Как да издържим психически по време на изолация? Вижте какво съветват астронавтите!
На 27-ми март 2015 година излетя галактическият транспортен съд “Союз ТМА-16М ” с американския астронавт Скот Кели и съветския му сътрудник Михаил Корниенко. Двамата участваха в взаимна руско-американска дълготрайна задача до Международната галактическа станция, по време на която откривателите изучиха въздействието на галактическите условия върху човешкия организъм в продължение на съвсем цяла една година. На 21-ви март т.г. Кели написа публикация за Ню Йорк Таймс, разказвайки за компликациите, които е изпитал.
“Когато живях на Международната галактическа станция в продължение на близо година, не ми беше елементарно. Когато заспивах, аз бях на работа. Когато се събуждах, аз бях на работа. Да летиш в космоса е евентуално единствената работа, от която изрично не можеш да си тръгнеш ”, написа Кели.
Астронавтът е уверен, че най-хубавата формула за оцеляване по време на изолираност е в случай че човек съблюдава график. Времето на Кели е било разграфено от събуждането до заспиването. При това е доста значимо да разпределиш рационално заниманията си – работата безусловно може да завземе всекидневието ти, в случай че позволиш това да се случи. При Кели обаче е помогнало знанието, че ще стои в изолираност дълго време – също както евентуално и ние. Затова е значимо графикът да включва периодично повтаряне на работа и отмора, като би трябвало да има време и за занимание. Скот Кели споделя, че е изгледал всичките епизоди на “Игра на тронове ” с неговите колеги-астронавти, освен това два пъти!
Но това, което най-вече е липсвало на астронавта, е нашата Земя със зеленината, миризмата на почва и топлината на слънцето. По време на престоя в космоса Кели е имал навика да пуска земни звуци – на птици, на дървета, даже на комари. Излизането отвън Международната галактическа станция е било доста мъчно – подготвял се е с дни и е обличал тежък скафандър. Днес астронавтът е признателен, че се е върнал на нашата планета. “Изследванията демонстрират, че прекарването измежду природата е потребно за нашето умствено и физическо здраве. Същото се отнася и за упражненията. Не е нужно да тренираш два часа и половина на ден, както вършат астронавтите, само че придвижването един път на ден би следвало да е част от вашия карантинен график ”, безапелационен е Кели. “Стига обаче да стоиш на шест крачки от останалите ”.
Своите препоръки даде и канадският астронавт Крис Хедфилд, който за финален път хвърча в космоса през 2012-та. Първо на първо, той е безапелационен, че не трябва да се паникьосваш. “Недей просто да се страхуваш от нещата ”, споделя Хедфилд. “Намери си приближен източник и разбери на какъв съответен риск си изложен тъкмо в този момент – за теб, за твоите родственици, за приятелите ти, за хората, за които те е грижа ”. Хедфилд поучава да си подбереш цели, да прецениш какво лимитира постигането на тези цели и да започнеш работа по изпълняването им. “Това може да значи да се грижиш за фамилията си, да започнеш нов план, да четеш, да пишеш, да се научиш да свириш на музикален инструмент или да овладееш нов език ”.
Кадър от “разходката ” на симулирана марсианска повърхнина по време на задачата “Марс 500 ”. Снимка: ИМБП-РАН
Крис Хедфилд и Скот Кели са летяли в ниска околоземна орбита, до Международната галактическа станция. В бъдеще астронавти ще се насочат на дълготрайни задачи до Луната и Марс. Но не е нужно да чакаме още време, с цел да знаем по какъв начин биха се почувствали членовете на екипаж на задача до Червената планета. В интервала сред 3-ти юни 2010 и 4-ти ноември 2011 година Русия, Европа и Китай организираха взаимно опита “Марс 500 ”, по време на който беше симулирана дълготрайна експедиция до Марс. Екипажът беше подложен на всичко, което биха изпитали и действителни пътешественици без безтегловността – това включваше забавянето на радиокомуникациите, изолацията на път към Червената планета и назад, дори беше изтренирано кацане, след което “астронавтите ” се разходиха измежду симулиран марсиански пейзаж. Диего Урбина и Шарл Ромейн, които бяха част от екипажа на “Марс 500 ”, са написали научна публикация, в която описват за своя опит по време на изолацията.
Урбина и Ромейн разкриват по какъв начин са съумели да се сработят макар разликите – екипажът им е бил формиран от разнообразни хора с разнообразни самостоятелни черти и друга мотивация. Това е значим ключ за понасянето на изолацията – в случай че всеки има непрекъсната работа и е стимулиран да я извършва на ден, по този начин се основава здравословен кръговрат. В среда, където живеят стеснен брой хора, непроменяемо биха зародили спорове – и в границите на “Марс 500 ” те са били разрешавани тънко, с някои изключения. Важните персонални качества за оправянето с изолацията са толерантността, благосклонността и верният баланс на обществените връзки – примерно, да имаш персонално време самичък, само че и общо време с останалите към теб. Необходимо е да притежаваш възприятие за комизъм.
За разлика от престоя на Скот Кели на МКС, участниците в “Марс 500 ” споделят, че не са изпитвали сериозна меланхолия поради неналичието на пресен въздух и природа. Причината по тази причина е, че в изолационното помещение е имало оранжерии и екипажът е обичал да поставя грижи за растенията.
Подкрепете положителните вести! Можете да подпомогнете Светослав Александров и КОСМОС БГ в Patreon, или да извършите подаяние чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
