Представяне на монографията „Червенофигурна керамика от некропола на Аполония Понтика от фонда на Националния исторически музей“
На 27 ноември 2024 година, от 16:00 ч. в Националния исторически музей ще се състои формалното показване на новата монография „ Червенофигурна керамика от некропола на Аполония Понтика (Созопол) от фонда на Националния исторически музей " .
Публикацията, чийто създател е доктор Любава Конова, е отдадена на една от най-богатите сбирки от антична рисувана керамика в България, която съдържа над 100 съда с фигурална декорация от V - ІV в. прочие Хр. Предметите са добити от археологическите изследвания на Аполония Понтика, осъществени от Националния исторически музей през 90-те години на ХХ в. Макар че част от тях са познати на публиката от непрекъснатата експозиция на музея, краткотрайните изложения, проведени от 1994 година нататък, от съпътстващите каталози и от публикациите в разнообразни издания, до този миг те не са били оповестени независимо.
Дългоочакваната монография ще добави този дял от познанието за понтийския град посредством обстоен разбор на 103 червенофигурни съда, които са прегледани в техния непосреден археологически и по-широк културно-исторически подтекст. По този метод е изработен опит за хипотетична реорганизация на функционалностите на формите в разнообразни погребални обреди, както и на многопластовата символика на изображенията, които показват божества като Дионис, Афродита, Ерос, Нике, Атина и други, митологични фигури и епизоди, или възпроизвеждат ритуали, изпълнявани по разнообразни мотиви.
Един от забавните въпроси, дискутирани в проучването, е обвързван с метода, по който античните са възприемали изделията, основани от увековечили имената си, или останали анонимни майстори грънчари и вазописци. Дали те са били виждани като скъпи творби на изкуството, ценени поради изяществото, високата материална стойност и публичния авторитет, обвързван с използването им, или поради посланията на изобразителните разкази, някои от които с течение на времето се трансформират в клишета без особени художествени качества.
В търсене на отговор на тези въпроси, читателите ще узнаят, че създадените в класическа Атина изобразителни схеми и модели, пресъздадени тъкмо или с известни промени върху аполонийските съдове, играят ролята на авторитетни медии във образуването и разпространяването на полезностите на атинското общество през V - IV в. прочие Хр., сходно на театралните представления. В същото време, характерният асортимент и интерпретация на избрани тематики и сюжети издават усетите, желанията и идентичността на мултикултурната общественост, образувана на територията на понтийския град вследствие на контактите с разнообразни средиземноморски центрове, с популацията на вътрешна Тракия, в това число с могъщите тракийски царства в региона.
Изданието съдържа 233 цветни илюстрации, 10 таблици и диаграми с информация за подтекста на предметите, за състава на глината, от която са направени, и статистически данни.
Въпреки че е ориентирано главно към научната публика, то ще бъде извънредно забавно и за любознателните читатели, които желаят да обогатят познанията си за историята и културата на античните общества, населявали земите на модерна България.
Заповядайте на 27 ноември 2024 година в Националния исторически музей, с цел да се запознаете с историята на изследванията и с богатото културно завещание на античната Аполония!
Публикацията, чийто създател е доктор Любава Конова, е отдадена на една от най-богатите сбирки от антична рисувана керамика в България, която съдържа над 100 съда с фигурална декорация от V - ІV в. прочие Хр. Предметите са добити от археологическите изследвания на Аполония Понтика, осъществени от Националния исторически музей през 90-те години на ХХ в. Макар че част от тях са познати на публиката от непрекъснатата експозиция на музея, краткотрайните изложения, проведени от 1994 година нататък, от съпътстващите каталози и от публикациите в разнообразни издания, до този миг те не са били оповестени независимо.
Дългоочакваната монография ще добави този дял от познанието за понтийския град посредством обстоен разбор на 103 червенофигурни съда, които са прегледани в техния непосреден археологически и по-широк културно-исторически подтекст. По този метод е изработен опит за хипотетична реорганизация на функционалностите на формите в разнообразни погребални обреди, както и на многопластовата символика на изображенията, които показват божества като Дионис, Афродита, Ерос, Нике, Атина и други, митологични фигури и епизоди, или възпроизвеждат ритуали, изпълнявани по разнообразни мотиви.
Един от забавните въпроси, дискутирани в проучването, е обвързван с метода, по който античните са възприемали изделията, основани от увековечили имената си, или останали анонимни майстори грънчари и вазописци. Дали те са били виждани като скъпи творби на изкуството, ценени поради изяществото, високата материална стойност и публичния авторитет, обвързван с използването им, или поради посланията на изобразителните разкази, някои от които с течение на времето се трансформират в клишета без особени художествени качества.
В търсене на отговор на тези въпроси, читателите ще узнаят, че създадените в класическа Атина изобразителни схеми и модели, пресъздадени тъкмо или с известни промени върху аполонийските съдове, играят ролята на авторитетни медии във образуването и разпространяването на полезностите на атинското общество през V - IV в. прочие Хр., сходно на театралните представления. В същото време, характерният асортимент и интерпретация на избрани тематики и сюжети издават усетите, желанията и идентичността на мултикултурната общественост, образувана на територията на понтийския град вследствие на контактите с разнообразни средиземноморски центрове, с популацията на вътрешна Тракия, в това число с могъщите тракийски царства в региона.
Изданието съдържа 233 цветни илюстрации, 10 таблици и диаграми с информация за подтекста на предметите, за състава на глината, от която са направени, и статистически данни.
Въпреки че е ориентирано главно към научната публика, то ще бъде извънредно забавно и за любознателните читатели, които желаят да обогатят познанията си за историята и културата на античните общества, населявали земите на модерна България.
Заповядайте на 27 ноември 2024 година в Националния исторически музей, с цел да се запознаете с историята на изследванията и с богатото културно завещание на античната Аполония!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ