корпоративен програмен продукт е спаднала с 10% през последната година, съгласно калкулации на The Economist.
След интервал на плевел растеж на приходите, инерцията им внезапно отслабна. Но вложителите рискуват да слагат неправилна диагноза на проблемите в бранша.
По време на пандемията разноските на бизнеса за програмен продукт скочиха. Ниските лихви разрешиха на фирмите да се финансират на ниска цена и да влагат в нови системи. Служители и консуматори бяха вкъщи, а доста ръководители виждаха потребност да подобрят цифровите си услуги.
След пандемията обаче по-високите лихви и възходящата неустановеност охладиха тези разноски. Официални данни от Съединени американски щати демонстрират, че годишният растеж на вложенията в бизнес програмен продукт е понижен от 12% през 2021–2022 година до 8% през 2024 година
Но дали следва разтърсване, провокирано от AI?
Коментаторите нормално показват две закани. Първата идва от инструментите за AI програмиране. Claude Code на Anthropic и Codex на OpenAI разрешават на разработчиците да пишат код доста по-бързо.
Стартъпи за така наречен „ vibe coding “, като Lovable и Base44, даже дават опция на неспециалисти да основават програмен продукт посредством елементарни указания към чатботове.
Страхът е, че фирмите ще стартират сами да създават огромна част от нужния им програмен продукт. Втората опасност са така наречен AI-native стартъпи за корпоративен програмен продукт - като Attio в ръководството на клиенти или Glean в търсенето в корпоративни данни, които биха могли да лишават пазарен дял от одобрените играчи.
Ако разгледаме тези опасности поотделно, картината наподобява по-малко трагична, написа Economist.
За множеството компании създаването на програмен продукт е разпръскване от главния им бизнес. Дългосрочната наклонност върви в противоположната посока. В средата на 90-те години американските компании поддържат към 30% от софтуерните си вложения вътрешно - през днешния ден този дял е на половина. Типичната огромна компания има абонаменти за стотици стратегии. Дори OpenAI употребява Slack - услуга на Salesforce.
Няма съществени учредения да се счита, че AI ще обърне тази наклонност. Причината е и в рестриктивните мерки на технологията.
Генерираният от AI код постоянно е по-малко грациозен, по-малко усъвършенстван и надлежно по-неефективен.
Андрей Карпати, някогашен началник на AI в Tesla, отбелязва, че моделите позволяват „ фини концептуални неточности, каквито би направил разсеян младши разработчик “.
Ръководител на огромна консултантска компания добавя пред Economist, че технологията е по-полезна при основаването на напълно нов програмен продукт, в сравнение с при работа със съществуващи корпоративни системи.
Разбира се, AI ще се усъвършенства. Но евентуално и ще нараства. Засега Силициевата котловина субсидира обилно цената му, което не може да продължи постоянно.
OpenAI чака да изгори 17 милиарда $ тази година. Акциите на Microsoft пострадаха предходната седмица, откакто вложителите реагираха на големите ѝ разноски за центрове за данни. В последна сметка тези компании ще би трябвало да покажат възвръщаемост, което допуска по-високи цени.
Именно тогава профилираните софтуерни компании ще имат преимущество. Те могат да разпределят разноските за разработка сред доста клиенти. Освен това са по-умели в потреблението на AI за писане на код. Изследване на Фиона Чен и Джеймс Стратън от Харвард демонстрира, че AI покачва продуктивността на програмистите единствено в компании, които продават програмен продукт.
Що се отнася до AI-native съперниците, опасенията също може да са пресилени. Утвърдените снабдители интензивно внедряват AI функционалности. За да ускорят процеса, те получават стартъпи - като покупката на Sana Labs от Workday и на MoveWorks от ServiceNow. Софтуерните колоси разполагат и с финансов запас: Salesforce, SAP, ServiceNow и Workday дружно са генерирали близо 30 милиарда $ свободен паричен поток предходната година. Продуктите им са и „ лепкави “ - промяната на корпоративен програмен продукт е скъпа и рискова.
Всъщност AI може да се окаже благословия за огромните софтуерни компании. Дори достъпът до AI да нарастне, технологията евентуално ще понижава разноските за разработка на програмен продукт във времето. Това може да докара до повече, а не по-малко разноски за програмен продукт, защото фирмите го употребяват за автоматизиране на задания, изпълнявани от хора.
Ключовият въпрос е ценовата разтегливост. Данните са лимитирани, само че показателни. Изследване на Френската централна банка сочи, че разноските за програмен продукт са относително еластични. Анализ на американски данни от Economist демонстрира, че спад от 10% в цените на софтуера е обвързван с растеж от 20% на разноските. Софтуерът може би ще „ изяде света “, само че към този момент е отхапал единствено дребни части. Скоро обаче може да захапе доста по-сериозно.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ