Яростен огън в Карабах
На 27 септември сутринта стартира артилерийски обстрел по Степанакерт – столицата на региона Нагорни Карабах, оспорвана сред Армения и Азербайджан от десетилетия. Започналият през 90-те години спор още веднъж се разгоря, и то с от дълго време невиждана мощ. Убити и ранени са стотици хора, в това число мирни жители.
Двете страни взаимно се упрекват за началото на военните дейности, само че те не престават макар апелите на Русия, Европейски Съюз и НАТО. В Армения оповестиха обща готовност, обхващаща резервистите, а в Азербайджан - военно състояние.
Зад гърба на Баку стои Турция, а съдружниците на Ереван към този момент не бързат да се демонстрират.
Нагорни Карабах е планински анклав, обитаем с арменци християни, намиращ се навътре в мюсюлмански Азербайджан. Съветската власт не позволяваше спор сред двете общности, само че с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики при започване на 90-те години той се разгоря. В избухналата война арменските сили превзеха териториите, намиращи се сред Армения и Нагорни Карабах, като прогониха доста локални поданици азери. Областта разгласи самостоятелност, признавана единствено от Ереван, и с интернационално ходатайство спорът бе замразен.
Азербайджан е по-ощетената страна и е разбираемо да желае реванш. Днес по всички индикатори той превъзхожда Армения, и то в пъти – по територия, по БВП и бюджет, по количество (често и качество) на оръжие. При това е страна с младо и бързо растящо население и с динамична стопанска система. За Баку
не е проблем да купува оръжие от чужбина
с приходите си от експорт на петрол и газ.
Докато Армения е страна с намаляващо и застаряващо население, със доста по-малък Брутният вътрешен продукт, на практика без източници на валутни доходи, а съвременно оръжие би могла да купува единствено с заеми.
Логично е точно Азербайджан да е страната, която да се опита да промени статуквото по силов метод. Досега Баку се съобразяваше с редица фактори – като посредничеството на Минската група на Организацията за сигурност и съдействие в Европа със съпредседатели Русия, Франция и Съединени американски щати, както и направените от нея Мадридски правила за урегулиране на спора. Най-важният възпиращ фактор за Азербайджан обаче бе Русия, която осигуряваше на арменците нужното оръжие и военна подготовка, изиграли решителна роля за арменските триумфи през 90-те.
Между Русия и Армения има защитителен съюз,
а на арменска територия, наоколо до границата с Турция, има огромна съветска военна база. Досега Москва изпълняваше и ролята на интернационален поръчител на арменските ползи.
По същия метод през цялото време на спора Турция твърдо стои зад Азербайджан. Бившият азербайджански президент Гейдар Алиев един път бе споделил, че става въпрос за "един народ в две страни ". Анкара не поддържа дипломатически връзки с Ереван, освен това – границата сред Турция и Армения е затворена от три десетилетия. Досега обаче Анкара се задоволяваше с дипломатическа поддръжка за Баку, без да се намесва директно в спора. Вероятно за това е съдействала и сдържащата роля на Русия.
Днес нещата не наподобяват по този метод. От самото начало на боевете Анкара освен не приканва към мир, а в противен случай – обществено насърчава Азербайджан да си разчисти сметките с Армения. Турското държание оставя усещането, че акцията на азерските сили е почнала освен със знанието на Анкара, само че и с нейно съдействие.
"Настъпи времето да бъде комплициран завършек на окупацията на Нагорни Карабах. Близо 30 години никой не потърси сметка за окупацията. Армения би трябвало да се изтегли. Азербайджан самичък ще се погрижи за себе си против окупаторите. Дойде времето за сметка ", съобщи турският президент Реджеп Ердоган.
На фона на тези изказвания арменското министерство на защитата, заяви, че
турски F-16 е свалил арменски Су-25
в арменското въздушно пространство, а водачът е умрял. Западни медии оповестиха, че Анкара поддържа азерите с авиация и военна мощ. Появиха се и информации, че азерите употребяват атакуващи безпилотни самолети, създадени в Турция и ръководени от турски военни специалисти.
Най-смущаваща е обаче информацията, че Турция е изпратила в конфликтния регион хиляди сирийски бунтовници от региона на Идлиб. Посланикът на Армения в Русия съобщи, че са 4000 души. За същия брой бойци заяви и AsiaNews, цитирайки свои източници – с уточнението, че Анкара ги е наела против 1800 $ месечна заплата за интервал от три месеца. Ройтерс пък разгласява диалог с двама такива бойци (с непотвърдена самоличност), единият от които твърди, че принадлежи към джихадистката формация Ахрар ал Шам. "Не желаех да вървя там, само че нямам пари, а животът е тежък ", споделя той и показва сумата от 1500 $ месечна заплата.
И тук поражда въпросът по какъв начин Русия разрешава същите тези бойци, които самолетите й обстрелват на сирийска територия и с които води война съдружникът й Башар Асад, да се вихрят в район, считан за нейна зона на ползи?
От самото начало на конфликта
Москва заема една по-скоро неутрална позиция
- приканва и двете страни към въздържаност, само че не подхваща по-явни стъпки за отбрана на арменския си съдружник. В същото време Турция смело работи в синхрон с Азербайджан и без да се тормози, че ще разгневи Москва, с чиито настроения нормално се преценява.
Едно от вероятните пояснения е кодирано в промяната на властта в Армения през 2018 година. След всеобщи митинги, наричани още "Арменската гражданска война ", държавното управление на московското протеже Серж Саркисян бе свалено и министър председател стана журналистът опозиционер Никол Пашинян. Критичен към прекомерната взаимозависимост на Ереван от Москва, в Русия той е сравняван с украинския президент Петро Порошенко, макар че след идването си на власт доста смекчи позициите си по отношение на могъщия настойник на страната си.
Руските медии означават, че Кремъл не може да не вижда
"откровено русофобските " настроения в Ереван,
изразяващи се и в правосъдни каузи против "Газпром " и опериращия на арменска територия клон на Руските държавни железници. Сред другите обвинявания към арменския водач попада това, че се бил обкръжил с прозападни фигури (включително с фондацията на Сорос!), свързани със Съединени американски щати освен като мироглед, само че и финансово.
Така че пред Москва в този момент се разкрива чудесна опция да натрие носа на вироглавия арменски министър председател, а за какво не и да се отърве от него – откакто понесе пасивите от турско-азерската акция, пристигнала като че ли по поръчка? Единственият път пред Пашинян пък е да се опита да се оправи и без съветска помощ – за което към този момент даде индикации, като отхвърли да води договаряния с Баку под съветска закрила.
Двете страни взаимно се упрекват за началото на военните дейности, само че те не престават макар апелите на Русия, Европейски Съюз и НАТО. В Армения оповестиха обща готовност, обхващаща резервистите, а в Азербайджан - военно състояние.
Зад гърба на Баку стои Турция, а съдружниците на Ереван към този момент не бързат да се демонстрират.
Нагорни Карабах е планински анклав, обитаем с арменци християни, намиращ се навътре в мюсюлмански Азербайджан. Съветската власт не позволяваше спор сред двете общности, само че с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики при започване на 90-те години той се разгоря. В избухналата война арменските сили превзеха териториите, намиращи се сред Армения и Нагорни Карабах, като прогониха доста локални поданици азери. Областта разгласи самостоятелност, признавана единствено от Ереван, и с интернационално ходатайство спорът бе замразен.
Азербайджан е по-ощетената страна и е разбираемо да желае реванш. Днес по всички индикатори той превъзхожда Армения, и то в пъти – по територия, по БВП и бюджет, по количество (често и качество) на оръжие. При това е страна с младо и бързо растящо население и с динамична стопанска система. За Баку
не е проблем да купува оръжие от чужбина
с приходите си от експорт на петрол и газ.
Докато Армения е страна с намаляващо и застаряващо население, със доста по-малък Брутният вътрешен продукт, на практика без източници на валутни доходи, а съвременно оръжие би могла да купува единствено с заеми.
Логично е точно Азербайджан да е страната, която да се опита да промени статуквото по силов метод. Досега Баку се съобразяваше с редица фактори – като посредничеството на Минската група на Организацията за сигурност и съдействие в Европа със съпредседатели Русия, Франция и Съединени американски щати, както и направените от нея Мадридски правила за урегулиране на спора. Най-важният възпиращ фактор за Азербайджан обаче бе Русия, която осигуряваше на арменците нужното оръжие и военна подготовка, изиграли решителна роля за арменските триумфи през 90-те.
Между Русия и Армения има защитителен съюз,
а на арменска територия, наоколо до границата с Турция, има огромна съветска военна база. Досега Москва изпълняваше и ролята на интернационален поръчител на арменските ползи.
По същия метод през цялото време на спора Турция твърдо стои зад Азербайджан. Бившият азербайджански президент Гейдар Алиев един път бе споделил, че става въпрос за "един народ в две страни ". Анкара не поддържа дипломатически връзки с Ереван, освен това – границата сред Турция и Армения е затворена от три десетилетия. Досега обаче Анкара се задоволяваше с дипломатическа поддръжка за Баку, без да се намесва директно в спора. Вероятно за това е съдействала и сдържащата роля на Русия.
Днес нещата не наподобяват по този метод. От самото начало на боевете Анкара освен не приканва към мир, а в противен случай – обществено насърчава Азербайджан да си разчисти сметките с Армения. Турското държание оставя усещането, че акцията на азерските сили е почнала освен със знанието на Анкара, само че и с нейно съдействие.
"Настъпи времето да бъде комплициран завършек на окупацията на Нагорни Карабах. Близо 30 години никой не потърси сметка за окупацията. Армения би трябвало да се изтегли. Азербайджан самичък ще се погрижи за себе си против окупаторите. Дойде времето за сметка ", съобщи турският президент Реджеп Ердоган.
На фона на тези изказвания арменското министерство на защитата, заяви, че
турски F-16 е свалил арменски Су-25
в арменското въздушно пространство, а водачът е умрял. Западни медии оповестиха, че Анкара поддържа азерите с авиация и военна мощ. Появиха се и информации, че азерите употребяват атакуващи безпилотни самолети, създадени в Турция и ръководени от турски военни специалисти.
Най-смущаваща е обаче информацията, че Турция е изпратила в конфликтния регион хиляди сирийски бунтовници от региона на Идлиб. Посланикът на Армения в Русия съобщи, че са 4000 души. За същия брой бойци заяви и AsiaNews, цитирайки свои източници – с уточнението, че Анкара ги е наела против 1800 $ месечна заплата за интервал от три месеца. Ройтерс пък разгласява диалог с двама такива бойци (с непотвърдена самоличност), единият от които твърди, че принадлежи към джихадистката формация Ахрар ал Шам. "Не желаех да вървя там, само че нямам пари, а животът е тежък ", споделя той и показва сумата от 1500 $ месечна заплата.
И тук поражда въпросът по какъв начин Русия разрешава същите тези бойци, които самолетите й обстрелват на сирийска територия и с които води война съдружникът й Башар Асад, да се вихрят в район, считан за нейна зона на ползи?
От самото начало на конфликта
Москва заема една по-скоро неутрална позиция
- приканва и двете страни към въздържаност, само че не подхваща по-явни стъпки за отбрана на арменския си съдружник. В същото време Турция смело работи в синхрон с Азербайджан и без да се тормози, че ще разгневи Москва, с чиито настроения нормално се преценява.
Едно от вероятните пояснения е кодирано в промяната на властта в Армения през 2018 година. След всеобщи митинги, наричани още "Арменската гражданска война ", държавното управление на московското протеже Серж Саркисян бе свалено и министър председател стана журналистът опозиционер Никол Пашинян. Критичен към прекомерната взаимозависимост на Ереван от Москва, в Русия той е сравняван с украинския президент Петро Порошенко, макар че след идването си на власт доста смекчи позициите си по отношение на могъщия настойник на страната си.
Руските медии означават, че Кремъл не може да не вижда
"откровено русофобските " настроения в Ереван,
изразяващи се и в правосъдни каузи против "Газпром " и опериращия на арменска територия клон на Руските държавни железници. Сред другите обвинявания към арменския водач попада това, че се бил обкръжил с прозападни фигури (включително с фондацията на Сорос!), свързани със Съединени американски щати освен като мироглед, само че и финансово.
Така че пред Москва в този момент се разкрива чудесна опция да натрие носа на вироглавия арменски министър председател, а за какво не и да се отърве от него – откакто понесе пасивите от турско-азерската акция, пристигнала като че ли по поръчка? Единственият път пред Пашинян пък е да се опита да се оправи и без съветска помощ – за което към този момент даде индикации, като отхвърли да води договаряния с Баку под съветска закрила.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ