На 27 октомври в България се проведе предсрочен вот -

На 27 октомври в България се организира предварителен избор - седмият опит за избор на парламент за последните три години. Досега нито един от тях не е довел до основаването на постоянна и за предпочитане проевропейска коалиция. А гласовете на проруската партия " Възраждане “ продължаваха да порастват още веднъж и още веднъж. И макар че резултатите от последните избори дават вяра за позитивни промени, те не дават вяра за бързо образуване на коалиция, пишат Сергей Герасимчук и Владимир-Назарий Гавриш в публикация за " Украинска призма “ , оповестена под заглавие " Седмият опит на България: за какво новите избори дават късмет за превъзмогване на дълбоката политическа рецесия “.

" Фокус “ показва превод на резюмето на материала с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателите му.  

Спрямо предходните избори изборната интензивност на актуалните избори се покачва с 4,53% и доближава 38,94%. Това е добър знак, тъй като през последните години изборната интензивност на българските избори стартира доста да понижава. Някои специалисти считат, че това демонстрира, че гласоподавателите са изтощени от безкрайните гласувания.

И най-важното, ниската изборна интензивност изигра в интерес на проруските сили. Следователно имаше действителна опасност проруските гласоподаватели да се сплотят и в последна сметка да завоюват болшинство в българския парламент, което би имало извънредно отрицателни последствия.

Вместо това болшинството - 52,139% - в новия парламент бе заето от класическите евроатлантици - партии, заинтригувани от опазване на европейското и евроатлантическото единение, а точно ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи ( " Движение за права и свободи - Ново начало “).

Вярно, това към момента е малко по-малко от това, което тези партии имаха общо на предходните избори (56,1%), до момента в който общата поддръжка за двете типичен проруски партии – Българска социалистическа партия и Възраждане - даже се усили минимално (от 20,8% на 20,9%).

Особеното на тези избори беше, че евроатлантиците се пробваха интензивно да играят с картата на " вярата за излаз от перманентната рецесия “.

Да повторим, това са към този момент седмите предварителни избори и гласоподавателят в действителност имаше потребност от вяра, че това в миналото ще свърши.

Картата се разигра - гласоподавателят даде още един късмет на евроатлантиците най-сетне да сформират дейно и най-важното устойчиво държавно управление. Вярно е, че при всички случаи ГЕРБ-СДС отпред с Бойко Борисов, която събра най-вече гласове, ще остане извънредно значима.

Един от действителните сюжети за основаване на коалиция може да се назова " остаряла рецепта с нова съставна част “.

Това е обединяване на евроатлантическите партии ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, само че и на партията " Алианс за права и свободи – АПС “ (начело с Ахмед Доган).

Последното е " неуспех “ вследствие на разцеплението на партията Движение за права и свободи, която се концентрира най-вече върху гласовете на турското малцинство. Друга част от същата партия се назовава " Движение за права и свободи – Ново начало “ (начело с Делян Пеевски).

В случая може би главният риск е позицията на Ахмед Доган по отношение на Руската федерация.

Освен това има опция за основаване на държавно управление на малцинството с поддръжката на двете Движение за права и свободи (на Доган и Пеевски), които официално няма да бъдат включени в обединението ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Ако този път евроатлантиците не съумеят да сформират държавно управление, има риск изтощените гласоподаватели да потърсят " различни партии “, които евентуално биха могли както да продължат рецесията, по този начин и да се обединят с проруските сили в Народното събрание.

По един или различен метод има действителен късмет новият парламент да бъде по-жизнеспособен от предходните.

И може би тази Коледа България ще подари на себе си и нас прозападно държавно управление и възобновяване на политическата непоклатимост.