На 27 януари се отбелязва Международният ден в памет на

...
На 27 януари се отбелязва Международният ден в памет на
Коментари Харесай

27 януари – Международен ден за жертвите на Холокоста

На 27 януари се отбелязва Международният ден в памет на жертвите на Холокоста.

Датата е избрана с резолюция на Генералната асамблея на Организацията на обединените народи от 1 ноември 2005 година На този ден през 1945 година малцината оживели в концентрационния лагер Аушвиц са освободени. Това става в процеса на успеха на Съюзническите войски над Хитлер и влизането на Червената войска в лагера.

Аушвиц остава знак на нацисткия геноцид. В него са депортирани няколко милиона души от цяла Европа.

В Аушвиц са депортирани към 232 000 деца,
от които почти 216 000 са с еврейски генезис, 11 000 с ромски генезис, към 3 000 с полски генезис, повече от 1 000 с беларуски и няколкостотин с съветски, украински и различен генезис.

В Аушвиц са убити над 200 000 деца. Напълно почтени, положителни, любопитни към живота, обичащи околните си, доверчиви деца. Никога допреди светът на възрастните, който доста постоянно е неправдив и нечовечен, не е проявявал толкоз мощно своята безчовечност и неприязън. Това не може да бъде целесъобразно от никаква идеология, никакви съображения, никаква политика. Искаме да посветим тазгодишното честване на освобождението на най-малките жертви на лагера - съобщи шефът на музея доктор. Пьотр М. А. Цивински.

Общо в лагерите умират милиони, като с акуратност цифрите мъчно могат да бъдат изчислени. Унищожено е съвсем цялото еврейско население на Европа, към 6 млн. души. Известно е, че в нацистките лагери на гибелта, с изключение на евреи и военнопленници, умират и критици на Хитлер, хуманисти, комунисти, демократи и всевъзможни политически съперници на нацистите.

Първоначално нацистките лагери са основани точно за политическите съперници. Преследвани и избивани са още хомосексуални, роми, славяни.
Геноцидът против евреите става част от самата основа на нацистката идеология.
Невъобразима е и жестокостта, с която е сбъднат, не е подминат никой. Бедни и богати, атеисти и религиозни, бебета и старци: задоволително е било да си евреин, идната характерност е била единствено детайлност.

Холокостът е знаков освен с броя на избитите евреи и невижданата свирепост, само че и с обстоятелството, че е това е геноцидът, който заради размерите си получава най-вече публичност. Затова и споменът за този неприличен миг в историята на човечеството работи като увещание до каква степен може да стигнат идеологии, учредени на расизъм и концепцията за предимство на една етническа или национална общественост над друга.

77 години след освобождението на нацисткия концентрационен лагер Аушвиц на 27 януари 1945 година,
членовете на Екологичен потенциал ще почетат Международния ден в памет на жертвите на Холокоста.
Церемонията ще бъде открита в 13.30 ч. (българско време) с тирада на ръководителя на Европейския парламент Роберта Мецола, последвана от музикална интермедия.

100-годишната Марго Фридлендер, оживяла от Холокоста, ще се обърне към евродепутатите.

Възпоменанието ще приключи с минута безмълвие в памет на жертвите на Холокоста и втора музикална интермедия.

Марго Фридлендер, оживяла от Холокоста, ще направи изявление на специфичното пленарно съвещание във връзка Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, оповестиха от пресслужбата на Европейския парламент.

Марго Фридлендер е родена през 1921 година в Берлин. През 1943 година майка ѝ и брат ѝ са депортирани в Аушвиц, където и двамата са убити. До 21-годишна възраст тя се укрива, само че през 1944 година е проследена и депортирана в концентрационния лагер Терезиенщат. Тя е единственият оживял член на фамилията. Заедно със брачна половинка си Адолф Фридлендер, който познава от Берлин и среща още веднъж в Терезиенщадт, Марго се реалокира в Съединени американски щати през 1946 година През 2010 година се връща в Берлин.

Маргот Фридлендер към момента пътува из Германия, разказвайки своята история и житейски опит в учебните заведения. " Те ме слушат деликатно ", споделя тя в едно изявление. " Получила съм - не знам - хиляди писма. Говоря от името на тези, които не могат да приказват. И освен на шестте милиона евреи. Говоря от името на всички, които са били убити и които са страдали ".



Източник: fakti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР