На 28 юни 1914 г. в Сараево представители на сръбската

...
На 28 юни 1914 г. в Сараево представители на сръбската
Коментари Харесай

Днес се навършват 108 години от Сараевския атентат

На 28 юни 1914 година в Сараево представители на сръбската офицерска организация „ Черната ръка ” и обществото „ Млада Босна ” убиват австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Това е сигнал за експлоадирането на Първата международна война.

Франц Фердинанд е наследник на Карл Лудвиг, брат на австрийския император Франц Йосиф и Мария Аннунциата, щерка на Фердинанд II Бурбонски. През февруари 1913 година Франц Фердинанд декларира на военачалник Конрад, че войната със Сърбия е безумство. „ Не желая от Сърбия нито едно сливово дърво, нито една овца. ” Сърбите не одобряват включването на Босна и Херцеговина в състава на Австро-Унгария. Те са възмутени от желанието на Фердинанд да участва в Сараево на 28 юни – годишнината от борбата при Косово поле през 1389 година, когато турците разрушават сръбската армия и Сърбия пада под османско господство.На 28 юни в Скопие се демонстрира кортежът от шест автомобила. Недялко Чабринович хвърля бомба във втория автомобил, в който се намират Фердинанд и жена му София, само че бомбата избухва под третия, ранявайки пасажерите. Чабринович е задържан. Фердинанд посещава болничното заведение, където той и София са убити от изстрелите на двайсетгодишния Гаврило Принцип, възпитаник в последния клас на Белградската гимназия.
Английският държавен секретар Едуард Грей споделя: „ На света евентуално в никакъв случай няма да бъде казано всичко за същинската причина за убийството на Фердинанд ”.

Избухването на войната се предшества от основаването на две военни групировки в Европа: Тройния съюз, в който влизат Германия, Австро-Унгария и Италия, и Съглашението, в което влизат Англия, Франция и Русия. В началото на войната Италия напуща Тройния съюз и се причислява към Антантата. Към Тройния съюз се причислява Турция, а на страната на Съглашението минават Съединени американски щати и Япония.За страните от югоизточния спектакъл на военните дейности в Европа Първата международна война, запалена от Германия и Австро-Унгария, е продължение на Балканските войни.
На 28 юли 1914 година Австро-Унгария афишира война на Сърбия. Германия на 1 и 3 август афишира война на Русия и Франция и нахлува в Белгия, която отхвърля немските войски да преминат през нейната територия за удар против Франция. Това е причина Англия да влезе във войната на страната на Франция и Русия.

На 31 юли съветският император Николай II афишира обща готовност. Последният съветски император е в плен на концепцията да реализира на практика наследството на Петър I, оповестено през 1812 година във Франция, а точно: преодоляване на Цариград, Босфора и Дарданелите.Руското държавно управление предлага на държавното управление на Радославов България да се причисли към Съглашението и да окаже помощ на Сърбия. Русия дава обещание подпомагане за връщане на Източна Тракия до линията Мидия – Енос на България. Фердинанд и Радославов отхвърлят това предложение. Жребият е хвърлен. Те вземат решение България да влезе във войната на страната на Централните сили. Съглашението не дава гаранции, че настояванията на България ще бъдат задоволени. Сърбия, Гърция и Румъния са срещу всевъзможни планове в интерес на България.
Лойд Джордж декларира: „ Ние загубихме поддръжката на България заради нашето лавиране и съмнение ”.
На 6 септември 1915 година е подписан скришен контракт сред Германия и България, според който страната ни се задължава да встъпи във войната на страната на Германия. България, Германия и Австро-Унгария подписват военна спогодба, която дефинира военните отговорности на страните.
На 23 септември 1915 година държавното управление афишира готовност, а на 14 октомври афишира война на Сърбия.

През есента на 1915 година на всички фронтове войната е станала позиционна. При мобилизацията през 1915 година са образувани три армии: Първа, Втора и Трета. Българската пехотна дивизия доближава 41 000 души. Много офицери отхвърлят немското въздействие и пруските способи на образование и се управляват от съветската военна школа, от традициите на Гурко, Скобелев, Тотлебен и Драгомиров.
През февруари 1916 година на Западния фронт немските войски нанасят удар в направление на крепостта Вердюн, чието рухване отваря пътя на германците към Париж. В тази жестока борба французи и германци дават 420 000 убити и 600 000 ранени. Пет месеца по-късно британската и френската войска минават в уверено нахлуване против немските позиции на река Сома, само че без триумф. Двете страни губят повече от един милион бойци. Английската войска употребява танкове, на които са инсталирани картечници, само че те се оказват неефективни заради механически дефекти. Битките при Вердюн и Сома във Франция през 1916 година лишават живота на над два милиона души, само че никоя от страните не реализира триумф.
На 25 април 1915 година е осъществен десант на Галиполския полуостров, само че съюзническите войски търпят проваляне от турската войска. Вторият десант на 6 август също е несполучлив, тъй като британското и френското командване подценяват опциите на турската армия. Тук имплицитно бих желал да кажа, че при офанзивата на Кубадинската позиция през октомври 1916 година в Добруджа български, немски и турски елементи водят бойни дейности против съветски и румънски съединения. Завинаги е заровен блянът на съветските императори да „ напоят конете си на Босфора ”.
На 3 март 1918 година Русия подписва Бресткия мир, с който излиза от войната и ликвидира Източния фронт. На 8 август Германия търпи проваляне на Западния фронт. Генерал Лудендорф желае помирение, което е подписано на 11 ноември 1918 година Поражението на Германия е последвано от разпадането на империите в Русия и Европа, в развиването на която настава нов интервал.
Участието на българската войска в Първата международна война се разделя на два стадия:-    маневрен: от есента на 1915 до края на 1916 година и
-    позиционен: от началото на 1917 година до края на войната.
През маневрения интервал българските войски организират следните настъпателни интервенции: Моравска, Косовска, Овчеполска, Леринска, Чеганска, Тутраканска, Кубадинска и Севернодунавска интервенция.
През октомври 1915 година в региона на Криволак Седма Рилска дивизия води пердах с 57-а и 122-ра френска дивизия.

Преди да вдигне своята рота в офанзива, подпоручик Илия Цурункаров споделя на бойците си: „ Момчета, тази земя е наша. Ще изгоним французите от нея. Не се плашете от гибелта! Няма да посрамим българската бойна популярност! ”. Войниците потеглят в офанзива. Цурункаров отпред на ротата свири на гайда „ Шуми Марица ”. Той пада погубен, само че неговите бойци овладяват френската позиция.
През есента на 1916 година на скалистия връх Каймакчалан командирът на рота от 11-и Сливенски полк подпоручик Васил Данаджиев подава команда „ Напред на нож! ”, само че никой не потегля в офанзива. Всички са мъртви. Доблестният подпоручик се обръща към позицията и командва: „ Мъртви, в офанзива! ” Последват го бойци от други роти и дружини.

През позиционния интервал на Южния фронт военачалник Владимир Вазов построява непревземаемата за 12-и британски корпус Дойранска позиция.На 3 септември 1916 година командващият Трета войска военачалник Ст. Тошев отдава заповед за офанзива на тутраканската цитадела. В ударната група на военачалник Пантелей Киселов влизат Четвърта Преславска дивизия, Първа бригада от Първа Софийска дивизия и един немски пехотен батальон.
Фундамент на защитата на крепостта, строена три години от белгийски инженери, са 15 форта с три реда окопи с картечни гнезда и куполни оръдия в междините сред тях. Силите на крепостта възлизат на 40 000 бойци и 246 оръдия. В 2,00 часа на 4 септември П. Кисилов взема решение за преодоляване на крепостта.

На 5 септември 1916 година военачалник Макензен приказва по телефона със Ст. Тошев: „ Какво вършиме? Може ли тази първокласна цитадела да се нападна с открити гърди, без мощна артилерия? Знаете ли, че там има два фронтови пояса с 50 000 бойци и 60 батареи? Известно ли ви е, че това е Вердюнът на Близкия изток? ” Генерал Тошев дава отговор: „ Зная, всичко ми е известно, само че ситуацията постанова да се бърза. Всяка изгубена минута ще се отрази пагубно на общото нахлуване ”.Макензен отвръща яростно: „ Оставете Тутракан. Ще обсаждаме с германци, ще изпратя тежка артилерия. За три-четири месеца крепостта ще падне ”.Доблестните полкове на военачалник Киселов овладяват крепостта за три дни.

За успеха на Тутракан заслуги има популярната Конна дивизия на военачалник Иван Колев, който реализира редица победи над румънски пехотни и съветски конни елементи.
След рухването на крепостта Август Макензен споделя: „ Българската войска е една от най-хубавите в света ”.
На 27 ноември 1919 година с подписването на позорния Ньойски контракт се поставя завършек на присъединяване на България в Първата международна война.

 Доброволец в Първата международна война Снимка: www.lostbulgaria.com Доброволец в Първата международна война
Снимка: www.lostbulgaria.com
Източник: spisanie8.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР