На 27 юни 2019 г. във Форт Лахор в Пакистан

На 27 юни 2019 година във Форт Лахор в Пакистан е открита скулптура, поръчана по повод 180-годишнината от гибелта на една от най-известните и значими исторически фигури в Лахор. Но даже и повече от това – в район, разкъсван от етнически и религиозни раздори, в ера, белязана от възходящ набожен фундаментализъм и още по-нарастващо напрежение сред Индия и Пакистан, статуята би трябвало да бъде знак на предходна ера на приемливост и непоклатимост. И на съвсем митичният държател, който я съгради: Махараджа Ранджит Сингх.

Ранджит Сингх навършва пълноправие в ера сходна на сегашната. Когато той се ражда в Гуджранвала, северно от Лахор през ноември 1780 година, в миналото могъщата империя на Моголите, която господства в продължение на епохи над индийския субконтинент, е в последните стадии на края си. Тъй като мощта й понижава през 18 век, появяват се голям брой локални и районни сили, с цел да запълнят вакуума. На юг султаните на Майсур и низамите на Хайдерабад основават самостоятелни царства. В басейна на река Ганг, плавателните съдове на Уд и Бенгалия се борят с конфедерацията Марата, с цел да запълнят празнината, оставена от отстъплението на Моголите.

Навсякъде грабливата английска Източноиндийска компания и нейният френски сътрудник се борят да заловен каквото могат. В Пенджаб, в сегашен източен Пакистан и северозападна Индия, бащата на Ранджит Сингх е държател на една от 14-те мисали или царства, зародили след колапса на Моголите.

Дванадесет от мисалити, в това число Сукерчакия на Ранджит, са ръководени от сикхи; единият е ръководен от мохамеданин, а един – от ирландския моряк, Джордж Томас, по този начин нареченият „ раджа от Типерери “. 12-те сикхски мисали са обвързани от брачни и религиозни връзки и могат елементарно да се обединят като конфедерация на сикхите, с цел да отхвърлен многочислените афганистански нападения, с които е присъщ интервала, само че конкуренцията сред мисите е жестока и непрекъсната.

Войната е централен елемент във възпитанието на Ранджит Сингх – името Ранджит, което значи „ победител в борба “, му е обещано, с цел да означи успеха на татко му над районен противник. Но когато татко му умира през 1792 година, 12-годишният правоприемник на Сукерчакия Мисал – дребен на растеж, кьорав в лявото око и с лице в белези от едра шарка – няма огромни шансове да основе империя. Той можеше да пропадне след гибелта на татко си, в случай че не беше поддръжката на поредност от страховити дами. Отначало майка му Радж Каур работи като регент и консултант – роля, която тя продължава да заема след брака му с Мехтаб Каур, щерка на владетеля на Канхайя Мисал, през 1796 година Когато майка му почива някъде към 1798 година, той се обръща към неговата свекърва, Рани Садар Каур, в този момент държател на Канхайя Мисал и безспорен сикхски пълководец. Нейните препоръки идват в сериозен миг.

Рожденото място на Ранджита Сингха

Ранджит бе почнал да се популяризира предходната година, когато управлява войска, която отвръща на нахлуването на Заман Шах, държател на афганистанската империя Дурани. По-нататъшните победи над афганистанците през 1798 година подсилват положителния му имидж на най-висш боен пълководец на Пенджаб. С управлението и помощта на Садар Каур, през 1799 година той трансформира престижа си във власт с първото си огромно завладяване, град Лахор. До 1801 година към този момент затвърждава задоволително контрола си над района и се прогласява за махараджа от Пенджаб.

Със Садар Каур постоянно до него следват поредност от победи, разширявайки империята и укрепвайки нейните граници. Взет е Амритсар, свещеният град на сикхите. През 1807 година Ранджит удря и на северозапад, завладявайки самотния мюсюлмански Касур. През 1818 година в империята са включени Мултан и Маджхан. До 1819 година Сринагар, Пешавар и по-голямата част от Кашмир са добавени към територията на сикхите и афганистанците най-сетне са изтласкани от Пенджаб.

За да обезпечи вътрешната непоклатимост на империята, Ранджит се дами за поредност от дами – най-малко 18, но бройката може да доближава до 46 – от ръководещите фамилии в района. По това време полигамията е обичайна процедура измежду елитите на Пенджаби, знак на статута, само че и решаващо средство за подсилване на съюзите.

За да се обезпечи външна сигурност, армията е реформирана и осъвременена и е потърсен контракт с британците, който открива твърда граница при река Сутлей и понякога съгласуваност против техния общ зложелател, афганистанците.

Зашеметяващият напредък на империята на сикхите прави Ранджит Сингх звезда. Френски странник го съпоставя в миниатюра с Наполеон, до момента в който други наблюдаващи го хвалят като „ боен талант “, а неговата империя като „ най-прекрасния обект в целия свят “. Британците се съгласяват, удивлявайки се на империята на сикхите, „ наполеоновата ненадейност на нейния напредък “ и „ блясъка на триумфа й “.

Дори физическите му увреждания се трансформират в мощни страни. Когато любопитният лорд Окланд, генерал-губернатор на Британска Индия, пита за сляпото око на Ранджит – лявото му око е сляпо, а лицето му белязано от шарка – външният му министър отвърна, че Махараджата е като слънцето, което също има единствено едно око, продължавайки, че „ великолепието и блясъкът на едното му око е толкоз огромно, че в никакъв случай не съм се осмелявал да погледна другото “.

Ранджит Сингх се беше трансформирал в сикх Наполеон, панджабинският крал слънце. Сикхите обаче не би трябвало да поглеждат към европейската история, с цел да намерят съпоставения за владетеля си – Ранджит Сингх е просто най-ослепителният в дългата редица сикхски военачалници и войници-светци, разпростряли се към 17 век.

Без трайна рамка за бъдещо ръководство, когато Ранджит Сингх умира през 1839 година, неговата империя бързо потъва под поредност от битки за заместничество на трона, преврати и убийства, до момента в който неговите наследници. Вътрешните разделения нарушават деликатния баланс на силите, който Ранджит Сингх беше построил, и дават опция и причина за интервенция на английската Източноиндийска компания. До 1849 година, след две англо-сикски войни, някогашната империя на Ранджит Сингх е включена към Британската империя.

През 180-те години след гибелта на Ранджит Сингх доста неща са се трансформирали. Земята, която той превърна в империя на приемливост, в този момент е разграничена сред Пакистан и Индия и още веднъж се поддава на религиозни и политически разделения. Пред лицето на възобновената неустойчивост, може би животът на Ранджит Сингх може да даде образец, който си коства да се отбелязва.