Шишковци десет години се бори за тленните останки на Майстора
На 29 септември се навършиха 59 години от гибелта на един от най-големите български художници, Владимир Димитров-Майстора. Той издъхва след тежко боледуване в столичната Военна болница.
Погребват го небрежно и скрито в Софийските гробища. Един шишковец обаче научава за тайната акция. Цялото село, което зографът назовава “сърцето на рая”, въстава бурно. Жителите му упорстват последният дом на забележителния им съселянин да бъде в тяхното село. Напразно.
Протестът им остава без последици цели 10 години. Но хората от Шишковци, макар неравната борба с институциите, не се предават и нито за момент не се отхвърлят от справедливото си искане.
Стига се до такава степен първият човек на страната Тодор Живков да реши кой е крив и кой прав. Той вика при себе си доцент Табаков, индивидът, който до последния ден е бил до художника. Лекарят удостоверява, че пред него той е споделил желанието си последният му дом да бъде в Шишковци.
Освен това упорствал да бъде заровен като най-обикновен човек в селските гробища и да засадят две дървета от двете страни на плочата му.
Днес гробът на Майстора е в центъра на селото и две овошки в действителност се издигат над него.
През 1970 година на площада в Шишковци е повдигнат стабилен монумент на индивида, популяризирал селото им чак до Америка. Четиридесет години по-късно една нощ монументът изчезва. Разследването демонстрира, че е вдигнат с кран единствено за пет минути, а след това е нарязан на осемнадесет части. Похитителите се укриват, а селото посърва. Жените, някои от които и негови модели, плачат, до момента в който гледат стърчащия гол фундамент.
Държавата остава безучастна към молбата монументът да бъде възобновен. Помощ не иде отникъде. Тогава нужните 29 000 лв. шишковци събират сами. Вадят ги от скромните си спестявания. Кой колкото може. Помага и локален предприемач. Откриват отливките, от които паметникът е бил изработен. Когато бронзовият Майстор още веднъж се връща при хората си, щастливите мадони целуват ръката му.
За хората от Шишковци Владимир Димитров е светец
Нямало по-голяма засегнатост за всеки от тях, в случай че на празник той не мине през дома им. Затова в такива дни Майстора тръгвал от единия завършек на селото до другия и влизал във всяка къща. Прибирал се чак по здрач. Не пиел, единствено докосвал с устни чашата. Ако в миналото откъснел чепка грозде от някое лозе, Владе след това безусловно намирал притежателя, с цел да му го заплати.
Рисувачо, както го наричали, избирал моделите си заран, като заставал в центъра на селото и спирал отиващите на полето дами.
- Колко ще ти даде чорбаджията през днешния ден - питал.
- Десет лв. - отвръщали му.
- Остани да те рисувам и ще ти платя двойно.
Така и ставало. Като премия моделът получавал една рисунка. След време мадоните решили да ги съберат и подредят в непрекъсната експозиция в селското читалище. Когато някой нахлул и откраднал една от рисунките, всяка си прибрала униката и галерията опустяла.
Пред различен един огромен български художник и негов другар - Васил Стоилов, Майстора споделя по какъв начин нарисувал един път чепка грозде. Оставял платното встрани да съхне. По едно време чува почукване. Обърнал се и учуден видял врабчета да кълват зърната на картината.
За странностите на Майстора се описват митове
Той е бил цялостен вегетарианец и монах. Нямал никакво отношение към материалното. Картините му се продавали скъпо, печелел добре, само че раздавал парите на бедните. След като починал, в джоба му намерили единствено 10 лв..
Веднъж тръгнал с приятеля си, известният художник и карикатурист Стоян Венев, от Кюстендил за София. Докато чакали влака на гарата, ги наобиколили просещи деца. Майстора почнал да раздава на всеки по нещо, до момента в който най-после открил, че не са му останали пари за билет. Тогава под претекст, че има значима работа, отсрочил пътуването.
Майстора изрично отказвал да живее в София. В Шишковци негов покровител става най-богатият човек на селото - Антон Виячев. Той бил построил локалната гара, само че живеел в скромна къщурка. Някогашният преподавател, овощар и депутат един от първите познал в момчето от Флорош гения. Благодарение на него към този момент наложеният художник пътувал до Париж и Милано, където картините му се продавали още с отварянето на галериите. На ревю в Брюксел той посочил портрет на момиче от Шишковци, бисерът в креативната му корона.
Така се родила легендата за “Българската Мадона “
Антон Виячев издига в Шишковци огромна красива къща, която дава за жилище и ателие на Майстора. Днес тя е музей. В него се съхраняват документи, рисунки, четките на Майстора, тамбурата, единият от трите му костюма, леглото, на което е спял, възглавницата, цялостна със плява, триножникът и палитрата.
Най-голямата сбирка от картини обаче се намира в Кюстендилската изложба, която носи неговото име. Според експертите те нямат цена.
Исак ГОЗЕС
/вестник "Над 55 "/
Погребват го небрежно и скрито в Софийските гробища. Един шишковец обаче научава за тайната акция. Цялото село, което зографът назовава “сърцето на рая”, въстава бурно. Жителите му упорстват последният дом на забележителния им съселянин да бъде в тяхното село. Напразно.
Протестът им остава без последици цели 10 години. Но хората от Шишковци, макар неравната борба с институциите, не се предават и нито за момент не се отхвърлят от справедливото си искане.
Стига се до такава степен първият човек на страната Тодор Живков да реши кой е крив и кой прав. Той вика при себе си доцент Табаков, индивидът, който до последния ден е бил до художника. Лекарят удостоверява, че пред него той е споделил желанието си последният му дом да бъде в Шишковци.
Освен това упорствал да бъде заровен като най-обикновен човек в селските гробища и да засадят две дървета от двете страни на плочата му.
Днес гробът на Майстора е в центъра на селото и две овошки в действителност се издигат над него.
През 1970 година на площада в Шишковци е повдигнат стабилен монумент на индивида, популяризирал селото им чак до Америка. Четиридесет години по-късно една нощ монументът изчезва. Разследването демонстрира, че е вдигнат с кран единствено за пет минути, а след това е нарязан на осемнадесет части. Похитителите се укриват, а селото посърва. Жените, някои от които и негови модели, плачат, до момента в който гледат стърчащия гол фундамент.
Държавата остава безучастна към молбата монументът да бъде възобновен. Помощ не иде отникъде. Тогава нужните 29 000 лв. шишковци събират сами. Вадят ги от скромните си спестявания. Кой колкото може. Помага и локален предприемач. Откриват отливките, от които паметникът е бил изработен. Когато бронзовият Майстор още веднъж се връща при хората си, щастливите мадони целуват ръката му.
За хората от Шишковци Владимир Димитров е светец
Нямало по-голяма засегнатост за всеки от тях, в случай че на празник той не мине през дома им. Затова в такива дни Майстора тръгвал от единия завършек на селото до другия и влизал във всяка къща. Прибирал се чак по здрач. Не пиел, единствено докосвал с устни чашата. Ако в миналото откъснел чепка грозде от някое лозе, Владе след това безусловно намирал притежателя, с цел да му го заплати.
Рисувачо, както го наричали, избирал моделите си заран, като заставал в центъра на селото и спирал отиващите на полето дами.
- Колко ще ти даде чорбаджията през днешния ден - питал.
- Десет лв. - отвръщали му.
- Остани да те рисувам и ще ти платя двойно.
Така и ставало. Като премия моделът получавал една рисунка. След време мадоните решили да ги съберат и подредят в непрекъсната експозиция в селското читалище. Когато някой нахлул и откраднал една от рисунките, всяка си прибрала униката и галерията опустяла.
Пред различен един огромен български художник и негов другар - Васил Стоилов, Майстора споделя по какъв начин нарисувал един път чепка грозде. Оставял платното встрани да съхне. По едно време чува почукване. Обърнал се и учуден видял врабчета да кълват зърната на картината.
За странностите на Майстора се описват митове
Той е бил цялостен вегетарианец и монах. Нямал никакво отношение към материалното. Картините му се продавали скъпо, печелел добре, само че раздавал парите на бедните. След като починал, в джоба му намерили единствено 10 лв..
Веднъж тръгнал с приятеля си, известният художник и карикатурист Стоян Венев, от Кюстендил за София. Докато чакали влака на гарата, ги наобиколили просещи деца. Майстора почнал да раздава на всеки по нещо, до момента в който най-после открил, че не са му останали пари за билет. Тогава под претекст, че има значима работа, отсрочил пътуването.
Майстора изрично отказвал да живее в София. В Шишковци негов покровител става най-богатият човек на селото - Антон Виячев. Той бил построил локалната гара, само че живеел в скромна къщурка. Някогашният преподавател, овощар и депутат един от първите познал в момчето от Флорош гения. Благодарение на него към този момент наложеният художник пътувал до Париж и Милано, където картините му се продавали още с отварянето на галериите. На ревю в Брюксел той посочил портрет на момиче от Шишковци, бисерът в креативната му корона.
Така се родила легендата за “Българската Мадона “
Антон Виячев издига в Шишковци огромна красива къща, която дава за жилище и ателие на Майстора. Днес тя е музей. В него се съхраняват документи, рисунки, четките на Майстора, тамбурата, единият от трите му костюма, леглото, на което е спял, възглавницата, цялостна със плява, триножникът и палитрата.
Най-голямата сбирка от картини обаче се намира в Кюстендилската изложба, която носи неговото име. Според експертите те нямат цена.
Исак ГОЗЕС
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ