28 април 1945 г. Съпротивата екзекутира Бенито Мусолини
На 28 април 1945 година Бенито Мусолини и любовницата му Клара Петачи са екзекутирани от членове на италианската опозиция. Цялата страна е обхваната от мощно антифашистко въстание, а от юг настъпват англо-американски войски.
Въстанието се управлява от основания преди повече от година Национален комитет за избавление на Северна Италия (КНОСИ), в който вземат участие пет партии - от комунистите до християндемократите. А командването на партизанските сили с над 200 000 бойци е поверено на основен партизански щаб отпред с военачалник Рафаеле Кадорна.
Към 25 април въстаниците откриват надзор над огромните промишлени центрове Торино, Милано и Генуа и доста други селища.
Дучето е в Милано още от 14 април. Чувствайки се предаден и зарязан от своите немски настойници, той обезверено търси път за избавление. Негов емисар открива контакт с някои членове на КНОСИ. Членът на комитета Сандро Пертини, предстоящ президент на Италия, е безапелационен: Дучето би трябвало да признае провалянето, да се съобщи абсолютно и да чака присъдата, издадена му от народа. Безплодни са и опитите, отново посредством медиатор, да подири леговище в Швейцария. Властите в Берн дават да се разбере, че не възразяват на идването на дами и деца, само че никога не могат да одобряват фашистки главатари.
Оказал се в невъзможност, следобяд на 25 април Мусолини напуща Милано и с доближени се насочва на север. Следващия ден към него се причислява и артистката Клара Петачи, която му е държанка от 1932 година След премеждия двамата, както и други сподвижници на диктатора, се вливат в немска военна колона, която се изтегля по стръмно алпийско шосе. Никой не знае къде ще стигнат, както и че са навлезли в регион, който се управлява от 52-ра ударна партизанска бригада „ Луиджи Клеричи”. Нейн пълководец е граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.
Сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малко и по тази причина се съгласяват да пропуснат германците (близо до границата те са разоръжени и пленени), като задържат пътуващите с тях италиански фашисти. При огледа на един от камионите партизанинът Джузепе Негри вижда дремеща в ъгъла фигура в немска униформа.
На въпроса какъв е този човек, немски бойци дават отговор: „ Пияница”. Негри повдига пелерината, с цел да прегледа лицето на „ пияницата”, и незабавно познава Мусолини. Дучето, неговата държанка и други фашисти са свалени от колите. Арестуваните са отведени в близкото планинско градче Донго, където е командването на 52-ра бригада. За по-сигурно Мусолини и Петачи са откарани в дребното село Бондзаниго. Там са настанени в дома на доверено селско семейство, персонално познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За защита са оставени двама партизани.
В 16.10 ч. на 28 април 1945 година Дучето е екзекутирано. Труповете на убитите са откарани на площад „ Лорето” и окачени с главите надолу на скелето на локална бензиностанция. Символиката е трагична - на същото място на 10 август 1944 година фашистите са оставили за наставление телата на 15 патриоти, разстреляни като заложници.
Въстанието се управлява от основания преди повече от година Национален комитет за избавление на Северна Италия (КНОСИ), в който вземат участие пет партии - от комунистите до християндемократите. А командването на партизанските сили с над 200 000 бойци е поверено на основен партизански щаб отпред с военачалник Рафаеле Кадорна.
Към 25 април въстаниците откриват надзор над огромните промишлени центрове Торино, Милано и Генуа и доста други селища.
Дучето е в Милано още от 14 април. Чувствайки се предаден и зарязан от своите немски настойници, той обезверено търси път за избавление. Негов емисар открива контакт с някои членове на КНОСИ. Членът на комитета Сандро Пертини, предстоящ президент на Италия, е безапелационен: Дучето би трябвало да признае провалянето, да се съобщи абсолютно и да чака присъдата, издадена му от народа. Безплодни са и опитите, отново посредством медиатор, да подири леговище в Швейцария. Властите в Берн дават да се разбере, че не възразяват на идването на дами и деца, само че никога не могат да одобряват фашистки главатари.
Оказал се в невъзможност, следобяд на 25 април Мусолини напуща Милано и с доближени се насочва на север. Следващия ден към него се причислява и артистката Клара Петачи, която му е държанка от 1932 година След премеждия двамата, както и други сподвижници на диктатора, се вливат в немска военна колона, която се изтегля по стръмно алпийско шосе. Никой не знае къде ще стигнат, както и че са навлезли в регион, който се управлява от 52-ра ударна партизанска бригада „ Луиджи Клеричи”. Нейн пълководец е граф Пиерлуиджи Белини деле Стеле.
Сутринта на 27 април колоната е спряна от партизански пост край селището Мусо. Партизаните са малко и по тази причина се съгласяват да пропуснат германците (близо до границата те са разоръжени и пленени), като задържат пътуващите с тях италиански фашисти. При огледа на един от камионите партизанинът Джузепе Негри вижда дремеща в ъгъла фигура в немска униформа.
На въпроса какъв е този човек, немски бойци дават отговор: „ Пияница”. Негри повдига пелерината, с цел да прегледа лицето на „ пияницата”, и незабавно познава Мусолини. Дучето, неговата държанка и други фашисти са свалени от колите. Арестуваните са отведени в близкото планинско градче Донго, където е командването на 52-ра бригада. За по-сигурно Мусолини и Петачи са откарани в дребното село Бондзаниго. Там са настанени в дома на доверено селско семейство, персонално познато на политкомисаря на бригадата Микеле Морети. За защита са оставени двама партизани.
В 16.10 ч. на 28 април 1945 година Дучето е екзекутирано. Труповете на убитите са откарани на площад „ Лорето” и окачени с главите надолу на скелето на локална бензиностанция. Символиката е трагична - на същото място на 10 август 1944 година фашистите са оставили за наставление телата на 15 патриоти, разстреляни като заложници.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ