На 28 февруари 2023 г. от 18.30 ч. Литературният клуб

На 28 февруари 2023 година от 18.30 ч. Литературният клуб на Столична библиотека посреща в поредицата си " Поет на месеца " една от най-предизвикателните фигури в актуалната българска литература, чието появяване с текст и/или онлайн в никакъв случай не оставя безразлични тези, които стават очевидци на това.

Тома Марков е най-младият притежател на златния орден на Европейската академия за лирика в Люксембург. Поетът, който навърши 50 години, споделя в " Артефир ":

" Това е една доста блага самодейност на Столична библиотека. Съвпада с 50-годишния ми празник. Аз не съм правил рецитали от 8 години. Мълчах... Знаете, случва се. Напоследък се усещам доста добре, тъй като съм заобиколен от успокоение и обич. Винаги съм бил заобиколен от обич, само че от успокоение за първи път. Много по-приятно е, тъй като цялостен живот съм пробивал пъртини, а когато човек пробима пъртини, гледа единствено напред. А в този момент искам да заставам измежду пътя и да се огледам за красивия пейзаж, тъй като, в общи линии, той е същността на съществуването.

Това не го върша за себе си, и за себе си, несъмнено, само че и най-много за читателите, които имат усет. Защото моята работа, за която съм основан, е да суфлирам красивите неща на хората, които са любопитни и умни.

Литературата не е смешка, това е най-малкото комплицирана работа, поради благодарността към този, който го е наградил с гений - това е Бог, несъмнено. Аз назовавам литературата " специалност ". Тя е може би единствената специалност, в която човек не може да се пенсионира. Поетът постоянно написа, само че в случай че е стихотворец на място, не печата постоянно.

Аз искам да ме запомнят като добър човек - аз съм добър човек в реалност единствено на листа. "

Същото нещо

А когато всичко свърши
и към този момент няма нищо друго,
знаеш, че не трябва да го
правиш, само че се впускаш,
като не забравяш да се
смееш, по този начин, без да искаш,
да бъдеш освен това
от това, което беше през вчерашния ден -
същият - без нито един
самун в шкафа за самун, без
нито едно яйце в сърцето,
без кръв и нито даже без
асфалт, по който някак
да караш... Ти няма къде
да стъпиш - в действителност.
Започни още веднъж да летиш.

Тома Марков е български стихотворец и музикант. Роден е през 1972 година, 10 минути преди среднощ, на 26 февруари. Има забавно детство, прекарано измежду дами - майка, баби и братовчедки, измежду които се приучава да се държи по този начин в компанията на дами и девойки, та те да го гледат като писано яйце. От четиригодишен го поставят да свири на пиано. И той свири. Докато на 12-годишна възраст го разкриват, че сякаш върви на уроци, а не върви и присвоява парите, с цел да черпи съучениците си по сладкарници, с цел да не го подиграват, че свири на пиано. Иначе заради към този момент добитото двуличие, Тома Марков е ослепителен възпитаник и състезател, тъй като ненавижда да го занимават с упреци.

Започва да написа лирика на 11 години.
Понеже обожава да му се възхищават.
Целият живот, отвън поезията му, е една неистина.
Тома Марков е благополучен.
Не е добър човек, само че е хуманен.
Има няколко книги с лирика...
Има и романи, само че ги не цени.
Това е първото му зрелище пред хора от години.
Тома Марков ще бъде показан от поета Йордан Ефтимов.
След стиховете, които ще рецитира, Тома Марков не възразява да изнесе и камерен концерт, взаимно с " Макаронов квинтет ".