Днес се навършват 6 години без Стефан Данаилов
На 27 ноември се навършват шест години от гибелта на Стефан Данаилов – индивидът, който генерации българи назоваха просто Мастера. Актьор, възпитател, държавник, политик, само че на първо място – харизматична персона, която трансформира сцената и екрана в територии на свободата, гения и човешката топлота.
Звезда, която не угасва
Кариерата на Стефан Данаилов е извънредно богата – повече от 150 функции в киното и театъра, от „ На всеки километър “ до „ Аспарух “, „ Инспекторът и нощта “, „ Дами канят “, „ Двама вечно “. Той бе от тези редки артисти, които могат да бъдат по едно и също време известен кумир и бездънен трагичен реализатор. Образите му остават живи, тъй като Данаилов ловко съчетаваше мощно наличие, възприятие за комизъм и неподправена човещина.
Учителят, който докосна бъдещето
Ако дисплеят го направи звезда, то НАТФИЗ го трансформира в легенда. Повече от две десетилетия той обучаваше млади артисти, които през днешния ден са измежду най-разпознаваемите лица на българската сцена и кино. Разказите на неговите студенти – за късните подготовки, за непрекъснатия разговор, за добротата и мъдростта му – се предават съвсем като фамилни истории. За тях той не беше просто учител, а човек, който им даваше кураж и независимост да бъдат актьори.
Политик, който не криеше индивида в себе си
В години на публично напрежение Данаилов избра да влезе в политиката – решение, което разделяше мненията, само че в никакъв случай не отнемаше уважението. И в Народното събрание той остана същият – прочувствен, открит, кадърен да изслушва и да признава неточности. Дори политическите му съперници постоянно подчертаваха, че в негово лице има фигура, която носи достолепие на обществения живот.
Снимка: БГНЕС
Празното място, което остави
След гибелта му през 2019 година като че ли настъпи особена тишина. Не единствено в театралните салони или в коридорите на НАТФИЗ, а в цялото обществено пространство. Липсваше човек, който умееше да съчетава огромното изкуство с човешка мекост и неподправена самоирония – качества, които рядко се срещат в едно.
Той остава част от паметта ни – като артист, който издигна специалността до символ; като преподавател, който остави след себе си плеяда от таланти; като човек, който не спря да има вяра в положителното.
