Семинар, посветен на 100-годишнината от рождението на проф. Борис Симеонов
На 27 ноември 2025 година от 17:00 ч. в Ректората на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски “ ще се състои семинар, отдаден на 100-годишнината от рождението на изтъкнатия български езиковед проф. Борис Симеонов. Инициативата е на Лингвистичния клуб, носещ името на проф. Симеонов. По покана на Клуба на събитието ще участва и синът на Борис Симеонов – Златко Димитров, както и сътрудници и другари на уважавания академик от разнообразни български университети.
Проф. Борис Симеонов Димитров е роден на 29 септември 1925 година в село Мургаш, Софийски окръг. Завършва с отличие класическата паралелка на Трета софийска мъжка гимназия (1944 г.) и Класическа лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски “ (1950 г.). През 1952 година става помощник в Катедрата по общо езикознание на Софийския университет.
През 1964 – 1965 година специализира в Москва при проф. Владимир Андреевич Звегинцев, а през 1968 – 1971 година преподава в Института за задгранични студенти, където управлява Катедрата по български език. От 70-те години научната и преподавателската му активност е обвързвана основно с Шуменския върховен педагогичен институт (днес Шуменски университет " Епископ Константин Преславски “) и Пловдивския университет " Паисий Хилендарски “.
Чете лекции по пролог в езикознанието в три български университета – СУ " Св. Климент Охридски ", ПУ " Паисий Хилендарски " и ШУ " Еп. Константин Преславски ", води и спецкурсове по индоевропейско езикознание, балканско езикознание и прабългарски език.
През 1966 година се хабилитира за доцент с " Топонимията на Годечко “ и " Етимологичен речник на локалните названия от Годечко “, а през 1983 година е определен за професор с труда си " Прабългарска ономастика “, който е публикуван едвам през 2008 година с поддръжката на сина му Златко Димитров, щерка му Вера Борисова, както и на проф. Петя Асенова.
Проф. Борис Симеонов се откроява освен като надарен академик, само че и като една от най-запомнящите се фигури в българското езикознание, оставили незаличима диря измежду сътрудниците и почитателите си, които и до през днешния ден с любов и благодарност го назовават Учения и Учителя. Неслучайно основаният през 2001 година Лингвистичен студентско-докторантски клуб в Пловдивския университет носи неговото име – жест на почитание към личността, основала първия езиковедски кръжок в Пловдив и отдала забележителна част от времето и креативната си сила на бъдещите филолози.
Проф. Борис Симеонов Димитров е роден на 29 септември 1925 година в село Мургаш, Софийски окръг. Завършва с отличие класическата паралелка на Трета софийска мъжка гимназия (1944 г.) и Класическа лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски “ (1950 г.). През 1952 година става помощник в Катедрата по общо езикознание на Софийския университет.
През 1964 – 1965 година специализира в Москва при проф. Владимир Андреевич Звегинцев, а през 1968 – 1971 година преподава в Института за задгранични студенти, където управлява Катедрата по български език. От 70-те години научната и преподавателската му активност е обвързвана основно с Шуменския върховен педагогичен институт (днес Шуменски университет " Епископ Константин Преславски “) и Пловдивския университет " Паисий Хилендарски “.
Чете лекции по пролог в езикознанието в три български университета – СУ " Св. Климент Охридски ", ПУ " Паисий Хилендарски " и ШУ " Еп. Константин Преславски ", води и спецкурсове по индоевропейско езикознание, балканско езикознание и прабългарски език.
През 1966 година се хабилитира за доцент с " Топонимията на Годечко “ и " Етимологичен речник на локалните названия от Годечко “, а през 1983 година е определен за професор с труда си " Прабългарска ономастика “, който е публикуван едвам през 2008 година с поддръжката на сина му Златко Димитров, щерка му Вера Борисова, както и на проф. Петя Асенова.
Проф. Борис Симеонов се откроява освен като надарен академик, само че и като една от най-запомнящите се фигури в българското езикознание, оставили незаличима диря измежду сътрудниците и почитателите си, които и до през днешния ден с любов и благодарност го назовават Учения и Учителя. Неслучайно основаният през 2001 година Лингвистичен студентско-докторантски клуб в Пловдивския университет носи неговото име – жест на почитание към личността, основала първия езиковедски кръжок в Пловдив и отдала забележителна част от времето и креативната си сила на бъдещите филолози.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ