Марлон Брандо и благородната му индианска кауза
На 27 март 1973 година Марлон Брандо отхвърля да одобри премията на кино академията за най-хубава мъжка роля за ролята на Вито Корлеоне в „ Кръстникът “. И то поради доста непредвидена причина. Ето по какъв начин почнало всичко:
Филмът, който избавя кариерата на Марлон Брандо
В края на 60-те години се оказало, че звездата на Брандо към този момент позалязвала. Два от последните му филми „ Еднооките валета “ и „ Бунтът на Баунти “ на практика се провалили в бокс офиса. Критиците единомислещо наричали „ Бунтът “ края на златния век на Холивуд.
Освен това, се носели упорити клюки за несговорчивия и даже избухлив манталитет на Брандо, тъй че предложенията за работа намалели.
В общи линии, кариерата на Марлон Брандо се нуждаела от незабавна реанимация. И „ Кръстникът “ се оказал за нея избавителният дефибрилатор. В епическата гангстерска драма на Франсис Копола, разказваща за живота на ню-йорската мафия, Брандо изиграл превъзходно колоритния и обичащ фамилията си Дон Корлеоне.
Приходите от „ Кръстникът “ единствено в Америка били съвсем 135 милиона $. Той си остава един от най-хубавите филми в историята на кинематографията. Брандо бил номиниран за „ най-хубава мъжка роля “ наред с други велики артисти като Майкъл Клейн, Лорънс Оливие и Питър О’Тул. И в последна сметка печели.
Драмата на церемонията по връчване на „ Оскар “-а
Марлон Брандо не се явил на 45-та гала по връчването на наградите на Киноакадемията, като вместо него изпраща малко известната актриса, представителка на индианците апачи на име Сашийн Малкото Перо. Своето безучастие Брандо обяснил с митинг срещу дискриминирането на коренните поданици на Америка.
Когато във вечерта на 27 март Лив Улман и Роджър Мур отворили плика и прочели името на „ най-хубавия артист “, на сцената се появила госпожица в националната носия на племето апачи с дълги, черни като катран коси.
Мур протегнал статуетката към индианката, само че тя го спряла с жест, изразяващ, че няма да одобри премията. След което разгънала лист хартия в ръцете си, показала се и споделила:
„ Марлон Брандо повери на мен достойнството да го представям на тази гала и да кажа от негово име… че той за жалост не може да одобри тази висока премия. Като причина за това послужи съществуващото в днешно време в киноиндустрията отношение към американските индианци “.
След което свела надолу очи и споделила: „ Извинете ме “. В публиката се чули леки освирквания, примесени с ръкопляскания. След това Лекото Перо декларирала, че не може да прочете всичко от писмото на Марлон Брандо, само че наложително ще го показа пред пресата, благодарила на публиката и слезнала от сцената.
Защо постъпил по този начин
През 1973 година представители на коренните нации в амриканската киноиндустрия на практика нямало. Главните функции във филми за индианци в продължение на няколко генерации били играни от бели артисти.
Но тях не просто ги пренебрегнали и не ги взимали в кино производството – тях в действителност ги презирали, които и възмущавало Марлон Брандо до дълбините на душата му.
След тази постъпка на Брандо и Лекото Перо последвала лавина от рецензии, както от сътрудници, по този начин и от страна на пресата.
На идващия ден цялостният текст от писмото на Брандо бил пуликуван в „ Ню Йоркк Таймс “. В него той писал за поддръжка на придвижването на американските индианци и загатнал редица обстоятелства, които били свързани с това придвижване:
„ Нашата кино промишленост – писал Брандо – носи същата отговорност за унижението на индианците, както и обществото като цяло. Ние се присмиваме над тях, изобразяваме ги като диваци, врагове и олицетворение на злото. Само си представете по какъв начин порастват децата им в този свят. Когато индианските деца… видят какви представители от народа се изобразяват във филмите, в мозъците им се нанася такава контузия, която дори не можем да си представим “.
Брандо имал рядката опция да получи премия, която се смята за връх в кариерата на всеки кино артист, само че пожертвал тази си опция, с цел да притегли вниманието на 85-милионна аудитория към проблемите на хора, които в действителност му били непознати. Неговата постъпка (нито един лауреат не се отказал от Оскара си след Брандо) до през днешния ден си остава един от най-впечатляващите епизоди в историята на тези кино награди.
