На 27 март, току-що навършил 90 г., от този свят

На 27 март, преди малко навършил 90 година, от този свят си потегли един от огромните мислители на нашето време – Даниъл Канеман. Авторът на бестселъра Thinking, Fast and Slow (на български книгата е със заглавие „ Мисленето “ – бел.ред.) e психолог и икономист, притежател на Мемориалната Нобелова премия за стопански науки за 2002 година (споделена с Върнън Л. Смит).

Той ще остане в съкровищницата на човешката мъдрост с трудовете си върху хедоничната логика на психиката, логиката на психиката на преценката и взимане на решения. Канеман е прочут и с работата си в региона на поведенческата стопанска система. Неговите емпирични открития оспорват догатката за човешката рационалност, преобладаващо в актуалната икономическа доктрина.
Заедно с Амос Тверски и други, Канеман основава когнитивна основа за постоянно срещаните човешки неточности, произлизащи от евристики (кратки мисловни пътища) и пристрастия (предразсъдъци)и развива доктрина на вероятностите.
През 2011 година Канеман е подложен от списание Foreign Policy в листата с най-хубавите световни мислители. През 2015 година The Economist го показва като седмия най-влиятелен икономист в света. 
Нека изпратим учения във безконечните ловни полета като си напомним няколко опорни точки от „ Мисленето “. Това произведение на Канеман е удивително странствуване из дебрите на мозъка, което изяснява двете базисни системи, които управляват мисленето. Система 1 е бърза, интуитивна и прочувствена. Система 2 е мудна, съзнателна и разумна. Една от дилемите на Система 2 е да преодолее импулсите на Система 1. С други думи, Система 2 дава отговор за самоконтрола.„ Рискът “ не съществува „ някъде там “, без значение от нашите мозъци и просвета, чакащ да бъде измерен. Човешките същества са измислили визията за риска, с цел да им помогне да схванат и да се оправят с заплахите и несигурностите на живота. Въпреки че тези рискове са действителни, не съществува такова нещо, като „ действителен риск “ или „ справедлив риск “….Реалността е безконечен свят на непрекъснати случвания. Колкото по-будни сме за мисловните клопки (изкривявания) в които попадаме, толкоз повече мъдрост ще има в нашите решения и избори. Когато се научим да се доверяваме на рационалния, умишлен избор, тогава действителността ще се случва в нас по-цветна и пропастта сред нас и нея ще е по-малка. Това е едно огромно предизвикателство, което ще ни помогне да я опитомим последователно и ще ни научи да се свързваме с другите, изпълнени с повече приемливост и схващане.Нищо в живота не е толкоз значимо, колкото мислите, че е, когато мислите за него.

Хората, които са решили да се оженят, вършат това или тъй като чакат, че това ще ги направи по-щастливи, или тъй като се надяват, че увековечаването на връзката ще резервира актуалното положение на самодоволство. Казано с потребното разбиране, въведено от Даниъл Гилбърт и Тимоти Уилсън, решението за сватба отразява при доста хора една огромна неточност, зараждаща от афективното прогнозиране. В деня на сватбата булката и младоженецът знаят, че равнището на бракоразвод е високо и че случаите на брачно отчаяние са още по-чести, само че не имат вяра, че тази статистика е използвана към тях.

Да скачаш до изводите е ефикасно, в случай че е евентуално изводите да са правилни, в случай че цената за възможна неточност е допустима и в случай че скокът ти икономисва доста време и изпитание. Да скачаш до изводите е рисковано, когато обстановката не ти е позната, залогът е висок и нямаш време да събереш повече информация. Това са условия, при които са евентуални интуитивни неточности, които могат да се предотвратят посредством съзнателна интервенция на Система 2.

Противоположно на разпоредбите на философите на науката, които ни поучават да ревизираме хипотезите, като се опитаме да ги опровергаем, хората (а много постоянно и учените) търсят данни, които е евентуално да са съчетаеми с вярванията, които те понастоящем застъпват. 

Преувеличената религия в дребни извадки е един образец за обща заблуда: ние обръщаме повече внимание на наличието на известията, в сравнение с информацията за тяхната надеждност, и вследствие на това получаваме по-проста и по-последователна картина на света към нас, в сравнение с данните допускат. По-безопасно е да вършиме прибързани изводи във въображението, само че не и в действителността.

Нашите лайкове и нехаресвания могат да оформят нашите вярвания за света към нас. Вашите политически желания дефинират кои причини намирате за привлекателни. Ако харесвате здравна политика, смятате, че е доста потребна и по-евтина от другите възможности. Ако сте нападателни към други страни, евентуално смятате, че те са слаби и елементарно ще се подчинят на желанията на вашето държавно управление. Ако сте по-кротки, несъмнено смятате, че те са мощни и няма да се подчинят на непознатата воля. Вашето прочувствено отношение към храната, аленото месо, нуклеарната сила, татуировките или мотоциклетите ще дефинира мнението ви за изгодите и рисковете, свързани с тяхната приложимост. Ако не харесвате нещо в този лист, евентуално смятате, че рисковете са прекомерно огромни, а изгодите са незначителни.
Това не значи, че вашият разум е изцяло затворен и вашите вярвания са изцяло изолирани от информация и рационални разсъждения. Вашите вярвания и прочувствена настройка може да се трансформират ненапълно, когато научите, че рискът от неприятна активност е по-малък, в сравнение с сте предполагали. Информацията за по-нисък риск също ще промени оценката ви за изгодите, даже в случай че информацията, която сте получили, не го споделя.