Първи сме в Евросъюза по смърт от инсулт и инфаркт, всеки вт...
На 27 март е Световният ден на придържането към лечението World Adherence Day, оповестиха от Дружеството на кардиолозите в България и Българската лига по хипертония. По този мотив няколко водещи експерти у нас изнесоха мощно притеснителни данни за смъртността от инфаркт и инсулт у нас.
В България сърдечно‑съдовите болести (ССЗ) остават водеща причина за гибел – 60.7% от всички смъртни случаи през 2024 година, почти два пъти повече от онкологичните болести. Водещите аргументи за гибел в страната остават исхемичната болест на сърцето, инсултът и хипертонията. В нашия район високото систолно налягане е водещ риск за изгубени години живот. Работещите решения са: всеобщ и ранен скрининг на целеви възрастови групи, оптимално опростена терапия и ранни и чести контролни прегледи след слагането на диагнозата.
Сърдечно-съдовите заболявания убиват два пъти повече българи, в сравнение с рака
„ Над 60% от аргументите за гибел на българите се дължат на сърдечно-съдовите болести (ССЗ).
В Съединени американски щати и други европейски страни това число е на половина. Основните убийци на българите са хипертонията, исхемичната болест и инсултът. Водещо значение имат рисковите фактори – неприятна предварителна защита на болесттите, мъчно и късно диагностициране, неоптимално лекуване и непридържане към него от страна на пациентите.
Смъртността от сърдечно-съдови болести у нас е двукратно по висока от онкологичната, обществото пропуща това. България е с най-висока смъртност в Европейски Съюз – шесткратно по-голяма по отношение на страни като Франция “, сподели проф. Кирил Карамфилов, шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Александровска “ и ръководител на Дружеството на кардиолозите в България.
Друг сериозен аспект на казуса, който уточни експертът, е инвалидизацията на пациентите. В центъра е въздействието на рисковите фактори, от които най-съществен е хипертонията. От нея следват всички останали здравословни проблеми, защото тя визира бъбреците, сърцето и мозъка.
А в действителност хипертонията може да бъде следена. 45% от хората от 29 до 79 година са с хипертония, което прави близо 2 млн. и 400 000 души, само че едвам 18% от тях са постигнали надзор на кръвното си. Огромна част от тях или не знаят, че имат хипертония или не я лекуват качествено. Затова тя поврежда органите. Ключово за положителния надзор е приемането на медикаменти, които са потвърдили своята успеваемост.
Само половината хипертоници управляват кръвното си
„ Проблемът хипертония е на всички места в света. На годишна база към 10,7 млн. са смъртните случаи, които могат да бъдат отдадени на хипертонията. Затова всяка година вършим скринингови акции.
Има направено изследване измежду 3500 български пациенти. 75% от тях настояват, че одобряват медикаменти за хипертония, само че под надзор са единствено 44% от тези хора, което е извънредно незадоволително “, изясни проф. Арман Постаджиян, шеф на Отделение по кардиология в УМБАЛ „ Св. Анна “ и ръководител на Българската лига по хипертония.
Той добави, че над половината от случаите са на новоустановена или недиагностицирана хипертония, което значи, че всеки втори българин живее с някой от тези проблеми. „ Диагностицираме добре, лекуваме всеобщо, само че от позиция на контрола - той не се реализира. А това е обезпокоително.
На второ място е доста значимо да се реализира усъвършенстване на лекуването – повишение на осведомеността на хората и на мед. експерти, както и насърчаване на пациентите за придържане към лечението, която им е предписана. Това е детайл, който не включва единствено и само банкет на медикаменти, а и съблюдаване на поведенчески проект и смяна в стила на живот “, сподели изявеният кардиолог.
След 50 години ни удря композиция от заболявания
Проф. Михаил Боянов - водещ ендокринолог в УМБАЛ „ Александровска “, учител към Медицински университет – София и член на Управителния съвет на Българското сдружение по ендокринология изрично съобщи, че диабетът, затлъстяването, дислипидемията и хипертонията се явяват дружно при пациентите, когато се мине 50-годишна възраст. „ Трябва да лекуваме всички тези положения, тъй като другояче се получава пробив – инфаркт или инсулт. По-страшното от двете е инсултът, който у нас към момента се лекува консервативно, т.е. последствията от него са извънредно неприятни.
Цената на безконечната младост е приемането на доста таблетки - това може актуалната медицина. В противоположен случаи човек може отново да е жив, само че да не е на крайници. Тези медикаменти се пият цялостен живот, към тях няма пристрастяване. Затова ще се борим да се усъвършенства реимбурсацията на комбинираните лекарства, с цел да се понижи броят на одобряваните таблетки. При един възрастен човек, който приема доста таблетки, би зародил действителен проблем от това.
Пациентите, които към този момент са имали случай или са с рискови фактори, са под опасност. Вниманието ни би трябвало да е ориентирано към тях – с повече благоприятни условия за прегледи годишно и достъп до експерт. За персоналните лекари е мъчно да отделят задоволително време за тези пациенти “, изясни експертът.
Той добави, че диабетът убива по-бавно от дислипидемията и хипертонията .
Последната може да направи това най-бързо. Данните от интернационално изследване върху 3200 български пациенти разказва следният профил на най-масовия и рисков болен у нас: застаряващ човек на 67 година, 80% от тези пациенти са с наднормено тегло, над 50% са с хипертония и висок холестерол, към 30 на 100 са с диабет. Около половината са с добър надзор на диабета, едвам 25% реализират ефикасен надзор на високото кръвно, едвам 12% са с добър надзор на липидемията. Само 2 на 100 от тези хора действително са с верен надзор на всички тези болести.
По-старо проучване на персоналните лекари при над 6000 души демонстрира, че 40-60 на 100 от пациентите реализират добър надзор на диабета, същото се отнася за хипертонията, само че телесното тегло и равнището на липидите са извънредно зле следени от българите. По-малко от 3 на 100 за мъжете и под 2% за дамите са с в действителност добре следени болести, т.е. одобряват постоянно вярно предписана им терапия и съблюдават добър здравословен режим на живот.
Всеки втори не пие изписаните медикаменти
Д-р Генчо Арабаджиев, кардиолог с над 20 години клиничен опит, деен участник в начинания за повишение на информираността по отношение на артериалната хипертония и сърдечно- съдовите болести, изясни, че вниманието на експертите би трябвало да се насочи към превантивни действия и понижаване на рисковите фактори за пораждане на сърдечно-съдови болести. Пол и възраст няма по какъв начин да бъдат изменени, само че тютюнопушенето, хипертонията, дислипидемията, затлъстяването, нарушеният въглехидратен метаболизъм могат да бъдат проследени и сложени в здравословни граници. По отношение на хипертонията лекарят съобщи, че колкото по-рано се стартира лечението, толкоз рискът от смъртни събития е по-нисък. Отлагането на лекуването даже с една година усилва риска от инфаркт и инсулт в пъти.
„ 12% от пациентите изобщо не извършват рецептата, която сме им дали. Други 12 на 100 си купуват медикаментите, само че не ги пият, защото се притесняват от страничните им резултати. В края на първата година единствено половината от пациентите си одобряват медикаментите. Подобна е обстановката и при високия холестерол – дислипидемията. А тя е още по-опасна, тъй като не боли и не дава недоволства, като високото кръвно. Затова е значимо да си следим стойностите на кръвната захар, на холестерола, на кръвното налягане. Да се спрат цигарите, да се понижи наднорменото тегло, да се движим повече и постоянно.
Българските мъже живеем 7-8 година по-малко от европейците, а дамите с 4-5 година по-кратко . Това се дължи на тези рискови фактори, които споделих и на метода ни на живот. Ако ги променим, тази бездна би се преодоляла. Това са постижими цели “, заключи проф. Иван Груев - зам.-директор на НМТБ „ Цар Борис III “, експерт по превантивна и спортна кардиология, и ръководител на Дружеството на кардиолозите за мандат 2026–2028 година
Специалистите създават Национален кардиологичен проект, в който са включени доста партньорски организации. Той ще заложи на просветителската активност, адресирана към предварителната защита на тези болести. Нашето опазване на здравето е налично и е на едно много по-добро качество от Европа, защото у нас в границите на една седмица може да се стигне до първокласен експерт. Въпросът е, че акцентът на нашето опазване на здравето е ориентиран към лечение на болесттите, а не на тяхната предварителна защита. Тя е вменена на персоналните лекари, които не съумяват да изпълнят тази активност. У нас острият инфаркт се усилва, още по-тежко е ситуацията с мозъчния инсулт, тъй като при него единствено 4% от пациентите получават достъп до модерна терапия. По данни на НЗОК, инсултите у нас са към 40 000 годишно.
Автор: Маргарита Благоева
В България сърдечно‑съдовите болести (ССЗ) остават водеща причина за гибел – 60.7% от всички смъртни случаи през 2024 година, почти два пъти повече от онкологичните болести. Водещите аргументи за гибел в страната остават исхемичната болест на сърцето, инсултът и хипертонията. В нашия район високото систолно налягане е водещ риск за изгубени години живот. Работещите решения са: всеобщ и ранен скрининг на целеви възрастови групи, оптимално опростена терапия и ранни и чести контролни прегледи след слагането на диагнозата.
Сърдечно-съдовите заболявания убиват два пъти повече българи, в сравнение с рака
„ Над 60% от аргументите за гибел на българите се дължат на сърдечно-съдовите болести (ССЗ).
В Съединени американски щати и други европейски страни това число е на половина. Основните убийци на българите са хипертонията, исхемичната болест и инсултът. Водещо значение имат рисковите фактори – неприятна предварителна защита на болесттите, мъчно и късно диагностициране, неоптимално лекуване и непридържане към него от страна на пациентите.
Смъртността от сърдечно-съдови болести у нас е двукратно по висока от онкологичната, обществото пропуща това. България е с най-висока смъртност в Европейски Съюз – шесткратно по-голяма по отношение на страни като Франция “, сподели проф. Кирил Карамфилов, шеф на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Александровска “ и ръководител на Дружеството на кардиолозите в България.
Друг сериозен аспект на казуса, който уточни експертът, е инвалидизацията на пациентите. В центъра е въздействието на рисковите фактори, от които най-съществен е хипертонията. От нея следват всички останали здравословни проблеми, защото тя визира бъбреците, сърцето и мозъка.
А в действителност хипертонията може да бъде следена. 45% от хората от 29 до 79 година са с хипертония, което прави близо 2 млн. и 400 000 души, само че едвам 18% от тях са постигнали надзор на кръвното си. Огромна част от тях или не знаят, че имат хипертония или не я лекуват качествено. Затова тя поврежда органите. Ключово за положителния надзор е приемането на медикаменти, които са потвърдили своята успеваемост.
Само половината хипертоници управляват кръвното си
„ Проблемът хипертония е на всички места в света. На годишна база към 10,7 млн. са смъртните случаи, които могат да бъдат отдадени на хипертонията. Затова всяка година вършим скринингови акции.
Има направено изследване измежду 3500 български пациенти. 75% от тях настояват, че одобряват медикаменти за хипертония, само че под надзор са единствено 44% от тези хора, което е извънредно незадоволително “, изясни проф. Арман Постаджиян, шеф на Отделение по кардиология в УМБАЛ „ Св. Анна “ и ръководител на Българската лига по хипертония.
Той добави, че над половината от случаите са на новоустановена или недиагностицирана хипертония, което значи, че всеки втори българин живее с някой от тези проблеми. „ Диагностицираме добре, лекуваме всеобщо, само че от позиция на контрола - той не се реализира. А това е обезпокоително.
На второ място е доста значимо да се реализира усъвършенстване на лекуването – повишение на осведомеността на хората и на мед. експерти, както и насърчаване на пациентите за придържане към лечението, която им е предписана. Това е детайл, който не включва единствено и само банкет на медикаменти, а и съблюдаване на поведенчески проект и смяна в стила на живот “, сподели изявеният кардиолог.
След 50 години ни удря композиция от заболявания
Проф. Михаил Боянов - водещ ендокринолог в УМБАЛ „ Александровска “, учител към Медицински университет – София и член на Управителния съвет на Българското сдружение по ендокринология изрично съобщи, че диабетът, затлъстяването, дислипидемията и хипертонията се явяват дружно при пациентите, когато се мине 50-годишна възраст. „ Трябва да лекуваме всички тези положения, тъй като другояче се получава пробив – инфаркт или инсулт. По-страшното от двете е инсултът, който у нас към момента се лекува консервативно, т.е. последствията от него са извънредно неприятни.
Цената на безконечната младост е приемането на доста таблетки - това може актуалната медицина. В противоположен случаи човек може отново да е жив, само че да не е на крайници. Тези медикаменти се пият цялостен живот, към тях няма пристрастяване. Затова ще се борим да се усъвършенства реимбурсацията на комбинираните лекарства, с цел да се понижи броят на одобряваните таблетки. При един възрастен човек, който приема доста таблетки, би зародил действителен проблем от това.
Пациентите, които към този момент са имали случай или са с рискови фактори, са под опасност. Вниманието ни би трябвало да е ориентирано към тях – с повече благоприятни условия за прегледи годишно и достъп до експерт. За персоналните лекари е мъчно да отделят задоволително време за тези пациенти “, изясни експертът.
Той добави, че диабетът убива по-бавно от дислипидемията и хипертонията .
Последната може да направи това най-бързо. Данните от интернационално изследване върху 3200 български пациенти разказва следният профил на най-масовия и рисков болен у нас: застаряващ човек на 67 година, 80% от тези пациенти са с наднормено тегло, над 50% са с хипертония и висок холестерол, към 30 на 100 са с диабет. Около половината са с добър надзор на диабета, едвам 25% реализират ефикасен надзор на високото кръвно, едвам 12% са с добър надзор на липидемията. Само 2 на 100 от тези хора действително са с верен надзор на всички тези болести.
По-старо проучване на персоналните лекари при над 6000 души демонстрира, че 40-60 на 100 от пациентите реализират добър надзор на диабета, същото се отнася за хипертонията, само че телесното тегло и равнището на липидите са извънредно зле следени от българите. По-малко от 3 на 100 за мъжете и под 2% за дамите са с в действителност добре следени болести, т.е. одобряват постоянно вярно предписана им терапия и съблюдават добър здравословен режим на живот.
Всеки втори не пие изписаните медикаменти
Д-р Генчо Арабаджиев, кардиолог с над 20 години клиничен опит, деен участник в начинания за повишение на информираността по отношение на артериалната хипертония и сърдечно- съдовите болести, изясни, че вниманието на експертите би трябвало да се насочи към превантивни действия и понижаване на рисковите фактори за пораждане на сърдечно-съдови болести. Пол и възраст няма по какъв начин да бъдат изменени, само че тютюнопушенето, хипертонията, дислипидемията, затлъстяването, нарушеният въглехидратен метаболизъм могат да бъдат проследени и сложени в здравословни граници. По отношение на хипертонията лекарят съобщи, че колкото по-рано се стартира лечението, толкоз рискът от смъртни събития е по-нисък. Отлагането на лекуването даже с една година усилва риска от инфаркт и инсулт в пъти.
„ 12% от пациентите изобщо не извършват рецептата, която сме им дали. Други 12 на 100 си купуват медикаментите, само че не ги пият, защото се притесняват от страничните им резултати. В края на първата година единствено половината от пациентите си одобряват медикаментите. Подобна е обстановката и при високия холестерол – дислипидемията. А тя е още по-опасна, тъй като не боли и не дава недоволства, като високото кръвно. Затова е значимо да си следим стойностите на кръвната захар, на холестерола, на кръвното налягане. Да се спрат цигарите, да се понижи наднорменото тегло, да се движим повече и постоянно.
Българските мъже живеем 7-8 година по-малко от европейците, а дамите с 4-5 година по-кратко . Това се дължи на тези рискови фактори, които споделих и на метода ни на живот. Ако ги променим, тази бездна би се преодоляла. Това са постижими цели “, заключи проф. Иван Груев - зам.-директор на НМТБ „ Цар Борис III “, експерт по превантивна и спортна кардиология, и ръководител на Дружеството на кардиолозите за мандат 2026–2028 година
Специалистите създават Национален кардиологичен проект, в който са включени доста партньорски организации. Той ще заложи на просветителската активност, адресирана към предварителната защита на тези болести. Нашето опазване на здравето е налично и е на едно много по-добро качество от Европа, защото у нас в границите на една седмица може да се стигне до първокласен експерт. Въпросът е, че акцентът на нашето опазване на здравето е ориентиран към лечение на болесттите, а не на тяхната предварителна защита. Тя е вменена на персоналните лекари, които не съумяват да изпълнят тази активност. У нас острият инфаркт се усилва, още по-тежко е ситуацията с мозъчния инсулт, тъй като при него единствено 4% от пациентите получават достъп до модерна терапия. По данни на НЗОК, инсултите у нас са към 40 000 годишно.
Автор: Маргарита Благоева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ