Шанхайският инцидент
На 29 януари 1932 година почнала една от „ мини-войните “, които станали интродукция към Втората международна война.
Тя влезнала в историята като „ Шанхайският случай “ или „ Първата борба за Шанхай “. Този спор е забавен с това, че за пръв път точно в него изиграло значима роля нов вид оръжие – самолетоносачи и палубна авиация.
Всичко почнало с това, че жителите на Шанхай набили петима японски просещи монаси и изгорили фабрика, благосъстоятелност на японски търговци. Това била реакция на неотдавнашната окупация на Манчжурия от японската войска.
Местната полиция съумяла да разпръсне тълпата, като умрял един китайски служител на реда. Японците обаче предявили ултиматум на Китай, с който претендирали китайските войски да се изтеглят от Шанхай и да предадат контрола му на японската войска. Китайците отказали и тогава Япония, без да разгласи война, почнала навлизане.
Рано сутринта на 29 януари,хидроплани E1Y и E41Y от самолетоносача „ Ноторо “ бомбардирали предградията на Шанхай, убивайки доста цивилни жители. Същия ден 7 хиляди японски морски пехотинци създали десант при Шанхай и почнали нахлуване, само че били спрени от частите на 19-та китайска войска.
Няколко дни по-късно японските самолетоносачи „ Кага “ и „ Хиошо “ се доближили до китайското крайбрежие, като имали на борда си палубни бомбардировачи „ Мицубиши B1M “ и изтребители „ Накаджима A1N2 “ (лицензионно копие на британския изтребител „ Глостър Геймкок “). Те незабавно нападнали града и позициите на китайските войски.
Китайците имали единствено два изтребителя „ Блекбърн Линкок “. На 5 февруари те се пробвали да прехванат нова вълна от бомбардировачи, само че ескортиращите изтребители отблъснали офанзивата, като свалили единия китайски аероплан и развалили другия. Това били първите победи на японската палубна авиация. Китайците декларирали, че техните водачи съумели да смъкват един бомбардировач, само че японците отрекли.
На 19 февруари на шанхайското летище Хунцяо кацнал изтребител „ Боинг-218 “, пилотиран от американския водач Ричард Шорт. Самолетът бил платен от китайците за обзор и оценка, а Шорт подписал контракт за демонстрационни полети. Но когато японците почнали да бомбардират Шанхай, той предложил услугите си като военен водач, въпреки да нямал нужните умения и в никакъв случай да не бил обучаван във въздушна пукотевица. Не е известно дали го сторил заради предпочитание да отбрани цивилното население, жадност за рискови завършения или просто с цел да завоюва повече пари.
Още в деня на идването си Шорт изхвърчал, с цел да прехване и нападна група японски бомбардировачи, само че, заради неумението си да стреля, не улучил никой. Все отново съумял да избяга от три японски изтребителя и наред да се върне на летището. Вероятно роля изиграл фактът, че оптималната скорост на „ боинг “-а била 300 км в час, а на японските самолети – 250. Те просто не съумели да го настигнат.
На 22 февруари се състоял вторият и финален въздушен пердах на Ричард Шорт. Над железопътната гара Сучоу той атакувал звено бомбардировачи В1M, приближавайки се изпод и откъм гърба, като разкрил огън по челния аероплан от разстояние единствено към 100 метра. Този път улучил. Щурманът на бомбардировача – лейтенант Сацумо Котани, бил погубен, а стрелец-радистът ранен. Но самолетът не бил свален и оживелият водач съумял да го откара до самолетоносача.
В това време тройка японски ескортиращи изтребители се възползвали от обстоятелството, че при офанзивата Шорт понижил скоростта и го хванали „ в клещи “ от три страни, а водещият звеното лейтенант Нокиджи Икута съумял да даде прецизен откос. Вероятно Шорт бил съществено ранен, защото боингът се наклонил настрана, бягайки от огъня, а след няколко секунди почнал да се премята и рухнал в плитък канал.
Японците описали няколко обиколки над мястото на злополуката за да ревизират дали водачът ще излезе от останките, с цел да го довършат. Китайците, които следили въздушния пердах, решили, че по този начин японците отдавали респект на починалия водач.
Японски водачи – участници в борбата с Ричард Шорт. В центъра е лейтенант Нокидзи Икута.
Шорт посмъртно получил звание полковник от китайските военновъздушни сили “, а неговият героизъм бил блестящо разказан от всички водещи китайски вестници, които преувеличили резултата от борбата – съгласно тях той свалил бомбардировач и един противников изтребител.
На 23 февруари японците, които към този момент не срещали опозиция, още веднъж бомбардирали Сучоу и атакували летище Хунцяо, като довършили разваления „ линкок “, който стоял там.
На 25 февруари китайското командване заповядало да бъдат трансферирани всички боеспособни самолети от централните райони в Шанхай, с цел да се провежда нахлуване против японските самолетоносачи. Тъй като Хунцаяо към този момент било демаскирано, избрали друго летище – Цзянтао, което също се намирало наоколо до града. На идващия ден там кацнали 8 изтребител-бомбардировачи „ Юнкерс K-47 “ и няколко леки бомбардировача „ Воут V-92C – Corsair. “ Обаче безусловно няколко часа след приземяването им японците бомбардирали летището. Най-вероятно имали агент-информатор в китайския щаб.
В резултат от авиоудара на земята са били унищожени шест самолета. Един „ юнкерс “ и един „ пират “ японските изтребители „ срязали “, до момента в който те набирали височина.
След това за никакво нахлуване против самолетоносачите не можело да става и дума. Японците изгубили един аероплан, свален от зенитчците, и това била единствената им невъзстановима самолетна загуба по време на спора. До началото на март, като нараснали десантната си група до 100 хиляди души, с поддръжка от въздуха те изцяло прогонили от Шанхай китайските войски и полиция.
На 5 март било подписано помирение, съгласно което китайските въоръжени сили били отдалечени на 20 километра от града, който минал под контрола на интернационалните мироопазващи сили.
Японците тогава не съумели да открият властта си над Шанхай, защото Лигата на нациите внезапно и единомислещо се оповестила срещу това – а тогава в Токио към момента се съобразявали с нейното мнение.
Пет години по-късно японската императорска войска превзела Шанхай за повторно и го задържала до 1945 г.
