На 27 ноември се навършват 110 години от рождението на

На 27 ноември се навършват 110 години от рождението на Ефрем Каранфилов. Той е един от най-значимите литератори на българския XX век. Неговата креативна кариера обгръща три исторически интервала. Всеки интервал е със своя преобладаваща идеология и обстановка. Каранфилов стартира през 30-те години на предишния век. Преминава през социалистическата ера. Посреща и очакванията на демократична България.

Творчеството на Каранфилов включва есета, литературни портрети, публикации и студии. Днес тези текстове са настоящи и предизвикателни. Въпреки изменящите се проучвателен ползи. Патриотичната тематика е доминантна в неговите творби. Той е пристрастно втрещен в „ българите “, в „ героите “, в „ най-българското време “.

Патриотизмът на Каранфилов не е нападателен. Той е учреден на хуманизма и вековната филантропична просвета. Това е апология на свободата. Той възхвалява свободния човек. Противопоставя се на страхливеца и „ експерта “. Оказва опозиция на егоизма и безразличието.

В края на 30-те и началото на 40-те години Каранфилов се утвърждава като есеист. Той разгласява в списание „ Философски обзор “. Списанието е редактирано от проф. Димитър Михалчев. Едно от есетата му е „ Зад щорите на „ експерта “.

„ Специалистите – написа обобщаващо Каранфилов – най-сетне отхвърлиха светлото обучение на Спасителя и го разпнаха на кръст. “

В това есе Каранфилов разпознава тесния експерт. Той го свързва с нарцисизъм, конформизъм, еснафщина, формализъм и педантизъм. Описва го като „ човек, заключен в златната клетка на самодоволството си “. Противопоставя му фигурите на смелия и дружелюбния. На създателя и лудата глава. На индивида, който „ гледа отвисоко и вижда надалече “.

Каранфилов се интересува от светогледни позиции. Той осмисля по какъв начин хората осъзнават мястото си в света. Стреми се да вникне в силата, която разрешава на индивида да разбие клетката. Да поеме към друго измерение на съществуването.

Неговото творчество изследва необятен набор от настройки, полезности и мотивации. В книги като „ Герои и характери “, „ Българи “ и „ Най-българското време “ той разпростира модела на вътрешно свободния човек. Човек, привързан към избрани полезности. Той изследва героите в борбите им със статуквото. В техните възходи и падения.

Каранфилов се стреми да разбере предишното. Не просто да го съди. Той вниква в многообразието на обстоятелствата, процесите и зависимостите. В диалектиката на инцидентното и закономерното. Той чете „ най-българското време “ през призмата на хуманистичния си възторг. В несвършващо подлите български времена поборници унижават съратници. Наемни убийци дебнат по улиците. Нищожества душат политици и интелектуалци. В студията „ Гео Милев – поетите – убийците. Парадоксът “ Каранфилов проучва логиката на психиката на жестокостта.

Под общото наименование „ българи “ Каранфилов разкрива спорен български свят. Героите оставят светла следа към бъдещето. Палачите оставят кървава следа към гибелта. Каранфилов утвърждава светлината, а не мрака. Героите, а не предателите и убийците. На фона на политическата параноя и човешката алчност израстват същинските герои на България. Те са апостроф на рутината и опция на подлостта. Сред тях са Васил Левски, Гоце Делчев, майор Узунов, полковник Дрангов, Гео Милев и Йосиф Хербст.

Днес неговите облици и картини ни демонстрират измененията. Но и какъв брой доста несгоди са останали същите. Възходът на алчната незначителност продължава. Жаждата за „ келепира “ не стихва. Нищетата на политиката и омразата са все същите. България чака своите нови герои. Но те са към този момент единствено алегорични фигури. Жадуващи сенки, блуждаещи в отвъдното.

Ефрем Каранфилов е роден на 27 ноември 1915 година в Кюстендил. Починал е на 23 март 1998 година в София. Той е приключил Военното учебно заведение през 1937 година. Има и тапия по право от Софийския университет. Каранфилов е бил учен на Българска академия на науките. Ръководил е Института за литература при Българска академия на науките. Той е внук на фолклориста Ефрем Каранов. Каранфилов е измежду най-влиятелните персони в българската просвета до 1989 година. Неговите пристрастни и поучителни творения остават настоящи.