След Ньойския мир: Българската армия - по вкуса и гнева на победителите
На 27 ноември се навършват 100 години от налагането на България на Ньйоския контракт, именуван тогава още диктат, който поставя завършек на очакванията за решение по боен път на националния въпрос, основан с оставянето на 1,5 млн. българи след Освобождението отвън рамките на учредяващата се Трета българска страна. Освен стопанската система и орязването на Беломорска Тракия, Западните околности, оставането на Южна Добруджа под румънска власт, най-тежък удар понася българската войска.
Към края на 20-те и най-много през 30-те години на XX век българските държавни управления и цар Борис III малко по малко, деликатно, без борба с спечелилите, с дипломация, само че поредно и настойчиво, стартират възобновяване на армията. За да се стигне през 1937 година до първото след ПСВ тактическо обучение на Българската войска.
Със публикацията на проф. Веселин Янчев, доктор на историческите науки и учител по нова българска история в СУ " Св. Климент Охридски ", която той даде на медията ни, " Дневник " отбелязва печалната годишнина. Заглавието и акцентите са на редакцията.
Създаването на модерната българска войска е резултат от възобновяване на българската държавност през 1878 година Тя се появява като корпус, формиран от българи на правилото на наложителната военна работа, само че следен от Русия и служител за гарантиране на съветските
ползи както вътре в Княжеството, по този начин и на Балканите.
Армията се утвърждава като знак на българската самостоятелност и поръчител на националните ползи през 1885 година, когато по блестящ метод съумява да отбрани Съединението. През идващите години тя се трансформира в
" обичано дете " освен на политиците, само че и на цялото общество
уверени, че единствено една многочислена и добре устроена войска е способна сполучливо да реши казуса с окончателното избавление и обединяване на българския народ.
Към 1911 година постоянната българската войска се състои от 2 952 офицери и 46 000 подофицери и бойци. Въоръжена е с 248 тежки картечници, 343 650 пушки, 1 109 оръдия. Нейните качества проличават по един неоспорим метод в трите войни, водени от 1912 до 1918 година и целящи " постигане и разрешаване на историческите задания и идеали " на нацията. През военните години са мобилизирани над 600 000 бойци и офицери, които през 1918 година доближават 877 000, от които 708 000 в настоящата войска.
Усилията за военно решение на националния въпрос претърпяват провал през 1918 година На 29 септември 1918 година в Солун Съглашението продиктува на българските представители изискванията за преустановяване на военните дейности. Те плануват " неотложно изпразване " на заетите
земи в Сърбия и Гърция и " незабавна демобилизация " на цялата българската войска, както и окупирането на " известно число стратегически пунктове навътре в българската територия " от съюзните сили. Практически съглашенските войски окупират цяла България, а тяхното командване интензивно се намесва във вътрешните каузи на страната и политическите битки. Под негов напън, на 3 октомври 1918 година цар Фердинанд е заставен да абдикира и престолът е ангажиран от сина му Борис. Първият декрет, публикуван от цар Борис ІІІ, е за " обща демобилизация на въоръжените сили в царството ".
През ноември 1918 година, за първи път в новата история на страната, за боен министър се назначава гражданско лице – Андрей Ляпчев. Усилията на военното и политическо управление на страната се насочват към опазване на мирновременния състав на армията отпреди войната и даже към неговото завишаване, само че под натиска на спечелилите той последователно е понижен. В навечерието на подписването на мирния контракт армията се състои от 3 420 офицери и 46 825 бойци или съвсем толкоз, колкото и през 1911 година
Битката за запазването на българската войска от гнева на спечелилите стартира още напролет на 1919 година През май 1919 година ръководещите изпращат една " Про мемория " до военачалник Кретиен, командващ съглашенските войски в България, в която упорстват да се резервира досегашната бройка и система на комплектуване на армията, тъй като в противоположен случай може да има непоправими последици за опазването на вътрешния ред и за финансите на страната.
Надеждите тези претенции да бъдат задоволени безусловно са попарени от генерала и от получения на 19 септември 1919 година проектодоговор за мир. По отношение на армията той планува тя да бъде доброволческа, с бройка от 20 000. Допуска се и 10 000 жандармерия, митническа, акцизна и горска стража. България няма да има право на флот и авиация.
Очевидното желание на спечелилите е страната да има войска, способна да взема решение вътрешнополитически, само че не и външнополитически задания.
Тези решения не са изненада, защото на 28 юни 1919 година към този момент е подписан договорът на Съглашението с Германия, който свежда армията й до 100 000 доброволци с 4 000 офицери и я лишава от тежко въоръжение.
На 24 октомври 1919 година
българската делегация връчва в Париж своите възражения
Четвъртата им част се отнася точно до плануваните в проектодоговора военни клаузи. Основният български контрааргумент е, че с лимитираната доброволческа войска няма да може да се обезпечи даже вътрешният ред и сигурността в страната.
Първо , тъй като заради финансови и обществени аргументи е невероятно изобщо основаването на доброволческа войска.
Второ , тъй като даже и да се набере такава войска, като доброволци ще постъпят декласирани детайли, авантюристи, последователи на крайните политически хрумвания и " вместо да бди за реда и спокойствието в страната, тя (армията) ще съставлява за нея една непрекъсната заплаха ".
Трето – във времена на " политическа неустановеност и на всеобщо неодобрение " запазването на наложителната работа е " една безспорна нужда, без която страната ще стане жертва на размирните детайли ".
Четвърто – желаното уволняване на 1 800 офицери, които не ще могат да бъдат обезщетени и мъчно биха си намерили работа, е причина за въвличането им в политическия живот, и то на страната на съперниците на ръководещите партии. Според българската страна, за запазването на реда и спокойствието и за защитата на държавните граници е нужна 25 000 наборна войска и 5 000 погранична стража, както и по-голямо от плануваното число офицери.
Настоява се и за оставането на една дребна ескадрила от няколко самолета в София и Варна, които, с изключение на за военни цели, да се употребяват и за потушаване на вътрешни протести и битка с контрабандата.
Възраженията на българската страна не са признати от спечелилите
Единствената отстъпка, която те вършат, е за основаване на погранична стража от 3 000
доброволци.
Договорът за мир сред съюзените и сдружените сили и България е подписан в парижкото предградие Ньойи на 27 ноември 1919 година Той дефинира премахването на наложителната военна работа и въвеждането на доброволна. Според член 66, общото число на военнослужещите,
в това число офицерите и служителите от допълващите елементи, " не би трябвало да надминава 20 000 души ". От тях офицерите ще бъдат 1/20 (1000), а подофицерите 1/15 (1 334). Недвусмислено и императивно е записано: " Българската армия ще служи извънредно за поддържане на реда
вътре в територията на България и за погранична полиция ". Забраняват се всички ограничения за готовност или имащи връзка с мобилизацията.
Числото на жандармерията – стражарите, митничарите, горските стражари, локалните и общински полицейски сътрудници, съгласно член 69, " не би трябвало в никой случай да надминава цифрата 10 000 души ". Допуска се и образуването на погранична стража, рекрутирана на непринуден принцип и ненадминаваща 3 000 души.
Строго е регламентирано и въоръжението на армията. То би трябвало да включва 23 376 пушки или карабини, 305 картечници, 61 оръдия или гаубици и 40 минохвъргачки. Забранява се импорт и произвеждане на отровни газове, огнепръскачки, бронирани коли и танкове. България се лишава от военни кораби и подводници. Тя има право да поддържа по Дунава и по своите черноморски крайбрежия " за полиция и надзора на риболовството " единствено четири миноносци и шест моторни лодки с цивилни екипажи, както и леко въоръжени патрулни кораби, които нямат боен темперамент. Страната се лишава от военна или морска авиация, както и от балони. Изпълнението на клаузите ще се прави под надзора на междусъюзнически комисии, назначени от Главните съюзени и сдружени сили.
Трансформацията на българската войска се оказва извънредно сложна, заради разнообразни условия. За разлика от предходния интервал
единството сред факторите, определящи военната политика на страната, е към този момент разрушено
След войните царят, който продължава по Конституция да е висш главнокомандващ, на практика е лишен от опцията да дефинира ориста на армията и неговата функционалност е сведена до формалното утвърждение на към този момент взети от изпълнителната власт решения. Налице е и какофония сред професионалното военно и политическото управление на армията.
Преустройството на армията е в ръцете на Български земеделски народен съюз
чийто водач Александър Стамболийски е отпред на военното министерство, както в съдружното, по този начин и дълготрайно време в независимото земеделско държавно управление. Единомислие липсва и в средите на самите ръководещи. Те се оказват в доста сложна обстановка, защото с изключение на изключителната трудност и даже непосилност на задачата, техните дейности се оспорват и управляват от два фактора.
Единият фактор е вътрешен и се съставлява от основания след края на войната скришен
Военен съюз, поставящ си за цел да управлява властващите във връзка с преустройството на армията.
Другият фактор е външен – в лицето на спечелилите от Съглашението и откритата в страната през август 1920 година Междусъюзническа военноконтролна комисия, ръководена от военачалник Де Фурту. Именно тя би трябвало да следи точното и праволинейно осъществяване на мирния контракт.
Промените в армията на практика стартират с почистване на сметките с
офицерската организация
След като се възползва от поддръжката й за омаломощаването на политическите си противница от ляво (смазването на транспортната и политическа стачка в края на 1919 – началото на 1920 г.), Стамболийски трансформира курса. При почналите съкращения, първи в описите се оказват точно членовете на Военния съюз.
Офицерството е упрекнато, че се готви да извърши държавен прелом и да разгласи нова война. През септември 1920 година достойният началник-щаб на армията ген. Стефан Нерезов е уволнен, а Военният съюз – неразрешен. В идващите месеци ръководителите и най-активните дейци на съюза са уволнени в запаса, преназначени в отдалечени гарнизони или сами напущат армията.
Така земеделската власт си печели сериозен съперник, който й афишира открита война и се съюзява с опозицията. На 3 декември 1920 година за началник-щаб е назначен близкият до земеделците и съперник на Военния съюз полк. Никола Топалджиков. От началото на декември 1920 година стартира и всеобщото уволняване на офицери и подофицери, с цел да се изпълнят условията на мирния контракт.
Първата стъпка в реорганизацията на въоръжените сили
съгласно постановленията на мирния контракт е основаването на жандармерия
В признатия закон на 22 октомври 1920 година тя е избрана като въоръжена мощ с военна организация и дисциплинираност, предопределена " да пази вътрешния ред, спокойствието и сигурността и въобще да бди за осъществяване законите и наредбите на страната ". Отвъд формалната причина, обвързвана с осъществяването на мирния контракт, в бързането за основаване на жандармерия могат да се прозрат и други претекстове.
Чрез жандармерията българската страна вижда опция да резервира военни елементи и командири, които би трябвало да бъдат съкратени, и да сътвори, както се показва министър Коста Томов, " същата армия под друго име ". На второ място, жандармерията би трябвало да освободи войската от нетипичните ѝ задания, свързани с намесата във вътрешнополитически проблеми. Не на последно място, жандармерията се основава като военна мощ, командвана от правилни на земеделското държавно управление офицери, с цел да бъде опора на земеделската власт и с цел да бъде обезвреден Военният съюз.
Към декември 1921 година жандармерията има бройка от 12 465 души, от които 441 офицери, 486 подофицери, 670 доброволци и 10 877 наборници, трансферирани от армията.
Ако има единение в позициите и дейностите на военното и политическото управление, то е във връзка с отбраната и връщането на наборната войска. Непоклатимостта на спечелилите в това направление пренасочва българските старания към опазване на ядката и дислокацията на
съществуващата войскова организация, като дивизиите се трансформират в полкове, а полковете - в дружини. Така, въпреки и останала с най-малък състав, армията резервира опцията за разрастване и осъществяване на готовност.
Започналото преустрояване не е утвърдено от съглашенците, които упорстват да се създаде нов закон за организацията на армията, изцяло подобаващ на условията на мирния контракт. Такъв закон е признат през април 1921 година, само че и той не е по усета на спечелилите и е модифициран при започване на 1923 година
Така, след десетилетия на непрекъснато възходящо в числено и материално отношение развиване, след края на Първата международна война българските въоръжени сили навлизат в стадий на фрапантни ограничавания, което естествено поражда
неодобрение и опълчване - както измежду военните,
по този начин и измежду жителите
То е освен против провокиралите ги външни фактори, само че и против вътрешните, които по наложителност би трябвало да ги прокарат. Българската страна в действителност губи суверенитета над армията си. Нейният състав, организация и цели се дефинират от спечелилите по метод, който не би трябвало да допусне тя да бъде опасност за съседите.
Наложените от мирния контракт ограничавания на практика вършат невероятно армията да подсигурява териториалната цялост на страната, а още повече – да преследва национални цели. Задачите ѝ са съсредоточени във вътрешен проект, а това основава справедлива заплаха да се трансформира в политически фактор. Позицията на българските управляващи е, че плануванаъа организация и състав са незадоволителни даже за осъществяването на тази задача, само че не съумяват да убедят в правотата си французи и англичани.
След като не могат да трансформират изискванията, ръководещите се заемат с тяхното осъществяване, като приготвят и одобряват съответните закони, само че под прецизното и педантично наблюдаване на спечелилите, които не оставят поле за импровизации. Така българската страна се
снабдява с две силови военизирани институции за запазване на вътрешния ред и сигурността - войска и жандармерия, които би трябвало да опровергаят или потвърдят националната
мъдрост " Много баби – хилаво дете ".
Към края на 20-те и най-много през 30-те години на XX век българските държавни управления и цар Борис III малко по малко, деликатно, без борба с спечелилите, с дипломация, само че поредно и настойчиво, стартират възобновяване на армията. За да се стигне през 1937 година до първото след ПСВ тактическо обучение на Българската войска.
Със публикацията на проф. Веселин Янчев, доктор на историческите науки и учител по нова българска история в СУ " Св. Климент Охридски ", която той даде на медията ни, " Дневник " отбелязва печалната годишнина. Заглавието и акцентите са на редакцията.
Създаването на модерната българска войска е резултат от възобновяване на българската държавност през 1878 година Тя се появява като корпус, формиран от българи на правилото на наложителната военна работа, само че следен от Русия и служител за гарантиране на съветските
ползи както вътре в Княжеството, по този начин и на Балканите.
Армията се утвърждава като знак на българската самостоятелност и поръчител на националните ползи през 1885 година, когато по блестящ метод съумява да отбрани Съединението. През идващите години тя се трансформира в
" обичано дете " освен на политиците, само че и на цялото общество
уверени, че единствено една многочислена и добре устроена войска е способна сполучливо да реши казуса с окончателното избавление и обединяване на българския народ.
Към 1911 година постоянната българската войска се състои от 2 952 офицери и 46 000 подофицери и бойци. Въоръжена е с 248 тежки картечници, 343 650 пушки, 1 109 оръдия. Нейните качества проличават по един неоспорим метод в трите войни, водени от 1912 до 1918 година и целящи " постигане и разрешаване на историческите задания и идеали " на нацията. През военните години са мобилизирани над 600 000 бойци и офицери, които през 1918 година доближават 877 000, от които 708 000 в настоящата войска.
Усилията за военно решение на националния въпрос претърпяват провал през 1918 година На 29 септември 1918 година в Солун Съглашението продиктува на българските представители изискванията за преустановяване на военните дейности. Те плануват " неотложно изпразване " на заетите
земи в Сърбия и Гърция и " незабавна демобилизация " на цялата българската войска, както и окупирането на " известно число стратегически пунктове навътре в българската територия " от съюзните сили. Практически съглашенските войски окупират цяла България, а тяхното командване интензивно се намесва във вътрешните каузи на страната и политическите битки. Под негов напън, на 3 октомври 1918 година цар Фердинанд е заставен да абдикира и престолът е ангажиран от сина му Борис. Първият декрет, публикуван от цар Борис ІІІ, е за " обща демобилизация на въоръжените сили в царството ".
През ноември 1918 година, за първи път в новата история на страната, за боен министър се назначава гражданско лице – Андрей Ляпчев. Усилията на военното и политическо управление на страната се насочват към опазване на мирновременния състав на армията отпреди войната и даже към неговото завишаване, само че под натиска на спечелилите той последователно е понижен. В навечерието на подписването на мирния контракт армията се състои от 3 420 офицери и 46 825 бойци или съвсем толкоз, колкото и през 1911 година
Битката за запазването на българската войска от гнева на спечелилите стартира още напролет на 1919 година През май 1919 година ръководещите изпращат една " Про мемория " до военачалник Кретиен, командващ съглашенските войски в България, в която упорстват да се резервира досегашната бройка и система на комплектуване на армията, тъй като в противоположен случай може да има непоправими последици за опазването на вътрешния ред и за финансите на страната.
Надеждите тези претенции да бъдат задоволени безусловно са попарени от генерала и от получения на 19 септември 1919 година проектодоговор за мир. По отношение на армията той планува тя да бъде доброволческа, с бройка от 20 000. Допуска се и 10 000 жандармерия, митническа, акцизна и горска стража. България няма да има право на флот и авиация.
Очевидното желание на спечелилите е страната да има войска, способна да взема решение вътрешнополитически, само че не и външнополитически задания.
Тези решения не са изненада, защото на 28 юни 1919 година към този момент е подписан договорът на Съглашението с Германия, който свежда армията й до 100 000 доброволци с 4 000 офицери и я лишава от тежко въоръжение.
На 24 октомври 1919 година
българската делегация връчва в Париж своите възражения
Четвъртата им част се отнася точно до плануваните в проектодоговора военни клаузи. Основният български контрааргумент е, че с лимитираната доброволческа войска няма да може да се обезпечи даже вътрешният ред и сигурността в страната.
Първо , тъй като заради финансови и обществени аргументи е невероятно изобщо основаването на доброволческа войска.
Второ , тъй като даже и да се набере такава войска, като доброволци ще постъпят декласирани детайли, авантюристи, последователи на крайните политически хрумвания и " вместо да бди за реда и спокойствието в страната, тя (армията) ще съставлява за нея една непрекъсната заплаха ".
Трето – във времена на " политическа неустановеност и на всеобщо неодобрение " запазването на наложителната работа е " една безспорна нужда, без която страната ще стане жертва на размирните детайли ".
Четвърто – желаното уволняване на 1 800 офицери, които не ще могат да бъдат обезщетени и мъчно биха си намерили работа, е причина за въвличането им в политическия живот, и то на страната на съперниците на ръководещите партии. Според българската страна, за запазването на реда и спокойствието и за защитата на държавните граници е нужна 25 000 наборна войска и 5 000 погранична стража, както и по-голямо от плануваното число офицери.
Настоява се и за оставането на една дребна ескадрила от няколко самолета в София и Варна, които, с изключение на за военни цели, да се употребяват и за потушаване на вътрешни протести и битка с контрабандата.
Възраженията на българската страна не са признати от спечелилите
Единствената отстъпка, която те вършат, е за основаване на погранична стража от 3 000
доброволци.
Договорът за мир сред съюзените и сдружените сили и България е подписан в парижкото предградие Ньойи на 27 ноември 1919 година Той дефинира премахването на наложителната военна работа и въвеждането на доброволна. Според член 66, общото число на военнослужещите,
в това число офицерите и служителите от допълващите елементи, " не би трябвало да надминава 20 000 души ". От тях офицерите ще бъдат 1/20 (1000), а подофицерите 1/15 (1 334). Недвусмислено и императивно е записано: " Българската армия ще служи извънредно за поддържане на реда
вътре в територията на България и за погранична полиция ". Забраняват се всички ограничения за готовност или имащи връзка с мобилизацията.
Числото на жандармерията – стражарите, митничарите, горските стражари, локалните и общински полицейски сътрудници, съгласно член 69, " не би трябвало в никой случай да надминава цифрата 10 000 души ". Допуска се и образуването на погранична стража, рекрутирана на непринуден принцип и ненадминаваща 3 000 души.
Строго е регламентирано и въоръжението на армията. То би трябвало да включва 23 376 пушки или карабини, 305 картечници, 61 оръдия или гаубици и 40 минохвъргачки. Забранява се импорт и произвеждане на отровни газове, огнепръскачки, бронирани коли и танкове. България се лишава от военни кораби и подводници. Тя има право да поддържа по Дунава и по своите черноморски крайбрежия " за полиция и надзора на риболовството " единствено четири миноносци и шест моторни лодки с цивилни екипажи, както и леко въоръжени патрулни кораби, които нямат боен темперамент. Страната се лишава от военна или морска авиация, както и от балони. Изпълнението на клаузите ще се прави под надзора на междусъюзнически комисии, назначени от Главните съюзени и сдружени сили.
Трансформацията на българската войска се оказва извънредно сложна, заради разнообразни условия. За разлика от предходния интервал
единството сред факторите, определящи военната политика на страната, е към този момент разрушено
След войните царят, който продължава по Конституция да е висш главнокомандващ, на практика е лишен от опцията да дефинира ориста на армията и неговата функционалност е сведена до формалното утвърждение на към този момент взети от изпълнителната власт решения. Налице е и какофония сред професионалното военно и политическото управление на армията.
Преустройството на армията е в ръцете на Български земеделски народен съюз
чийто водач Александър Стамболийски е отпред на военното министерство, както в съдружното, по този начин и дълготрайно време в независимото земеделско държавно управление. Единомислие липсва и в средите на самите ръководещи. Те се оказват в доста сложна обстановка, защото с изключение на изключителната трудност и даже непосилност на задачата, техните дейности се оспорват и управляват от два фактора.
Единият фактор е вътрешен и се съставлява от основания след края на войната скришен
Военен съюз, поставящ си за цел да управлява властващите във връзка с преустройството на армията.
Другият фактор е външен – в лицето на спечелилите от Съглашението и откритата в страната през август 1920 година Междусъюзническа военноконтролна комисия, ръководена от военачалник Де Фурту. Именно тя би трябвало да следи точното и праволинейно осъществяване на мирния контракт.
Промените в армията на практика стартират с почистване на сметките с
офицерската организация
След като се възползва от поддръжката й за омаломощаването на политическите си противница от ляво (смазването на транспортната и политическа стачка в края на 1919 – началото на 1920 г.), Стамболийски трансформира курса. При почналите съкращения, първи в описите се оказват точно членовете на Военния съюз.
Офицерството е упрекнато, че се готви да извърши държавен прелом и да разгласи нова война. През септември 1920 година достойният началник-щаб на армията ген. Стефан Нерезов е уволнен, а Военният съюз – неразрешен. В идващите месеци ръководителите и най-активните дейци на съюза са уволнени в запаса, преназначени в отдалечени гарнизони или сами напущат армията.
Така земеделската власт си печели сериозен съперник, който й афишира открита война и се съюзява с опозицията. На 3 декември 1920 година за началник-щаб е назначен близкият до земеделците и съперник на Военния съюз полк. Никола Топалджиков. От началото на декември 1920 година стартира и всеобщото уволняване на офицери и подофицери, с цел да се изпълнят условията на мирния контракт.
Първата стъпка в реорганизацията на въоръжените сили
съгласно постановленията на мирния контракт е основаването на жандармерия
В признатия закон на 22 октомври 1920 година тя е избрана като въоръжена мощ с военна организация и дисциплинираност, предопределена " да пази вътрешния ред, спокойствието и сигурността и въобще да бди за осъществяване законите и наредбите на страната ". Отвъд формалната причина, обвързвана с осъществяването на мирния контракт, в бързането за основаване на жандармерия могат да се прозрат и други претекстове.
Чрез жандармерията българската страна вижда опция да резервира военни елементи и командири, които би трябвало да бъдат съкратени, и да сътвори, както се показва министър Коста Томов, " същата армия под друго име ". На второ място, жандармерията би трябвало да освободи войската от нетипичните ѝ задания, свързани с намесата във вътрешнополитически проблеми. Не на последно място, жандармерията се основава като военна мощ, командвана от правилни на земеделското държавно управление офицери, с цел да бъде опора на земеделската власт и с цел да бъде обезвреден Военният съюз.
Към декември 1921 година жандармерията има бройка от 12 465 души, от които 441 офицери, 486 подофицери, 670 доброволци и 10 877 наборници, трансферирани от армията.
Ако има единение в позициите и дейностите на военното и политическото управление, то е във връзка с отбраната и връщането на наборната войска. Непоклатимостта на спечелилите в това направление пренасочва българските старания към опазване на ядката и дислокацията на
съществуващата войскова организация, като дивизиите се трансформират в полкове, а полковете - в дружини. Така, въпреки и останала с най-малък състав, армията резервира опцията за разрастване и осъществяване на готовност.
Започналото преустрояване не е утвърдено от съглашенците, които упорстват да се създаде нов закон за организацията на армията, изцяло подобаващ на условията на мирния контракт. Такъв закон е признат през април 1921 година, само че и той не е по усета на спечелилите и е модифициран при започване на 1923 година
Така, след десетилетия на непрекъснато възходящо в числено и материално отношение развиване, след края на Първата международна война българските въоръжени сили навлизат в стадий на фрапантни ограничавания, което естествено поражда
неодобрение и опълчване - както измежду военните,
по този начин и измежду жителите
То е освен против провокиралите ги външни фактори, само че и против вътрешните, които по наложителност би трябвало да ги прокарат. Българската страна в действителност губи суверенитета над армията си. Нейният състав, организация и цели се дефинират от спечелилите по метод, който не би трябвало да допусне тя да бъде опасност за съседите.
Наложените от мирния контракт ограничавания на практика вършат невероятно армията да подсигурява териториалната цялост на страната, а още повече – да преследва национални цели. Задачите ѝ са съсредоточени във вътрешен проект, а това основава справедлива заплаха да се трансформира в политически фактор. Позицията на българските управляващи е, че плануванаъа организация и състав са незадоволителни даже за осъществяването на тази задача, само че не съумяват да убедят в правотата си французи и англичани.
След като не могат да трансформират изискванията, ръководещите се заемат с тяхното осъществяване, като приготвят и одобряват съответните закони, само че под прецизното и педантично наблюдаване на спечелилите, които не оставят поле за импровизации. Така българската страна се
снабдява с две силови военизирани институции за запазване на вътрешния ред и сигурността - войска и жандармерия, които би трябвало да опровергаят или потвърдят националната
мъдрост " Много баби – хилаво дете ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ