28 март 1887 г. Роден е Димчо Дебелянов
На 28 март 1887 в Копривщица в нощта против Цветница се ражда Димчо Дебелянов. Той умира трагично на 2 октомври 1916 на фронта на Първата международна война в днешна Гърция. 15 години по- късно останките му са върнати още веднъж в Копривщица.
Димчо Дебелянов е бил последното, шесто дете в фамилията на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян.
През 1896 година след гибелта на татко му, се изселват в гр. Пловдив при най-големия му брат Иван. Там записват Димчо възпитаник в „ Жълтото учебно заведение “. Първите години на гимназията учи в мъжката гимназия „ Александър I “, където написа първите си стихотворения, които след това изгаря.
През 1904 година фамилията му се преселва в гр. София, наема квартира на ул. „ Оборище “ 46. 1906 година в сп. „ Съвременност “ са отпечатани първите оповестени произведения творби на поета: „ На таз, която в нощи безмълвни “, „ Когато вишните цъфтяха “ и други които са подписани с името ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ. Бил е на 19 години. Негов идол по това време е бил Пенчо Славейков, малко по-късно и Яворов.
Той е български стихотворец, създател на лирични и сатирични стихотворения, оповестени в разнообразни периодически издания. От 1907 година Димчо Дебелянов сътрудничи на „ Българска колекция “, „ Съвременник “, „ Нов път “, „ Оса “.
В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. В началото на Първата международна война самичък упорства да бъде изпратен на фронта, въпреки че не подлежал на готовност.
В края на януари 1916 година отпътува като доброволец на Македонския фронт. На 2 октомври 1916 година Димчо Дебелянов е погубен край Демир Хисар в хода на Първата международна война.
Сред най - известните му творби са: „ Помниш ли, помниш ли… “, „ Аз желая да те помня все така… “ и други
Малинен мирис разпръскват твойте устни
Малинен мирис разпръскват твойте устни,
о, сладостен мирис на майските цветя!
И преблажен е, който пръв откъсне
от тях малината на любовта!
Кокичета страните ти покриват,
посипани с брилянтена роса...
Ах! Кой щастливец нощем ще обгръщат
къдриците на твоята коса!...
