27 октомври 1505 г. Умира Иван III Велики
На 27 октомври 1505 година Умира Иван III Велики. Той е популярен княз на Московското княжество от 1462 година до 1505 година Той съумява да причисли към Московското княжество съвсем всички великоруски области, поставяйки основите на днешна Русия. Възползвайки се от разпадането на Златната орда, Иван III поставя завършек на траялата два и половина века взаимозависимост на съветските земи от монголите.
Женен за София Палеологина - племенница на последния византийски император, Иван III слага и началото на имперските искания на Русия. Той включва в герба си двуглавия орел на Източната империя, а на непокътнат негов щемпел от края на ръководството му употребява купата „ Иван, по божия благосклонност стопанин на цяла Русия и популярен княз владимирски и московски, и новгородски, и псковски, и тверски, и угорски, и вятски, и пермски, и български “. В обособени документи той се назовава даже цар.
През 1467 година брачната половинка му Мария Борисовна умира, оставяйки го с един наследник Иван Млади. През 1469 година той получава предложение от римския папа да се ожени за Зоя Палеолог. Тя е щерка на Тома, диктатор на Морея и брат на последния византийски император Константин XI Драгаш, която след рухването на Константинопол през 1453 година живее в Рим, дружно със фамилията си. През 1472 година двамата се женят в Москва, като тя приема името София.
При ръководството на Иван III Московското княжество съумява да отхвърли траялата два и половина века взаимозависимост от Монголската империя и нейните наследници.
Със усилването на Московското княжество то последователно придобива популярност в Европа. Освен с Папската курия, то открива дипломатически връзки със Свещената Римска империя, Унгария, Молдова, като император Максимилиан I даже назовава Иван III в кореспонденцията им собствен „ брат “.
Иван III подписва с датския крал Ханс съюз, ориентиран против Швеция. Той строи в Ингрия крепостта Ивангород, която се оказва изключително потребна в последвалата Руско-шведска война, почнала след прогонването на ханзейските търговци от Новгород.
По-нататъшното уголемение на московските владения на запад е улеснено от гибелта на Кажимеж IV през 1492 година. Новият популярен княз на Литва Александър е слаб и колеблив и се пробва да се защищити от нападенията на Московското княжество като се дами за Елена, щерка на Иван III. Въпреки това агресивното държание на тъста му продължава и през 1499 година двете страни още веднъж са във война. През 1500 година литовците претърпяват проваляне при Ведроша, а през 1503 година Александър подписва мир, като отстъпва на Московското княжество Чернигов, Новгород Северски, Стародуб, Гомел, Брянск, Торопец, Мценск, Дорогобужи и други. По същото време и Ливонският медал стартира да заплаща налог на Москва.
Управлението на Иван III е обвързвано и със забележителна концентрация на страната, като са сложени основите на съветското самодържавие. Започва да построява централния уред на властта, формиран е Съдебникът от 1497 година Старата патриархална система на ръководство е отстранена и монархът към този момент не се поучава с болярите по политически въпроси. Техните права са мощно лимитирани, като те са сложени според от владетеля.
След 1485 година се оформя архитектурният комплекс на Московския Кремъл. Там се строят Камбанарията на Иван Велики, Грановитата палата и други, а през 1479 година е приключена постройката на каменния Успенски събор. По заповед на Иван III византийският духовник Максим Грек превежда гръцки и латински църковни книги на съветски.
Последните години от ръководството на Иван III са свързани с дворцови интриги към неговото заместничество. Под натиска на втората му брачна половинка София в началото избрания за правоприемник първороден наследник Дмитрий е отхвърлен. За правоприемник на трона е разгласен първият наследник на Иван III от София, Василий.
Иван III умира на 27 октомври 1505 година Погребан е в Архангелския събор на Московския Кремъл.
