Разкритие! След разстрела на Нотариуса, е “самоубит” пристанищен гард в Крайморие. И двамата заплашвани от Любомир Парашкевов – Чикатилото
На 27 февруари т.г., в бургаския кв. " Крайморие ", полицията открива натрупа на 48-годишния Пламен Стоянов, охранител в Порт “Европа ”, офицер по сигурността и чиновник на охранителна компания АВС. Следствените дейности откриват, че младият, пращящ от здраве и прочут с положителното си въодушевление гард, се прострелва със законно притежавано оръжие часове откакто по телефона се е шегувал със брачната половинка си и двамата правили проекти за обща отмора. Трагедията е отразена в локален уебсайт и стремително препечатана от няколко национални новинарски организации.
Месец по-рано, в последния ден на януари, показно е разстрелян Мартин Божанов-Нотариуса. Статии за него никнат ежечасно в интернет пространството. Единственото, което остава загадка за публицисти и общественици е по какъв начин е поръчана гибелта му, бил ли е притискан приживе и кой го е заплашвал. В предаването на Сашо Диков от 22 март т.г., адв. Иван Петров риторично запита какво става с телефоните на Божанов и дали и те са толкоз крепко зашифровани като тези на Алексей Петров, че полиция и прокуратура остават с вързани ръце.
Наши източници – специалисти по киберсигурност, хвърлиха бомбата, че наличните все още експертизи от мобилните данни на Мартин Божанов и гарда Пламен Стоянов (които са извънредно нищожни за каквито и да е заключения), сочат, че свързващо звено сред мъжете, отишли си от този свят с патрон в главата, е лицето Любомир Димитров Парашкевов – бургаски предприемач с мрачно минало, извънредно непосредствен до шефа на “самоубилия ” се Пламен Стоянов.
За “Любо Къдравия ” или “Чикатилото ” (както е по-известен Парашкевов) е открито от службите, че е изпращал заплашителни чатове на Нотариуса по едно от мобилните приложения. Кибер ченгетата засичат още, че той собственоръчно изтрива цялата си чат-кореспонденция с Божанов два дни преди разстрела му. За негово злощастие, службите поддържат стеснен контакт с админите на “Вайбър ”, “Телеграм ”, “Уотсап ” и други сходни платформи, и имат процедура да дават разпечатки, последователност и други аудио-визуални материали при поискване. Аналогично, изтрити чатове са открити и в телефона на мъртвия охранител, както и диалог с номер, водещ се на името на Парашкевов, минути преди той да посегне на живота си.
Кибер експертите, направили експертиза на мобилните данни, откриват много директна връзка сред Парашкевов и различен вип мъртвец - Алексей Петров. Това е бургаският масон Пламен Иванов, за който в комерсиалните регистри се откриват свързаности с компаниите на убитата барета. Но и без сходни експертизи връзката с Алексей е ясна, т.к. Пламен си е жив и здрав, и безусловно където седнел и станел, се хвалел с познанството си. За незнайния на необятната аудитория масон се твърди, че оказал помощ на Любомир да направи първите си стъпки в далаверите с горива – тематика, на която ще обърнем особено внимание в актуалната публикация.
Познавали ли са се приживе правосъдният лобист Мартин Божанов и бедното момче от Крайморие, живеещо в дома на жена си, е въпрос, на който Министерство на вътрешните работи и прокуратурата следва да отговорят.
В диалог с наш кореспондент, близки до починалия Пламен споделиха, че са ставали очевидци на кавги по телефона сред него, Парашкевов и лице, ръководещо охранителната компания АВС, където покойникът е работил. Неназованият мъж бил извънредно непосредствен с героя на днешния роман, двамата ги свързвала крепка дружба от над две десетилетия. Любопитна детайлност е, че въпросният охраняем началник в Бургас е прочут и като доближено, подставено лице на Васил Божков в сдружението “Трансимпекс ”, което е търгувало с горива и за което има данни, че е правило контрабанда - активност, от която идват първите милиони на Парашкевов. Той впрочем е именуван “Малкия Череп ” тъкмо поради познанството си с Божков.
Възможно ли е мъж от провинциалното Крайморие, живеещ като натъпкан шурей в непретенциозен апартамент, разчитащ единствено на една заплата, който на всичкото от горната страна се трепе от мрачно до мрачно на пристанището, по документи да е нефтен необут, опериращ с милиони левове, и на всичкото от горната страна да завлече с пари една от най-мощните банки у нас? С какво е бил притискан от Парашкевов с цел да удостоверява с подписа си далавери, за които се лежи в пандиза? И откакто са могли да го създадат съдружник на Черепа, какви ли още заповеди е бил задължен да извършва?
“Самоубиецът ” Стоянов под сурдинка споделял, че “шефа ”(бел.ред. - директният му работодател) го тормозел да прави “едни работи дето не са за приказване ”, а също по този начин възкликнал: “гледай тоз човек какви нелепости желае да върша ”. Негови другари, поискали анонимност, хвърлиха светлина, че е бил притискан да си затваря очите и даже да съучаства в трафика на опиати през врата. Тъй като той отговарял за сигурността, бил единственият (без да броим собствениците), който може да се разпорежда какво да влиза и излиза от там.
След несъгласието му да се замесва в сходно закононарушение, краят му настава изненадващо.
Накратко – почернените хорица отхвърлят да повярват, че тяхното момче единствено си е патило патрона, още повече, че бил набожен християнин и за него самоубийството е смъртен грях. Психо тестванията му също били съвършени.
Тук е мястото да отворим скоба, че морските пристанища са апетитна хапка за наркобосовете, а който има достъп до тях, разпределя дрогата както навътре в страната, по този начин и експортът й по суша. Бизнес за милиарди, чиито косвени жертви стават хора като Пламен Стоянов от Крайморие.
Споменът за друго самоубийство хвърля още масло в огъня на подозренията, че странящия от камерите подозрителен предприемач, с ужасяващите прякори “Чикатилото ” и “Малкия Череп ”, има какво да опише пред органите на реда в случай че последните благоволят да му извърнат внимание. Трагедията този път е обвързвана със притежател на бензиностанция, на име Илиян, родом от Враца, който купувал горива от Парашкевов, само че внезапно взема решение да завърши със себе си, тъй като нямал пари да му се издължи. Една вечер, още веднъж след телефонен диалог с него, също както Пламен Стоянов, въпросният Илиян се преселва в отвъдното.
Отношенията на Парашкевов с Нотариуса са още по-голям хикс. Информация, която не можем да потвърдим заради отвод на медиен притежател да приказва обществено по тематиката сочи, че “Чикатилото ” е поръчвал и плащал на публицисти да пишат против Божанов през лятото на 2023 година, когато последният към момента е жив, а във фокуса на вниманието бяха Пепи Еврото и жена му Любена. Какво са делили двамата и по какъв мотив бургазлията е водил дълга, злокобна и цялостна с неизвестности преписка с Божанов, може би някой ден ще разберем.
Медийната информация за Любомир Парашкевов е повече от нищожна. Дали от липса на интерес към личността му или поради навика да звъни измежду нощ на проверяващи публицисти, ни е мъчно да предположим.
От дребното налични трудове научаваме за въздействието му измежду магистрати и служители на реда по Южното Черноморие, където непознатият за необятната аудитория мафиот е изплел гъста мрежа от зависимости към противозаконните му пари и на практика е недостижим, което му развързва ръцете за голям брой свиреп закононарушения.
Той действително “управлявал “ Търговското поделение при Окръжен съд – гр. Бургас посредством арбитър Антоанета Андонова – Парашкевова, която е ръководител на това поделение. Познайте кой е нейният брачен партньор – Росен Парашкевов, брат на посочения нагоре воин и също арбитър в този областен съд. “Невъзможно е да се случи нещо без благословията на Любомир Парашкевов, който обявява намерено връзките си и с шефа на ОДМВР – гр. Бургас, с окръжния и с апелативния прокурор ”, написа уеб сайтът Нбокс.
Самият Парашкевов имал табиет да парадира с познанството си с бивш началник на БОП-а, както и с върховен кадър в работа ДАТО, на който възлагал против възнаграждение нерегламентирано подслушване, следене и даже навлизане в домовете на врагове, съперници и жертви.
Може би тези му близости изясняват бързината, с която бургаските прокурори, съдии и ченгета афишират гибелта на охранителя Пламен Стоянов за самоубийство, без да обелят дума кои са другите коли, оставили следи до лобното място и да изяснят кой е имал изгода от ненавременната кончина на младежа.
Най-прясната медийна информация по адрес на “Чикатилото ” сочи, че той е индивидът, който през есента на 2023 година е дал 180 000 евро, планувани за пазаруване на гласове в Несебър, оповестява различен уебсайт – Mutrinews. Въпреки, че мрежата за разпределяне на предизборни пачки е разплетена, името на Парашкевов още веднъж отсъства от делата.
От публикации в мрежата научаваме също, че Любомир се оказва с имунитет против данъчно гонене. Въпреки размаха на бизнес начинанията си с вложените (по негови думи) към 100 милиона лв., той в никакъв случай не е бил обект на каквато и да било данъчна инспекция. Не е изяснено и по какъв начин придобива мотела в Крайморие за 1 800 000 лева, без значение, че писмено не е в положение да потвърди произхода на парите.
В уеб страницата “Народ ” четем, че тези, които го познават, са наясно, че схемаджията Любомир Парашкевов не обича публичността, живее съвсем в изолираност и не излиза от къщи и офиса си, контактува с доста малко хора и даже компаниите, с които развива активността си, се управляват или са на името на негови доближени.
Наши източници от Бургас пък допълват, че героят на днешния роман имал всички поведенчески характерности на шизофреник, други настояват, че шизофренията му била параноидна, което обяснявало манията по личната му сигурност и мъчителната му подозрителност, в композиция с неспособността да изпитва страсти, ужасяващата му свирепост и безсъвестност. От там идвал и прякора “Чикатилото ”, по прилика с едноименния съветски човекоядец с ментални отклонения.
При изписване на името му на латиница открихме и регистрация в прочут гей уебсайт, където се мъдри фотографията на Парашкевов. Интернет находката хвърля светлина върху ексцентричните му влечения и слабостта му към “правилните дребни момченца ”. Там предприемачът декларира, че е гарантиран и може да даде “невиждани неща и прекарвания ” на искащите интимна непосредственост с него.
През първата години на новия век Любомир Парашкевов (наричан още Любо Къдравия) е съвсем чужд в бизнес средите на Бургас. Комбинативният запалянко обаче незабавно надушва преференциалните врътки с Данък добавена стойност от високообортния бизнес с горивата и не се двоуми – бързо провежда мрежа от свързани компании, в които в никакъв случай не взе участие персонално. Така през 2004 година е налице огромното му достижение – от веригите за доставки при продажба на едро на бензин, дизел и пропан-бутан още от вноса им или от завода на „ Лукойл “, та чак до колонката в бензиностанцията. По цялата тази верига Любо Къдравия е настанен устойчиво и при него потъват цели 20 % от цената без да влизат в бюджета.
Някъде по това време той прави крупна машинация против сдружението “Нафта трейдинг ”, благосъстоятелност на бащата на Валентин Златев, напомнят си паметливи съвременници на процесите. Нещо повече - той прави такива врътки със серия от сдружения по веригата, че съумява да убеди Златев-Старши, че провинен за неплатените пари е Стоил Славов, който малко по-късно бива взривен в асансьор на столичния бул. “Черни връх ”. Участвали в следствието оперативни служащи, до които се допитахме, не отхвърлиха, че името на Парашкевов се е завъртяло някъде из досиетата, само че както постоянно се случва при него - се измъква изсъхнал.
Друга неприятна процедура от арсенала на бургазлията било така наречен “избелване ” на корабни горива и незаконната им препродажба на бензиностанции из страната. Поради по-ниската си цена и особено предопределение, те се маркират с вещества-оцветители, с цел да не могат да се търгуват за други цели. Измамникът обаче намира метод да отстрани маркировката и наводнява бензиностанциите с контрабандна нафта, от която натрупва първите си капитали.
Своеобразен връх в незаконната му кариера било източването на горива от тръбата на “Лукойл ” посредством незаконна “свръзка ”, или както ченгетата я назоваха по това време - “дупка ”. Отворът се пробивал скрито и не без помощта на подкупени от Любо служители на реда и охранители. Така горивото се отклонявало към цистерните на Парашкевов, и потичало безакцизно още веднъж към свързани с него бензиностанции. Щетата за държавния бюджет се пресмята на десетки милиони левове. Въпреки множеството очевидци и директни доказателства за съпричастността му към действието, той още веднъж остава ненаказан, напомнят си митничари и данъчни.
В неофициалното “досие ” на Парашкевов, което неразбираемо за какво не попада в Министерство на вътрешните работи, откриваме още една гибел, която мъчно би предходна в графата “нещастен случай ” или “самоубийство ”. Става въпрос за ъндърграунд покойника Димитър Видев, прочут като Митко Релакса. Назад в годините очевидци си спомнят по какъв начин Любомир два пъти бива позорно пребит от Релакса пред бургаския хотел “България ”, а малко по-късно локалният воин е открит разстрелян - най-вероятно за възмездие.
Сред дребното останали живи врагове на Парашкевов били Светослав Стамов (Светльо Гембалата) и Атанас Купъра, редят наши източници от службите, които завъртат и името на Иван Универсалния в кръга на бизнес познанствата му. Защитени ли са здравето и животът на въпросните господа с цветисти прякори, оставяме на Министерство на вътрешните работи да отговори. В идващ материал по тематиката очаквайте цялостен лист с компаниите и забавните съдружия на героя от днешния ни роман.
Автор: crimesbg.com
