Преди 148 г. четата на Ботев завладява кораба „Радецки“
На 29-ти май 1876 година четата на Христо Ботев превзема австрийскияпараход " Радецки " и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй. От там четатасе насочва към Врачанския Балкан, с цел да се бие за свободата на България.
През есента на 1875 година Гюргевският революционен комитет взима решение за въоръжено въстание в България. При подготовката ръководителите на Врачанския революционен (Трети) окръг съумяват да купят оръжие от Румъния, само че се оказва невероятно то да бъде импортирано в България. Апостолите Никола Обретенов и Георги Апостолов вземат решение да съберат чета, която да достави това оръжие. Първоначално назовават четата „ Св. Георги “. Посещават Христо Ботев в Букурещ и му споделят проектите за въстанието и четата. Но още до момента в който набират четници, до Букурещ стига новината, че въстанието е почнало.
В тази обстановка прекосяването на р. Дунав е несъмнено за 5-ти май. В началото на месеца, Христо Ботев съумява да получи от Българското човеколюбиво настоятелство 5000 франка, с които закупува нужните за четата неща и провежда четниците по групи в разнообразни пристанища по румънския бряг.
В процеса на подготовката последователно се обяснява, че никой от старите войводи, по една или друга причинане се наема да оглави четата. Но все пак, Ботев не има намерение да се отхвърля и с огромни старания съумява да облече и въоръжи към 205 четници.
Кратките периоди за образуване не разрешават да се организира никаква предварителна военна подготовка и четата се оказва пъстра комбинация както от добре подготвени бойци от Втората българска легия, по този начин и от напълно неподготвени запалянковци. Ботев е точно от последните и затоваза боен началник е избран поручик Никола Войновски, който е учил в Николаевската военна гимназия. Знаменосец на четатастава Никола Симов - Куруто.
Първоначално избраният период за прекосяване на четата в България не се осъществяваи едвам от 16-ти май, поредно в Гюргево, Зимница, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет, четниците на групи стартират да се качват на австрийския параход „ Радецки “.
Нарочно е определен транспортен съд на централноевропейска страна, с цел да се избегнат възможни затруднения за румънското държавно управление. Четниците се показват за градинари, пътуващи за Кладово, Сърбия. Командването на четата планува завземане на кораба и вдишване на ръководството му, ако капитанът откаже да спре на авансово избраното за дебаркиране място.
Към 11:00 часа на 29-ти май/17-ти по остарял стил/, когато „ Радецки “ доближил устието на р. Огоста, по даден от воеводата знак четниците пристъпили към завладяване на парахода.
Поставен пред приключен факт, капитан Дагоберт Енглендер дал „ Радецки “ разполагаем на воеводата. Коректното държане на нашите революционери оставило мощно усещане измежду екипажа и пасажерите. Капитан Енглендер освен улеснил слизането на родния бряг, само че когато във Видин бил поканен от Осман паша да натовари 1000 турски бойци и да ги закара до Козлодуй, с цел да преследват четата, изрично отказал.
Въстаниците слезли на козлодуйския бряг под строй, с развято знаме. Те целунали родната земя и положили клетва, че са подготвени да дадат живота си за нейното освобождение. След това четата, командвана отНикола Войновски, се отправила на поход.
През есента на 1875 година Гюргевският революционен комитет взима решение за въоръжено въстание в България. При подготовката ръководителите на Врачанския революционен (Трети) окръг съумяват да купят оръжие от Румъния, само че се оказва невероятно то да бъде импортирано в България. Апостолите Никола Обретенов и Георги Апостолов вземат решение да съберат чета, която да достави това оръжие. Първоначално назовават четата „ Св. Георги “. Посещават Христо Ботев в Букурещ и му споделят проектите за въстанието и четата. Но още до момента в който набират четници, до Букурещ стига новината, че въстанието е почнало.
В тази обстановка прекосяването на р. Дунав е несъмнено за 5-ти май. В началото на месеца, Христо Ботев съумява да получи от Българското човеколюбиво настоятелство 5000 франка, с които закупува нужните за четата неща и провежда четниците по групи в разнообразни пристанища по румънския бряг.
В процеса на подготовката последователно се обяснява, че никой от старите войводи, по една или друга причинане се наема да оглави четата. Но все пак, Ботев не има намерение да се отхвърля и с огромни старания съумява да облече и въоръжи към 205 четници.
Кратките периоди за образуване не разрешават да се организира никаква предварителна военна подготовка и четата се оказва пъстра комбинация както от добре подготвени бойци от Втората българска легия, по този начин и от напълно неподготвени запалянковци. Ботев е точно от последните и затоваза боен началник е избран поручик Никола Войновски, който е учил в Николаевската военна гимназия. Знаменосец на четатастава Никола Симов - Куруто.
Първоначално избраният период за прекосяване на четата в България не се осъществяваи едвам от 16-ти май, поредно в Гюргево, Зимница, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет, четниците на групи стартират да се качват на австрийския параход „ Радецки “.
Нарочно е определен транспортен съд на централноевропейска страна, с цел да се избегнат възможни затруднения за румънското държавно управление. Четниците се показват за градинари, пътуващи за Кладово, Сърбия. Командването на четата планува завземане на кораба и вдишване на ръководството му, ако капитанът откаже да спре на авансово избраното за дебаркиране място.
Към 11:00 часа на 29-ти май/17-ти по остарял стил/, когато „ Радецки “ доближил устието на р. Огоста, по даден от воеводата знак четниците пристъпили към завладяване на парахода.
Поставен пред приключен факт, капитан Дагоберт Енглендер дал „ Радецки “ разполагаем на воеводата. Коректното държане на нашите революционери оставило мощно усещане измежду екипажа и пасажерите. Капитан Енглендер освен улеснил слизането на родния бряг, само че когато във Видин бил поканен от Осман паша да натовари 1000 турски бойци и да ги закара до Козлодуй, с цел да преследват четата, изрично отказал.
Въстаниците слезли на козлодуйския бряг под строй, с развято знаме. Те целунали родната земя и положили клетва, че са подготвени да дадат живота си за нейното освобождение. След това четата, командвана отНикола Войновски, се отправила на поход.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ