От скрина: Бай Тошо от Хамбург
На 26 юни 1994 година България записва златна страница в своята футболна история. Отборът на Димитър Пенев разрушава с 4:0 Гърция в Чикаго, което е първи наш триумф на международни финали. Към края на дуела коментаторът на " Канал 1 " Красимир Кушев дава думата на ентусиастът Тодор Попов, прочут на няколко генерации родни национали като Бай Тошо от Хамбург. Той е гледал онлайн цели 285 мача на държавния отбор! Кое го свързва с футбола? Откъде потегля тази негова пристрастеност към " лъвовете "? Каква е житейската му история? Всъщност информацията за Бай Тошо е нищожна, само че с доста " ровене " се намира. Там, където липсват огромни части от мозайката, запълваме картината с разкази на сътрудниците Борислав Константинов и Краси Кушев. Първият съпоставя Тодор Попов с Вазовия воин Странджата, а вторият го назовава жизнен човек. Нека се върнем десетилетия обратно!
Тодор Попов е роден през 1920 година в смолянското село Кирково. По-късно, когато емигрира в Германия, името Тодор се видоизменя на Теодор. Бъдещият огромен обожател на националния тим пораства в многодетна къща, като самичък дефинира детството си като " детство за мъже ". През 30-те години фамилията му се мести в Пловдив. В тези сложни времена Тодор се учи на доста неща от своята баба Стефана, около която порастват общо 20 внуци. По-късно Бай Тошо от Хамбург споделя, че като дете е изкарвал с по три маслинки и три филийки дневно. По-нататък Попов се записва в Софийската духовна семинария, където учи една година. В началото на 40-те години избират 12 души от курса му, които би трябвало да заминат на образование в Германия. Той е един от тях. Преди това в България се случва нещо, за което след години е награден в Тел Авив. Тодор открадва чанта с документи, с помощта на което, съумява да достави с паспорти 35 евреи, на които оказва помощ.
Семинаристът отпътува за Нацистка Германия – в началото в Гелзенкирхен, а по-късно в Дортмунд, където записва да следва механически науки. Заради кървавата неразбория към Втората международна война обаче се мести в Холандия. Някъде по това време татко му умира на фронта в Югославия. В Ниската земя нашенецът се дами за холандката Рудолфина " Фина " де Бур – селска госпожица от Керкраде, чиято фамилия в превод от нидерландски език значи " фермер ". В годините след войната за Попов и Фина няма никаква работа в Холандия и те подхващат пренасяне в пристанищния Хамбург, където се откриват и където им се раждат трима синове.
Заради мътилката и разрухата, завладели Европа, Тодор не довършва образованието си и се захваща с бизнес. Скоро по-късно той поема към Съединени американски щати – Лос Анджелис, Сан Диего, Бостън, като даже пробва да се занимава с професионален бокс. Веднъж в Америка българинът припечелил 45 $ на боксовия кръг. След завръщането си в Хамбург, започва импорт и експорт на плодове. По тази линия прави контакт с България, предходна към този момент към Съвета за икономическа взаимопомощ, и завърта търговия с родината – праскови, ягоди, череши и така нататък Това е интервалът, в който родният бежанец натрупва съществено благосъстояние в Хамбург, където си купува къща на Бланкенезе, което е на брега на р. Елба. Той обича да споделя, че живее в " българското време в Хамбург ". В по-напреднала възраст Тодор Попов, именуван и Тео Българина, живее на 100 метра от стадиона на Санкт Паули.
Бай Тошо от Хамбург се възпламенява съществено по футбола в края на 60-те години около легендата на Левски Стефан Абаджиев. Теко е отчаян мощно, че не попада в състава на Рудолф Витлачил за международното състезание в Англия, а също така мечтае да приключи фамозната треньорска школа в Кьолн. През 1968 година крилото на " сините " емигрира от Народна република България в Западна Германия. Там Абаджиев се свързва с Тодор Попов, който стартира да се интересува живо от българския футбол. Пред другари Бай Тошо споделя, че точно Теко го предизвика да посещава мачове на националния отбор.
Първият му огромен шампионат е Мондиал'74 във Федерална Република Германия, където нашите записват две равенства и една загуба в предварителната група. " Беше пристигнал на финалите през 1974 година. Идваше с тима, само че не мога да кажа, че го познавам ", спомня си Добромир Жечев. Впоследствие Бай Тошо се сприятелява с Вили Недялкова, която след време става състезателен управител на немския ефирен колос ZDF, и стартира да получава акредитации като представител на Българска телевизия. В подмяна Попов оказва помощ с каквото може на родните публицисти, с доста от които става добър другар. " Беше безпределно положителен човек, с голямо възприятие за комизъм. В Чикаго беше упълномощен и го поканих на пулта за първата победа. През 1998 година във Франция уреждаше пропуски от DSF за някои български публицисти ", споделя Краси Кушев.
Тео Българина е непосредствен с Иван Славков, Николай Колев - Мичмана, Никола Ексеров, Христо Илиев - Патрата, Ангел " Чори " Петров, Иван Вуцов, Иван Бобеков, Георги Пачеджиев - Чугуна, Иван Янев, който е брат на легендата на ЦСКА Крум Янев, Джачинто Факети, Йохан Кройф и други В записките си Батето споделя по какъв начин на международното в Мексико през 1986 година заможният Бай Тошо дал на Мичмана нов " Фолксваген ", цялостен автоматик. Колата обаче не носи шанс на известния коментатор – той бърка скоростите и дава обратно, вследствие на което чупи коленете на жена си.
Иван Вуцов си спомня по какъв начин Попов му услужил с мерцедеса си, с цел да може свободно да обикаля из Италия по време на Мондиале'90. Тогава Вуцата е народен селекционер и гледа под лупа Румъния и Шотландия, с които би трябвало да играем в квалификациите за Евро'92. Зеленият мерцедес обаче прегрява и сдава багажа в покрайнините на Болоня. " По време на Италия'90 Тодор спа в нашия хотел и използвахме колата му да вървим на мачовете. Идваше и в София на мачове. Дали като бежанец от Федерална Република Германия е имал проблеми с властта? Не помня да е имал. Не беше нито левскар, нито цесекар ", споделя Вуцов. През 1977 година пък Тео Българина оказва помощ на тима на Славия, закъсал съществено преди среща в Западна Германия.
Впрочем в годините на социализма около футбола Бай Тошо става обект за сътрудниците от Държавна сигурност. Богатият предприемач е с националите по време на лагера в Толука преди Мексико'86. В архивите на Държавна сигурност се откриват донесения от ченгетата " Борисов " и " Гевренов ", че Попов е притежател на обществен дом във Федерална Република Германия. Фантетата пишат още, че паралията от Хамбург е в основата на всички подписани контракти на наши футболисти в Западна Европа и самичък разпространявал слуха, че е представител на " Адидас ".
Близките до Тодор Попов настояват, че това са нелепости. Нашенецът държи дълги години ресторант в Санкт Паули, наоколо до Музикалния спектакъл. В заведението, наречено " Тео ", се предложили наденички, пържени картофи, бира, имало билярдна маса и работили доста български емигранти, най-вече пловдивчани, свидетелстват очевидци. Пред сънародници Тео споделя, че най-вече се нервира, когато чуе някой да споделя, че българите са мързеливи. Любопитно е, че като млад гастербайтер след Втората международна война Бай Тошо трябвало да преплува Елба през нощта. Било пъклен мъчно, като съумял да си помогне, почивайки си около останките на потопените кораби.
От 1974 година Попов не пропуща огромно футболно състезание с присъединяване на България, а редом с това поддържа и нашите спортисти на редица Олимпийски игри. Сам споделя, че най-неприятният му спомен от тези 285 мача на България е загубата от Шотландия през 1987 година, която ни стопира за Евро'88. " От метода, по който една нация възприема футбола, може да определиш нейната нематериалност ", счита Бай Тошо.
Запаленият почитател е с националите и на международните финали във Франция през 1998 година, оказали се последни за " лъвовете " за доста дълъг интервал от време. Тодор Попов издава книга в Германия – " Легенди и персони ", която обаче не е позната на българския хартиен пазар. Той напуща този свят през 2008 година. Ще приключим с една негова мисъл: " Историята не дава индулгенция за давност ".
За отзиви, рекомендации и хрумвания по отношение на рубриката, апелирам пишете на: [email protected] или в групата От скрина във Фейсбук
Тодор Попов е роден през 1920 година в смолянското село Кирково. По-късно, когато емигрира в Германия, името Тодор се видоизменя на Теодор. Бъдещият огромен обожател на националния тим пораства в многодетна къща, като самичък дефинира детството си като " детство за мъже ". През 30-те години фамилията му се мести в Пловдив. В тези сложни времена Тодор се учи на доста неща от своята баба Стефана, около която порастват общо 20 внуци. По-късно Бай Тошо от Хамбург споделя, че като дете е изкарвал с по три маслинки и три филийки дневно. По-нататък Попов се записва в Софийската духовна семинария, където учи една година. В началото на 40-те години избират 12 души от курса му, които би трябвало да заминат на образование в Германия. Той е един от тях. Преди това в България се случва нещо, за което след години е награден в Тел Авив. Тодор открадва чанта с документи, с помощта на което, съумява да достави с паспорти 35 евреи, на които оказва помощ.
Семинаристът отпътува за Нацистка Германия – в началото в Гелзенкирхен, а по-късно в Дортмунд, където записва да следва механически науки. Заради кървавата неразбория към Втората международна война обаче се мести в Холандия. Някъде по това време татко му умира на фронта в Югославия. В Ниската земя нашенецът се дами за холандката Рудолфина " Фина " де Бур – селска госпожица от Керкраде, чиято фамилия в превод от нидерландски език значи " фермер ". В годините след войната за Попов и Фина няма никаква работа в Холандия и те подхващат пренасяне в пристанищния Хамбург, където се откриват и където им се раждат трима синове.
Заради мътилката и разрухата, завладели Европа, Тодор не довършва образованието си и се захваща с бизнес. Скоро по-късно той поема към Съединени американски щати – Лос Анджелис, Сан Диего, Бостън, като даже пробва да се занимава с професионален бокс. Веднъж в Америка българинът припечелил 45 $ на боксовия кръг. След завръщането си в Хамбург, започва импорт и експорт на плодове. По тази линия прави контакт с България, предходна към този момент към Съвета за икономическа взаимопомощ, и завърта търговия с родината – праскови, ягоди, череши и така нататък Това е интервалът, в който родният бежанец натрупва съществено благосъстояние в Хамбург, където си купува къща на Бланкенезе, което е на брега на р. Елба. Той обича да споделя, че живее в " българското време в Хамбург ". В по-напреднала възраст Тодор Попов, именуван и Тео Българина, живее на 100 метра от стадиона на Санкт Паули.
Бай Тошо от Хамбург се възпламенява съществено по футбола в края на 60-те години около легендата на Левски Стефан Абаджиев. Теко е отчаян мощно, че не попада в състава на Рудолф Витлачил за международното състезание в Англия, а също така мечтае да приключи фамозната треньорска школа в Кьолн. През 1968 година крилото на " сините " емигрира от Народна република България в Западна Германия. Там Абаджиев се свързва с Тодор Попов, който стартира да се интересува живо от българския футбол. Пред другари Бай Тошо споделя, че точно Теко го предизвика да посещава мачове на националния отбор.
Първият му огромен шампионат е Мондиал'74 във Федерална Република Германия, където нашите записват две равенства и една загуба в предварителната група. " Беше пристигнал на финалите през 1974 година. Идваше с тима, само че не мога да кажа, че го познавам ", спомня си Добромир Жечев. Впоследствие Бай Тошо се сприятелява с Вили Недялкова, която след време става състезателен управител на немския ефирен колос ZDF, и стартира да получава акредитации като представител на Българска телевизия. В подмяна Попов оказва помощ с каквото може на родните публицисти, с доста от които става добър другар. " Беше безпределно положителен човек, с голямо възприятие за комизъм. В Чикаго беше упълномощен и го поканих на пулта за първата победа. През 1998 година във Франция уреждаше пропуски от DSF за някои български публицисти ", споделя Краси Кушев.
Тео Българина е непосредствен с Иван Славков, Николай Колев - Мичмана, Никола Ексеров, Христо Илиев - Патрата, Ангел " Чори " Петров, Иван Вуцов, Иван Бобеков, Георги Пачеджиев - Чугуна, Иван Янев, който е брат на легендата на ЦСКА Крум Янев, Джачинто Факети, Йохан Кройф и други В записките си Батето споделя по какъв начин на международното в Мексико през 1986 година заможният Бай Тошо дал на Мичмана нов " Фолксваген ", цялостен автоматик. Колата обаче не носи шанс на известния коментатор – той бърка скоростите и дава обратно, вследствие на което чупи коленете на жена си.
Иван Вуцов си спомня по какъв начин Попов му услужил с мерцедеса си, с цел да може свободно да обикаля из Италия по време на Мондиале'90. Тогава Вуцата е народен селекционер и гледа под лупа Румъния и Шотландия, с които би трябвало да играем в квалификациите за Евро'92. Зеленият мерцедес обаче прегрява и сдава багажа в покрайнините на Болоня. " По време на Италия'90 Тодор спа в нашия хотел и използвахме колата му да вървим на мачовете. Идваше и в София на мачове. Дали като бежанец от Федерална Република Германия е имал проблеми с властта? Не помня да е имал. Не беше нито левскар, нито цесекар ", споделя Вуцов. През 1977 година пък Тео Българина оказва помощ на тима на Славия, закъсал съществено преди среща в Западна Германия. Впрочем в годините на социализма около футбола Бай Тошо става обект за сътрудниците от Държавна сигурност. Богатият предприемач е с националите по време на лагера в Толука преди Мексико'86. В архивите на Държавна сигурност се откриват донесения от ченгетата " Борисов " и " Гевренов ", че Попов е притежател на обществен дом във Федерална Република Германия. Фантетата пишат още, че паралията от Хамбург е в основата на всички подписани контракти на наши футболисти в Западна Европа и самичък разпространявал слуха, че е представител на " Адидас ".
Близките до Тодор Попов настояват, че това са нелепости. Нашенецът държи дълги години ресторант в Санкт Паули, наоколо до Музикалния спектакъл. В заведението, наречено " Тео ", се предложили наденички, пържени картофи, бира, имало билярдна маса и работили доста български емигранти, най-вече пловдивчани, свидетелстват очевидци. Пред сънародници Тео споделя, че най-вече се нервира, когато чуе някой да споделя, че българите са мързеливи. Любопитно е, че като млад гастербайтер след Втората международна война Бай Тошо трябвало да преплува Елба през нощта. Било пъклен мъчно, като съумял да си помогне, почивайки си около останките на потопените кораби.
От 1974 година Попов не пропуща огромно футболно състезание с присъединяване на България, а редом с това поддържа и нашите спортисти на редица Олимпийски игри. Сам споделя, че най-неприятният му спомен от тези 285 мача на България е загубата от Шотландия през 1987 година, която ни стопира за Евро'88. " От метода, по който една нация възприема футбола, може да определиш нейната нематериалност ", счита Бай Тошо.
Запаленият почитател е с националите и на международните финали във Франция през 1998 година, оказали се последни за " лъвовете " за доста дълъг интервал от време. Тодор Попов издава книга в Германия – " Легенди и персони ", която обаче не е позната на българския хартиен пазар. Той напуща този свят през 2008 година. Ще приключим с една негова мисъл: " Историята не дава индулгенция за давност ".
За отзиви, рекомендации и хрумвания по отношение на рубриката, апелирам пишете на: [email protected] или в групата От скрина във Фейсбук
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ