105 години от подписването на печалния за България Ньойски мирен договор
На 27 ноември се отбелязва Деня на националната памет. На този ден през 1919 година България подписва Ньойския кротичък контракт, по силата на който губи към 10 % от територията си и й са й наложени непостижими за тези времена репарации и ограничавания.
България за повторно губи Южна Добруджа, остава без изход на Бяло море измежду отнемането на Беломорска Тракия, в интерес на западната ни съседка са отнети още елементи от Западните околности. Родните си места напущат доста българи, които се заселват в цялата страна. Варна се усилва доста с бежанците най-вече от Южна Добруджа.
На 27 ноември през 1919 година е подписан Ньойският кротичък контракт. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен и оттова носи наименованието си, знак на една от националните произшествия за България.
Ньойският диктат е знак на несправедливостта, арогантността и недалновидността на страните победителки, откъснали изконни български земи от снагата на Отечеството.
Ньойският контракт за мир е натрапен на България след провалянето й в Първата международна война (1914-1918).
Според Ньойския контракт България е обременена с тежки репарационни отговорности, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в период от 37 години, след влизането му в действие, с 2 % рента върху общата сума за първата и 5 % за идващите години. Освен това, България е задължена да съобщи на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки: Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 година Югославия), Румъния и Гърция), несъмнено число добитък, както и 250 000 т въглища.
Наред с това, тя губи Западна Тракия, която в началото се дава за ръководство от самите западни съглашенски страни, които от своя страна през 1920 година я дават на Гърция. От България се лишава Южна Добруджа, която наново се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната местност, дружно с така наречен Западни околности (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се дават на Югославия. По подобен метод страната ни е лишена от обилни територии, обитаеми с плътно българско население.
България няма право да има съвременни военни технологии, флот и авиация, а наложителната военна работа е анулирана. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, в това число полицията.
Ньойският кротичък контракт просъществува до началото на Втората международна война (1939-1945). През този интервал България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съдружници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.
България за повторно губи Южна Добруджа, остава без изход на Бяло море измежду отнемането на Беломорска Тракия, в интерес на западната ни съседка са отнети още елементи от Западните околности. Родните си места напущат доста българи, които се заселват в цялата страна. Варна се усилва доста с бежанците най-вече от Южна Добруджа.
На 27 ноември през 1919 година е подписан Ньойският кротичък контракт. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен и оттова носи наименованието си, знак на една от националните произшествия за България.
Ньойският диктат е знак на несправедливостта, арогантността и недалновидността на страните победителки, откъснали изконни български земи от снагата на Отечеството.
Ньойският контракт за мир е натрапен на България след провалянето й в Първата международна война (1914-1918).
Според Ньойския контракт България е обременена с тежки репарационни отговорности, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в период от 37 години, след влизането му в действие, с 2 % рента върху общата сума за първата и 5 % за идващите години. Освен това, България е задължена да съобщи на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки: Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 година Югославия), Румъния и Гърция), несъмнено число добитък, както и 250 000 т въглища.
Наред с това, тя губи Западна Тракия, която в началото се дава за ръководство от самите западни съглашенски страни, които от своя страна през 1920 година я дават на Гърция. От България се лишава Южна Добруджа, която наново се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната местност, дружно с така наречен Западни околности (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се дават на Югославия. По подобен метод страната ни е лишена от обилни територии, обитаеми с плътно българско население.
България няма право да има съвременни военни технологии, флот и авиация, а наложителната военна работа е анулирана. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, в това число полицията.
Ньойският кротичък контракт просъществува до началото на Втората международна война (1939-1945). През този интервал България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съдружници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ