Пекин и Вашингтон кръстосват саби в Близкия изток
На 27 юли „ Ню Йорк Таймс ” заяви посредством публикация на Томас Фридман, че Байдън обмисля огромно съглашение за Близкия изток. Не е ненадейно. Няма по какъв начин да се преглътне съглашението сред Иран и Саудитска Арабия, което бе осъществено под егидата на Пекин. Да се остави Китай да диктува събитията в Близкия изток по никакъв начин не е по усета на Вашингтон. Затова концепцията е да се открият публични дипломатически връзки сред Израел и Саудитска Арабия. С Израел проблеми очевидно няма да има, макар че Нетаняху не крие благосклонностите си към Тръмп. Макар и да не го акцентира в последно време. При тези всеобщи митинги в Тел Авив няма и по какъв начин да е другояче.
Поставена е цел, а за диалог с престолонаследника Мохамед бин Салман се изпраща Джейк Съливан, консултант по национална сигурност. Байдън е в комплицирани връзки със Салман след акто преди време настоя за персоналното му присъединяване в убийството на Хашоги в Истанбул. Анкара много се постара в това отношение. Но времената са други. Съливан пътува дружно със специфичния делегат за Близкия изток на Байдън, Брет Макгърк, и Хохщайн, който е експерт по енергетика и инфраструктура. На Риад се дават обещание освен гаранции за сигурност, само че и обезпечаване на достъп до нуклеарни технологии. Очаква се това да охлади ентусиазма от основаните на по-високо равнище връзки с Китай и да ограничи нормализирането на връзките на Саудитска Арабия с Иран. Във Вашингтон са си спомнили по какъв начин е било реализирано съглашението от Кемп Дейвид. Тогава Египет, отпред с Ануар Садзат, и Израел с Менахем Бенин при секрети договаряния са се разбрали за нормализиране на връзките В подмяна Кайро всяка година получава от Съединени американски щати по 1.3 млрд дол. Няма значение, че палестинците са нарекли това съглашение „ изменничество ”. А това, че връзките сред Палестина и Израел, изключително в линията Газа, са останали, меко казано, на равнище непрестанен парещ спор, очевидно не е проблем за Съединени американски щати. Израел също получава съответни финикийски знаци всяка година. Разбира се повече от тези на Египет.
Днес е друго и се допуска, че на Нетаняху ще му се наложи да предложи обилни отстъпки на палестинците. Поне това споделя Фридман. Ако цел на Нетаняху е анексиране на Западния бряг, това значи комплицирани договаряния. На фона на отрицание от страна на Съединени американски щати на предлаганите от него правосъдни промени в Израел. Нетаняху към момента няма покана за посещаване в Белия дом, само че при този напън за определяне на публични дипломатически връзки сред Саудитска Арабия и Израел може и да се обезпечи пътешестване към Вашингтон. Любопитното е, че и Саудитска Арабия имаше по-тесни връзки с Тръмп. Но в този момент доближаването на Пекин с Риад и на Риад с Техеран с посредничеството на Пекин очевидно задействат Вашингтон за нов стадий на наличие в Близкия изток. Още повече,че Китай разгласи и предпочитание за роля като медиатор в връзките ва Израел с Палестина. Китайско въздействие не трябва да се разрешава. А Пекин поставя усили да се освободи от такива хватки, които лимитират напъните за разширение на сферите на въздействие и определяне на трайни търговско-икономически, само че и политически връзки в разрични райони. От Близкия изток Китай получава близо 50% от нужните доставки на нефт.
В същото време Израел е смутен,че Съединени американски щати насочват предпочитано вниманието си към Азиатско-Тихоокеанския район. Но регистрират, че доближаването на Саудитска Арабия с Китой и съглашението с Иран е потребно и за Тел Авив. Поне това е обсъждано в Кнесета и силите за сигурност, споделят в „ Ню Йорк Таймс ”.. Китай в Близкия изток ще принуди Съединени американски щати да останат в района. А това е тестван съдружник и източник на приходи за Тел Авив. Само да не се пречи на софтуерното съдействие с Пекин. Става въпрос за търговия, опазване на здравето, нововъведения. А в случай че Нетаняху в действителност отиде в Пекин на годишната среща „ Съвместен комитет за съдействие в региона на нововъведенията сред Китай и Израел ” това по никакъв начин няма да се хареса на Съединени американски щати. И ще се положет съществени старания, с цел да не се реализира такова посещаване. Сигурно ще има позитивен за Вашингтон резултат. Между Съединени американски щати и Израел връзките се специфични и връзката е желязна. Каквото и да става в геополитиката в последно време. А какво ще създадат Москва и Пекин в такава обстановка, следва да се следи.
Поставена е цел, а за диалог с престолонаследника Мохамед бин Салман се изпраща Джейк Съливан, консултант по национална сигурност. Байдън е в комплицирани връзки със Салман след акто преди време настоя за персоналното му присъединяване в убийството на Хашоги в Истанбул. Анкара много се постара в това отношение. Но времената са други. Съливан пътува дружно със специфичния делегат за Близкия изток на Байдън, Брет Макгърк, и Хохщайн, който е експерт по енергетика и инфраструктура. На Риад се дават обещание освен гаранции за сигурност, само че и обезпечаване на достъп до нуклеарни технологии. Очаква се това да охлади ентусиазма от основаните на по-високо равнище връзки с Китай и да ограничи нормализирането на връзките на Саудитска Арабия с Иран. Във Вашингтон са си спомнили по какъв начин е било реализирано съглашението от Кемп Дейвид. Тогава Египет, отпред с Ануар Садзат, и Израел с Менахем Бенин при секрети договаряния са се разбрали за нормализиране на връзките В подмяна Кайро всяка година получава от Съединени американски щати по 1.3 млрд дол. Няма значение, че палестинците са нарекли това съглашение „ изменничество ”. А това, че връзките сред Палестина и Израел, изключително в линията Газа, са останали, меко казано, на равнище непрестанен парещ спор, очевидно не е проблем за Съединени американски щати. Израел също получава съответни финикийски знаци всяка година. Разбира се повече от тези на Египет.
Днес е друго и се допуска, че на Нетаняху ще му се наложи да предложи обилни отстъпки на палестинците. Поне това споделя Фридман. Ако цел на Нетаняху е анексиране на Западния бряг, това значи комплицирани договаряния. На фона на отрицание от страна на Съединени американски щати на предлаганите от него правосъдни промени в Израел. Нетаняху към момента няма покана за посещаване в Белия дом, само че при този напън за определяне на публични дипломатически връзки сред Саудитска Арабия и Израел може и да се обезпечи пътешестване към Вашингтон. Любопитното е, че и Саудитска Арабия имаше по-тесни връзки с Тръмп. Но в този момент доближаването на Пекин с Риад и на Риад с Техеран с посредничеството на Пекин очевидно задействат Вашингтон за нов стадий на наличие в Близкия изток. Още повече,че Китай разгласи и предпочитание за роля като медиатор в връзките ва Израел с Палестина. Китайско въздействие не трябва да се разрешава. А Пекин поставя усили да се освободи от такива хватки, които лимитират напъните за разширение на сферите на въздействие и определяне на трайни търговско-икономически, само че и политически връзки в разрични райони. От Близкия изток Китай получава близо 50% от нужните доставки на нефт.
В същото време Израел е смутен,че Съединени американски щати насочват предпочитано вниманието си към Азиатско-Тихоокеанския район. Но регистрират, че доближаването на Саудитска Арабия с Китой и съглашението с Иран е потребно и за Тел Авив. Поне това е обсъждано в Кнесета и силите за сигурност, споделят в „ Ню Йорк Таймс ”.. Китай в Близкия изток ще принуди Съединени американски щати да останат в района. А това е тестван съдружник и източник на приходи за Тел Авив. Само да не се пречи на софтуерното съдействие с Пекин. Става въпрос за търговия, опазване на здравето, нововъведения. А в случай че Нетаняху в действителност отиде в Пекин на годишната среща „ Съвместен комитет за съдействие в региона на нововъведенията сред Китай и Израел ” това по никакъв начин няма да се хареса на Съединени американски щати. И ще се положет съществени старания, с цел да не се реализира такова посещаване. Сигурно ще има позитивен за Вашингтон резултат. Между Съединени американски щати и Израел връзките се специфични и връзката е желязна. Каквото и да става в геополитиката в последно време. А какво ще създадат Москва и Пекин в такава обстановка, следва да се следи.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ