Почитаме паметта на Свети преподобний Теодосий Търновски
На 27 ноември почитаме паметта на Св. преподобен Теодосий Търновски.
Св. преподобен Теодосий Търновски криел своя жанр, защото бил напълно предан на Бога. Възможно е обаче Теодосий да е от болярско родословие, даже да е бил обвързван с царската фамилия по линия на видинските й родственици, предава БГНЕС.
Младият Теодосий първо се явил във Видин, след което станал духовник в манастира "Св. Никола " при Арчар. Търсейки преподавател, който да го наставлява в духовното рационализиране, монахът отишъл в “царстващия град на българите Търново, втори след Константинопол словом и делом”.
Постъпил в фамозния по това време манастир "Св. Богородица " на хълма Света Гора. След немного време се открил в един манастир до град Червен (Русенско), след това в така наречен Епикерниев манастир край Сливен. Научавайки за идването на св. Григорий Синаит в Парория (Странджа), той се включил към неговото приятелство. Теодосий станал пръв асистент на фамозния исихаст, като на два пъти се срещал с цар Иван Александър (1331-1371) от негово име.
След гибелта на Синаит (1346 г.) монасите желали Теодосий за собствен свещеник, само че той не се чувствал квалифициран за тази отговорност. Заедно със св. Роман Търновски обиколил разнообразни места и манастири (Атон, Цариград, Сливен, Несебър), като най-после основал манастир в Кефаларевската (Килифаревската) “пустиня” до столицата Търново. Духовният престиж на Теодосий бил изключително висок: “…най-мъдрият Теодосий (…) привличаше като магнит доста други (ученици, монаси) от разнообразни места и тази чудна планина се извърши с доста монаси … (…) Още щом той се укрепи крепко горе, на мястото, наричано нормално Кефаларево, мълва от птиците по-бърза, се замълви, облитайки и на всички места освен измежду самия български жанр, само че обхождайки и сърбите, и маджарите, и власите, а също по този начин и живеещите към Несебър…”
Най-близък негов съмишленик оставал Роман, а измежду учениците му се откроили ученият духовник Дионисий Дивни и бъдещите духовни водачи светите Евтимий (патриарх Търновски) и Киприан (митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия). Теодосий взел участие ефективно в религиозния и публичния живот в столицата, като се отличил в битката с ересите – той бил основният разобличител на богомили, адамити и юдействащи на свиканите от цар Иван Александър събори през 1355 и 1359/1360 година Отношенията му с търновския патриарх Теодосий ІІ (около 1348 – 1371 г.) обаче били хладни. Патриархът очевидно бил запазен към исихасткото обучение, като имал несъгласия и с Цариградската патриаршия. Тъй като и Кефаларево станало нестабилно заради турски разбойнически нападения, с поддръжката на цар Иван Александър Теодосий преместил обителта директно до Търново – по този начин бил основан манастирът “Света Тройца”.
Макар да боледувал, св. Теодосий решил да посети своя другар от Парория, цариградския патриарх Калист І. Той се открил в манастира “Св. Мамант”, където скоро умрял (27 ноември 1363 г.). Неговото житие било написано на гръцки от самия Калист, а по-късно преведено на старобългарски, съгласно някои учени от самия св. Патриарх Евтимий.
Св. преподобен Теодосий Търновски криел своя жанр, защото бил напълно предан на Бога. Възможно е обаче Теодосий да е от болярско родословие, даже да е бил обвързван с царската фамилия по линия на видинските й родственици, предава БГНЕС.
Младият Теодосий първо се явил във Видин, след което станал духовник в манастира "Св. Никола " при Арчар. Търсейки преподавател, който да го наставлява в духовното рационализиране, монахът отишъл в “царстващия град на българите Търново, втори след Константинопол словом и делом”.
Постъпил в фамозния по това време манастир "Св. Богородица " на хълма Света Гора. След немного време се открил в един манастир до град Червен (Русенско), след това в така наречен Епикерниев манастир край Сливен. Научавайки за идването на св. Григорий Синаит в Парория (Странджа), той се включил към неговото приятелство. Теодосий станал пръв асистент на фамозния исихаст, като на два пъти се срещал с цар Иван Александър (1331-1371) от негово име.
След гибелта на Синаит (1346 г.) монасите желали Теодосий за собствен свещеник, само че той не се чувствал квалифициран за тази отговорност. Заедно със св. Роман Търновски обиколил разнообразни места и манастири (Атон, Цариград, Сливен, Несебър), като най-после основал манастир в Кефаларевската (Килифаревската) “пустиня” до столицата Търново. Духовният престиж на Теодосий бил изключително висок: “…най-мъдрият Теодосий (…) привличаше като магнит доста други (ученици, монаси) от разнообразни места и тази чудна планина се извърши с доста монаси … (…) Още щом той се укрепи крепко горе, на мястото, наричано нормално Кефаларево, мълва от птиците по-бърза, се замълви, облитайки и на всички места освен измежду самия български жанр, само че обхождайки и сърбите, и маджарите, и власите, а също по този начин и живеещите към Несебър…”
Най-близък негов съмишленик оставал Роман, а измежду учениците му се откроили ученият духовник Дионисий Дивни и бъдещите духовни водачи светите Евтимий (патриарх Търновски) и Киприан (митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия). Теодосий взел участие ефективно в религиозния и публичния живот в столицата, като се отличил в битката с ересите – той бил основният разобличител на богомили, адамити и юдействащи на свиканите от цар Иван Александър събори през 1355 и 1359/1360 година Отношенията му с търновския патриарх Теодосий ІІ (около 1348 – 1371 г.) обаче били хладни. Патриархът очевидно бил запазен към исихасткото обучение, като имал несъгласия и с Цариградската патриаршия. Тъй като и Кефаларево станало нестабилно заради турски разбойнически нападения, с поддръжката на цар Иван Александър Теодосий преместил обителта директно до Търново – по този начин бил основан манастирът “Света Тройца”.
Макар да боледувал, св. Теодосий решил да посети своя другар от Парория, цариградския патриарх Калист І. Той се открил в манастира “Св. Мамант”, където скоро умрял (27 ноември 1363 г.). Неговото житие било написано на гръцки от самия Калист, а по-късно преведено на старобългарски, съгласно някои учени от самия св. Патриарх Евтимий.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ