Църквата почита Свети Нестор. В народния календар е Мишкин ден
На 27 октомври църквата уважава Свети Нестор. В иконите нормално се изобразява като млад мъж с копие в ръка.
Житието на свети Нестор е обвързвано с това за свети Димитър. Историята споделя, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, поради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едвам набола брада младеж, бил негов ревнив почитател.
Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който фамозен герой - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна гибел.
Подкрепен за желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи против великана Лий, а Бог му дал мощ да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.
Както и в доста други житието на светията е преплетено с български обичаи и традиции.
27 октомври в доста краища на България в предишното деня се наричал Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене), написа женското списание Hera.bg.
Според една от легендите точно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък споделя, че мишките се пръкналия на белия свят от самия демон, когато влезнал в черква и помирисал тамян.
В дните на календарен преход в българските традиции се срещат разнообразни демони и несгоди - вълци, мишки, вампири, духове и българина постоянно се пробва посредством ритуали да ги омилостиви или излъже с цел да не пакостят.
По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с тиня или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала " Какво правиш? ", " Мажа очите и устата на мишките " - отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
На Мишкин ден дамите не бивало да шият, " за не да ядат мишките посевите с острите си зъби ". Изключение правел единствено един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния завършек на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния обред какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата " мишка " не се произнасяла с цел да не мислят мишките, че ги канят вкъщи. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се употребили остри принадлежности - брадви, ножици, нож, куки.
В някои краища на България на този празник се приготвяло обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали вкъщи, с цел да ядат мишките хляба на хората.
На други места пък, в случай че имало доста мишки в селото, правили „ Мишкина женитба ”. В нея ритуално две дами (единствени с две идентични имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка - накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото взели участие в " сватбената върволица " ставайки „ кумове ”, „ девери ” и други персонажи от сватбената върволица. Под акомпанимент от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората " да се женят надалече ", а след тях се считало, че потеглят и другите мишки от селото. След магическия обред, хората сядали на огромни трапези - по този начин както повелява една женитба.
Житието на свети Нестор е обвързвано с това за свети Димитър. Историята споделя, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, поради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едвам набола брада младеж, бил негов ревнив почитател.
Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който фамозен герой - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна гибел.
Подкрепен за желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи против великана Лий, а Бог му дал мощ да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.
Както и в доста други житието на светията е преплетено с български обичаи и традиции.
27 октомври в доста краища на България в предишното деня се наричал Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене), написа женското списание Hera.bg.
Според една от легендите точно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък споделя, че мишките се пръкналия на белия свят от самия демон, когато влезнал в черква и помирисал тамян.
В дните на календарен преход в българските традиции се срещат разнообразни демони и несгоди - вълци, мишки, вампири, духове и българина постоянно се пробва посредством ритуали да ги омилостиви или излъже с цел да не пакостят.
По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с тиня или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала " Какво правиш? ", " Мажа очите и устата на мишките " - отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
На Мишкин ден дамите не бивало да шият, " за не да ядат мишките посевите с острите си зъби ". Изключение правел единствено един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния завършек на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния обред какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата " мишка " не се произнасяла с цел да не мислят мишките, че ги канят вкъщи. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се употребили остри принадлежности - брадви, ножици, нож, куки.
В някои краища на България на този празник се приготвяло обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали вкъщи, с цел да ядат мишките хляба на хората.
На други места пък, в случай че имало доста мишки в селото, правили „ Мишкина женитба ”. В нея ритуално две дами (единствени с две идентични имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка - накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото взели участие в " сватбената върволица " ставайки „ кумове ”, „ девери ” и други персонажи от сватбената върволица. Под акомпанимент от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората " да се женят надалече ", а след тях се считало, че потеглят и другите мишки от селото. След магическия обред, хората сядали на огромни трапези - по този начин както повелява една женитба.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ