През 1966 г. копие на парахода Радецки е пуснато на вода
На 28 май през 1966 година възобновено копие на парахода "Радецки " е пуснато на вода в Русе. Австрийският пътнически параход е издигнат през 1851 година и е бил предопределен за постоянни автобуси по река Дунав сред пристанищата Галац и Оршова.
Наречен е по този начин на името на фелдмаршал Йозеф Радецки (на немски: Johann Josef Wenzel Graf Radetzky von Radetz; на чешки: Jan Josef Václav hrabě Radecký z Radče). Той е чешки аристократ в Кралство Бохемия от Свещената Римска империя (граф) и бележит пълководец (фелдмаршал) от Австрийската империя от първата половина на XIX век.
На него е отдаден фамозният марш на Йохан Щраус - татко - "Радецки марш ", и е наречен австрийският транспортен съд "Радецки ", с който четата на Христо Ботев доближава и слиза на българския бряг на река Дунав. Франц Грилпарцер написа за Йозеф Радецки поемата "Австрия е в твоя лагер ".
Параходът "Радецки " е незабравим за българската история, защото е употребен за прекосяване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
На 16 май и 17 май 1876 година корабът прави корабоплаване към Виена и стопира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като елементарни пасажери, от няколко пристанища се качват четниците и самият челник Христо Ботев. Той връчва на капитана документално обръщение-ултиматум да дебаркира на българския бряг край Козлодуй, като разяснява: с цел да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се борят така безстрашно под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо родно място: България.
Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.
На този параход и популярния преход на Ботевата чета с него Иван Вазов още същата 1876 година посвещава известните стихове, трансформирали се в следствие в патриотична ария:
Тих бял Дунав се вълнува,
радостно шуми,
и Радецки гордо плува
по златни талази.
Параходът е употребен до 1918 година, а през 1924 година е бракуван и погубен. В началото на 60-те години на предишния век в Народна република България се заражда самодейност за възобновяване му - събирани са доброволни дарения измежду учениците и работещите.
Между 1964 и 1966 година в Русенската корабостроителница е издигната имитация на парахода въз основата на парния влекач "Пловдив " с водни колела (долапи), като са употребени остарели чертежи, фотоси и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали - бояджия на истинския параход.
В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено е открит и разгласен за музей.
Днес е един от Стоте национални туристически обекта.
В момента корабът се намира в особено построено за него място на Козлодуйския бряг. Корабът "Радецки " стои застопорен на кея на пристанището в Козлодуй и към този момент не е плаващ поради това, че не е минал механически прегледи. Припомняме, че разрешителното за корабоплаване на "Радецки " изтече на 11 април тази година.
Музеят "Параход "Радецки " е единственият пътуващ параход музей на Балканския полуостров и в България. Когато беше в придвижване той осъществяваше пътувания при проведени групи годишно от месец април до края на месец октомври.
Наречен е по този начин на името на фелдмаршал Йозеф Радецки (на немски: Johann Josef Wenzel Graf Radetzky von Radetz; на чешки: Jan Josef Václav hrabě Radecký z Radče). Той е чешки аристократ в Кралство Бохемия от Свещената Римска империя (граф) и бележит пълководец (фелдмаршал) от Австрийската империя от първата половина на XIX век.
На него е отдаден фамозният марш на Йохан Щраус - татко - "Радецки марш ", и е наречен австрийският транспортен съд "Радецки ", с който четата на Христо Ботев доближава и слиза на българския бряг на река Дунав. Франц Грилпарцер написа за Йозеф Радецки поемата "Австрия е в твоя лагер ".
Параходът "Радецки " е незабравим за българската история, защото е употребен за прекосяване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
На 16 май и 17 май 1876 година корабът прави корабоплаване към Виена и стопира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като елементарни пасажери, от няколко пристанища се качват четниците и самият челник Христо Ботев. Той връчва на капитана документално обръщение-ултиматум да дебаркира на българския бряг край Козлодуй, като разяснява: с цел да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се борят така безстрашно под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо родно място: България.
Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.
На този параход и популярния преход на Ботевата чета с него Иван Вазов още същата 1876 година посвещава известните стихове, трансформирали се в следствие в патриотична ария:
Тих бял Дунав се вълнува,
радостно шуми,
и Радецки гордо плува
по златни талази.
Параходът е употребен до 1918 година, а през 1924 година е бракуван и погубен. В началото на 60-те години на предишния век в Народна република България се заражда самодейност за възобновяване му - събирани са доброволни дарения измежду учениците и работещите.
Между 1964 и 1966 година в Русенската корабостроителница е издигната имитация на парахода въз основата на парния влекач "Пловдив " с водни колела (долапи), като са употребени остарели чертежи, фотоси и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали - бояджия на истинския параход.
В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено е открит и разгласен за музей.
Днес е един от Стоте национални туристически обекта.
В момента корабът се намира в особено построено за него място на Козлодуйския бряг. Корабът "Радецки " стои застопорен на кея на пристанището в Козлодуй и към този момент не е плаващ поради това, че не е минал механически прегледи. Припомняме, че разрешителното за корабоплаване на "Радецки " изтече на 11 април тази година.
Музеят "Параход "Радецки " е единственият пътуващ параход музей на Балканския полуостров и в България. Когато беше в придвижване той осъществяваше пътувания при проведени групи годишно от месец април до края на месец октомври.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ