103 години от подписването на печалния за България Ньойски мирен договор
На 27 ноември се отбелязва Деня на националната памет. Датата е включена като значима в календара през 1996 по предложение на националното съдружие " Мати Болгария ". На този ден през 1919 година България подписва Ньойския кротичък контракт, по силата на който губи към 10 % от територията си и й са й наложени непостижими за тези времена репарации и ограничавания.
България за повторно губи Южна Добруджа, остава без изход на Бяло море измежду отнемането на Беломорска Тракия, в интерес на западната ни съседка са отнети още елементи от Западните околности. Родните си места напущат доста българи, които се заселват в цялата страна. Варна се усилва доста с бежанците най-вече от Южна Добруджа.
На 27 ноември през 1919 година е подписан Ньойският кротичък контракт. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен и оттова носи наименованието си, знак на една от националните произшествия за България.
Ньойският диктат е знак на несправедливостта, арогантността и недалновидността на страните победителки, откъснали изконни български земи от снагата на Отечеството.
Ньойският контракт за мир е натрапен на България след провалянето й в Първата международна война (1914-1918).
Според Ньойския контракт България е обременена с тежки репарационни отговорности, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в период от 37 години, след влизането му в действие, с 2 % рента върху общата сума за първата и 5 % за идващите години. Освен това, България е задължена да съобщи на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки: Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 година Югославия), Румъния и Гърция), несъмнено число добитък, както и 250 000 т въглища.
Наред с това, тя губи Западна Тракия, която в началото се дава за ръководство от самите западни съглашенски страни, които от своя страна през 1920 година я дават на Гърция. От България се лишава Южна Добруджа, която наново се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната местност, дружно с така наречен Западни околности (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се дават на Югославия. По подобен метод страната ни е лишена от обилни територии, обитаеми с плътно българско население.
България няма право да има съвременни военни технологии, флот и авиация, а наложителната военна работа е анулирана. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, в това число полицията.
Ньойският кротичък контракт просъществува до началото на Втората международна война (1939-1945). През този интервал България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съдружници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.
България за повторно губи Южна Добруджа, остава без изход на Бяло море измежду отнемането на Беломорска Тракия, в интерес на западната ни съседка са отнети още елементи от Западните околности. Родните си места напущат доста българи, които се заселват в цялата страна. Варна се усилва доста с бежанците най-вече от Южна Добруджа.
На 27 ноември през 1919 година е подписан Ньойският кротичък контракт. Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен и оттова носи наименованието си, знак на една от националните произшествия за България.
Ньойският диктат е знак на несправедливостта, арогантността и недалновидността на страните победителки, откъснали изконни български земи от снагата на Отечеството.
Ньойският контракт за мир е натрапен на България след провалянето й в Първата международна война (1914-1918).
Според Ньойския контракт България е обременена с тежки репарационни отговорности, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в период от 37 години, след влизането му в действие, с 2 % рента върху общата сума за първата и 5 % за идващите години. Освен това, България е задължена да съобщи на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки: Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 година Югославия), Румъния и Гърция), несъмнено число добитък, както и 250 000 т въглища.
Наред с това, тя губи Западна Тракия, която в началото се дава за ръководство от самите западни съглашенски страни, които от своя страна през 1920 година я дават на Гърция. От България се лишава Южна Добруджа, която наново се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната местност, дружно с така наречен Западни околности (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се дават на Югославия. По подобен метод страната ни е лишена от обилни територии, обитаеми с плътно българско население.
България няма право да има съвременни военни технологии, флот и авиация, а наложителната военна работа е анулирана. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, в това число полицията.
Ньойският кротичък контракт просъществува до началото на Втората международна война (1939-1945). През този интервал България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съдружници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ