На 29 август 1883 г. журналистът в бостънския вестник Глоуб“

На 29 август 1883 година журналистът в бостънския вестник „ Глоуб “ Едуард Симсън задремал на работа. С кого ли не се случва? Особено, в случай че е пийнал…

И до момента в който отморявал, Симсън сънувал чудноват сън: остров Праломе, близо до Ява, бил потънал от ужасно изригване на вулкан. Хора загивали, настигнати от великански талази цунами, потоци огнена лава заливали градове…

Когато се събудил, Симсън записал съня си, решавайки, че е добър материал за живописен роман. После оставил листовете на бюрото и отишъл да си доспи.

Бележката му била открита от дежурните редактори, които сметнали, че той е приел това по телеграфа – и разгласили текста. Естествено, такава сензация незабавно било подхваната от всички други вестници и излязла на първите им страници.

Скандалът бил необикновен.

Върху географските карти не съществувал никакъв остров Праломе. И никой не бил чул за никакви скорошни вулканични изригвания. Срам не позор, Симсън признал, че всичко това е сън – и бил уволнен неотложно. „ Глоуб “ приготвил текст за щемпел с опровергаване и опрощение към всички сътрудници и читатели.

А единствено часове по-късно по телеграфа почнали да идват сведения, които предиздвикали редакцията да захвърли опровержението в кошчето и да върне незабавно Симсън на работа с нарастване на заплатата.

Защото известията на осведомителните организации гласели, че на 27 август 1883 година в Индонезия станала една от най-големите естествени произшествия в историята на човечеството. Кракатау – ненаселен остров с вулканичен генезис, изригнал мощно, като изхвърлил във въздуха големи количества газ и пепел, провокирал цунами и умъртвил повече от 36 000 души.

Интересно е да се знае историята на събитията към това изригване, тъй като тя може да помогне при осъзнаването и на актуалните сходни опасности.

Първите признаци се появили 3 месеца преди злополуката. Дотогава Кракатау бил спокоен към 200 години – само че внезапно се събудил на 20 май 1883-та. Облакът от пепел имал височина 9 км.

Следващото изригване почнало, в действителност, не на 27-ми, както публично е записано – а на 26-ти август следобед. Тогава Кракатау изхвърлил в атмосферата дирек от пепел, висок 28 километра.

Но най-страшното занапред предстояло.

От 5.30 ч сутринта на 27 август, в продължение на идващите 4 часа и половина, вулканът изригнал мощно четири пъти.

Изригванията били чути на разстояние 3900 км. Силата на последната детонация, в 10.02 ч., била 10 000 пъти по-мощна от атомната бомба над Хирошима. Звуковата вълна обиколила 7 пъти земното кълбо. Един немски боен транспортен съд до остров Суматра бил изхвърлен на 3 километра във вътрешността в сушата.

Кракатау породил всеобщи вълни-цунами, които се стоварвали върху прилежащите острови. Най-мощната  вълна била висока над 36 метра. Тя била толкоз мощна, че изхвърлила на брега коралов блок с тегло 600 тона и унищожила 165 села на островите Ява и Суматра.

От 36 417 починали към 90% били убити точно от вълните цунами. Останалите 10% станали жертви на валящите като дъжд вулканични парчета и на пирокластичните потоци – нажежени, бързодвижещи се маси от вулканична лава, пепел и газ. Кракатау изхвърлил в атмосферата 14 куб. км пепел. Газово-пепелният дирек се издигнал в мезосферата, на височина 70 км. Слънцето не се виждало 3 дни. Островите Ява и Суматра потънали в цялостна мъгла. Пепелта била толкоз доста, че в Никарагуа – от другата страна на Тихия океан, слънцето се виждало синьо…

След години Едуард Симпсън към този момент от дълго време бил пенсионер, когато получил от Холандското историческо сдружение копие от старинна географска карта. На нея остров Кракатау бил обозначен с име, което не се употребило към този момент над два века – Праломе.

Случаят със съня на Симсън и до момента си остава най-необяснимото събитие в историята на публицистиката.