На 27 октомври църквата почита Свети Нестор, а народните обичаи

На 27 октомври църквата уважава Свети Нестор, а националните традиции следват повелите на Мишкин или Мишин ден. В иконите Св. Нестор всекидневно се изобразява като млад мъж с пика в ръка.

На този ден се предлага да не се работи, с цел да не атакуват мишки брашното и житото; да не се бърка в брашно и не се дава заем – за предотвратяване от мишки.

Жените не би трябвало да употребяват остри предмети и сечива.

Не режат с нож и ножици, не секат дърва, не плетат с куки, не шият с игли, "за да не косят мишките посевите с острите си зъби ".
Ако на 27 октомври вали сняг, добре е за пчелите и меда.

Житието на свети Нестор е обвързвано с това за свети Димитър.

Историята споделя, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, тъй като проповядване на християнство. Нестор, млад, с едвам набола брада юноша, бил негов деен съидейник. Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който фамозен герой - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна гибел.

Подкрепен в желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи против великана Лий, а Бог му дал мощ да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.

Както и в доста други, житието на светията е преплетено с български обичаи и традиции.

27 октомври в доста краища на България се назовава Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене).

Според една от легендите тъкмо когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишки. Друга легенда пък споделя, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влезнал в църква и помирисал тамян. В дните на календарен преход в българските традиции се срещат разнообразни демони и несгоди - вълци, мишки, вампири, духове и българина всякога се пробва посредством ритуали да ги умилостиви или излъже с цел да не пакостят.

По бит на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с тиня или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала "Какво правиш? ". "Мажа очите и устата на мишките ", отговаряла тя три пъти, както при всяка магия.
На Мишкин ден дамите не бивало да шият, "за не да ядат мишките посевите с острите си зъби ". Изключение правел единствено един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния завършек на полата си или парче плат.

Домашните я питали като в по-горния обред какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата "мишка " не се произнасяла, с цел да не мислят мишките, че ги канят вкъщи. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се употребили остри принадлежности - брадви, ножици, нож, куки. В някои краища на България на този празник се подготвя обредна пита за мишкит.

Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали вкъщи, с цел да ядат мишките хляба на хората. На други места пък, в случай че имало доста мишки в селото, правили „ Мишкина женитба ”.

В нея ритуално две дами (единствени с две идентични имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото взели участие в "сватбената върволица " ставайки „ кумове”, „ девери” и други персонажи от сватбената върволица. Под акомпанимент от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците.

Пускали ги в реката или гората "да се женят надалече ", а след тях се считало, че потеглят и другите мишки от селото. След магическия обред, хората сядали на огромни трапези - по този начин както повелява една женитба. В южнобългарските земи на Тракия, Странджа и отчасти Пирин, Мишин ден се празнува на 24 ноември в деня на Света Катерина.