На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой на

На 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой на Сена министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва Ньойския контракт, направен по време на Мирната конференция  в Париж, Франция (18 януари 1919 -21 януари 1920 г.) след провалянето на България в Първата международна война (1914-1918 г.). Българската делегация има 25-дневен период за възражения, които след това са отхвърлени напълно. От България е откъсната повърхност от 11 278 кв. км с българско население - Южна Добруджа става част от Румъния, Западните околности - Царибродско, Босилеградско, елементи от Трънско и Кулско и град Струмица стават част от Кралството на сърби, хървати и словенци, а Беломорска Тракия е сложена под контрола на съдружниците, като нейното бъдеще остава за решение на по-късен стадий. На страната са наложени тежки репарации на обща стойност 2 милиарда и 250 милиона златни франка. България би трябвало да съобщи 70 825 глави добитък на Гърция и Кралството на сърби, хървати и словенци, на което дължи и по 50 000 тона каменни въглища годишно в продължение на 5 години. 

Към контракта има и спогодба с Гърция за непринудено изселване на малцинствата. България се лишава от правото да поддържа лична войска, боен флот и авиация, като въоръжените й обединения не би трябвало да надвишават 20 000 души доброволци.

Българска телеграфна агенция оповестява:

Париж, 27 ноември 1919 г.  /Телеграма на българската делегация/ Днес, в 10 часа и 45 минути сутринта, се подписа в празничната зала на Ньойското кметство Договорът за мир сред България и съюзните и сдружени сили. Многобройна аудитория пред кметството поздрави съюзническите делегати при идването им. Две пехотни роти и един взвод конница образуваха шпалир до входа на залата и отдаваха почести. Делегатите заеха поредно местата, непокътнати за тях в залата, окичена с картини на известни художници и хубави килими. На церемонията участваха представители на френския и непознатия щемпел, на българската Дирекция на печата и някои видни лица. Председателят на конференцията господин Клемансо дойде малко време преди влизането на ръководителя на българската делегация господин Стамболийски, който се придружаваше от пълномощния министър господин Станчов и от секретаря господин Поменов. След като произнесе няколко думи, господин Клемансо предложения българския министър-председател да подпише контракта. Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе подложен договорът, постави подписа си върху него, както и върху протокола за осъществяване на контракта, протокола за подписването и конвенцията сред България и Гърция за свободната емиграция на малцинствата. След това делегацията на съюзните и сдружени сили подписаха по азбучен ред. Церемонията продължи 25 минути, след което господин Клемансо подвигна съвещанието. Когато излизаше ръководителят на българската делегация, войските му отдадоха военни почести. 

Българска телеграфна агенция оповестява също за позицията на българската  делегация преди подписването на контракта, че „ в случай че той не се разграничава значително от плана, мирът не ще донесе умиротворяване на Балканите, както светът чака “. 

***

Париж, 5 декември 1919 година /Телеграма на българската делегация/  Г-н Стамболийски направи в сп. „ Europe Nouvelle ” изказвания, в които сподели апропо: „ Подписаният от мен кротичък контракт е изключително тежък за нещастния български народ, освен заради материалните жертви, които договорът му постанова, само че и тъй като последният отделя от него области, които от епохи споделят неговите скърби и нерадости. Обаче ние сме твърдо решени да устоим лоялно на отговорностите си. “ Г-н Стамболийски е уверен, че напъните на България да извърши добросъвестно контракта ще завоюват доверието и благосклонностите на великите сили от Съглашението и ще ѝ разрешат да изиска един ден проверка на тежките клаузи. „ Ние сме подготвени, продължава господин Стамболийски, да подновим още през днешния ден  лоялните откровени връзки с всички страни от Съглашението, без да изключваме и балканските си съседи. Мечът на фердинандовска България е строшен и ние ще създадем от него плугове. Вместо да бъдем прусаци на Балканите, ние ще се постараем да станем швейцарци на Балканите…
…Нашите съседи взимат пространни територии, само че тия завоеватели, както и опиянението им от успеха, ще забавят тяхното политическо и обществено развиване. Ако те постоянстват в актуалните си преднамерения, върху тях ще падне отговорността за безредията, които биха могли да се случат на Балканите. Ние ще създадем всичко, което е човешки допустимо, с цел да се сближим със съседите си посредством посредничеството на Великите сили от Съглашението, които са наши арбитри и естествени покровителки. “ 
След това, като загатва за изпратените в навечерието на подписването на мира писма до сръбските, гръцките и румънските делегати, господин Стамболийски прибавя: „ Вероятно е, че моят глас не ще бъде чут в този момент, само че аз ще възобновя постъпките си щом у нашите съседи се основат нови условия. Нашият народ в грамадното си мнозинство е подготвен да реализира концепцията за една балканска конфедерация ".

Инфо: Българска телеграфна агенция