„Последният диктатор в Европа“ отива на избори
На 26 януари в Беларус ще се проведат президентски избори. Изходът от вота на процедура е явен, защото успеха на ръководещия страната от 1994 година Александър Лукашенко е обезпечена. Известен като „ последният деспот в Европа “, той е правилен съдружник на съветския държавен глава Владимир Путин и смазва всеки опит на опозицията да се опълчи на неговата власт. Показателен е фактът, че единствено на четири политически обединения беше позволено да вземат участие в състоялите се предходната година парламентарни избори – „ Белая Рус “ и партиите на комунистите, либералдемократите и републиканците. Всяка една от тях намерено поддържа режима на Лукашенко. Според специалистите, президентът ускори доста натиска си над опозицията след всеобщите митинги, избухнали през 2020 година Повод за тях станаха изказванията, че резултатите от извършените тогава президентски избори са фалшифицирани. Какво ще се случи на идния избор? Възможно ли е да се стигне до нови демонстрации? И има ли кой да оспори безспорната власт на Лукашенко?
Belarusian leader Alexander Lukashenko marks 30 years in power. How did the country shift from authoritarianism to totalitarianism under his rule?
— DW News (@dwnews)
„ Това не са избори, а машинация “
В навечерието на изборите през 2020 година, Сергей Тихановски афишира желанието си да се кандидатира за президент и да се опълчи на Лукашенко. Той не пести рецензии по адрес на президента, който назовава „ хлебарка “ (предизборният му слоган е „ Спрете хлебарката “, а в знак на недоволството на неговите поддръжници се трансформират чехлите, които те размахват по време на митинги). Отговорът на режима не закъснява – опозиционерът е задържан и наказан на над 19 години затвор по разнообразни обвинявания, в това число за образуване на протести. Впоследствие, неговото място заема брачната половинка му Светлана, само че и тя не реализира необикновен триумф в битката си с Лукашенко и в последна сметка е принудена да напусне Беларус. Преди малко повече от половин година тя съобщи, че няма никаква визия какво се случва с нейния брачен партньор. По думите ѝ, той най-вероятно е държан в изолираност, защото управляващите желаят да го „ убедят, че е пропуснат от всички “. Нещо повече – Светлана Тихановска разкри, че получава анонимни известия, съгласно които Сергей е мъртъв. Доказателства в поддръжка на това изказване няма.
Сходна е ориста и на доста други съперници на Лукашенко. По данни на беларуската правозащитна организация „ Вясна “, понастоящем в страната има повече от 1500 политически пандизчии. Организацията за сигурност и съдействие в Европа на собствен ред добавя, че всички избори, извоювани от президента през последните три десетилетия, са минали под знака на огромни фалшификации и злоупотреби с власт. Светлана Тихановска е уверена, че същото ще се случи и на идния избор. „ Това не са избори, а машинация, осъществена в изискванията на гнет, която няма нищо общо с демокрацията. Няма различни претенденти, няма задгранични наблюдаващи. Призовавам както жителите на Беларус, по този начин и интернационалната общественост да отхвърлят този фарс “, означи тя.
Lukashenko urges Russia and Ukraine to end war as Kursk incursion continues
— Euractiv (@Euractiv)
Несменяемият Лукашенко
Откакто пристигна на власт през 1994 година, Лукашенко не стопира да потъпква демокрацията в Беларус. Хвърлянето в пандиза на всеки опозиционен водач, решил да му се опълчи, е единствено част от неговата тактичност. Президентът не разрешава в страната да има свободни медии, употребява полицията и армията, с цел да смазва всеки митинг против ръководството му и постанова приемането на извънредно спорни промени в конституцията. През 1996 година, да вземем за пример, той инициира референдум, довел до премахването на ограничаването президентът да има най-много два мандата. Освен това, огромна част от пълномощията на Народното събрание са трансферирани на президента. През 2004 година Лукашенко още веднъж трансформира конституцията и отстранява всички ограничавания за продължителността на ръководството на президента. През 2022 година той взема друго решение и прокарва нова промяна, връщаща лимита от два мандата. Има една значима детайлност – тя важи единствено за тези президенти, определени на 26 януари тази година и по-късно. Експертите са единомислещи, че по този метод Лукашенко дава поръчка да остане отпред на Беларус още 10 години.
В допълнение, властническият водач наложи приемането на закони, гарантиращи му цялостен имунитет при положение, че в миналото бъдат повдигнати обвинявания против него. Той също по този начин ограничи опциите на беларусите, живеещи в чужбина, да възобновяват паспортите си в консулства и посолства. Целта на Лукашенко е пределно ясна – да попречи на тези хора, множеството от които симпатизират на опозицията, да упражняват правото си на глас. Към днешна дата множеството западни държавни управления не считат президента за законен водач на Беларус. Според тях, същинският победител на изборите през 2020 година е Светлана Тихановска. След въпросния избор, Европейски Съюз, Съединени американски щати и Канада постановиха наказания на режима в Минск, обвинявайки го в измами и нарушавания на човешките права.
It's a familiar tune—Russia's Lavrov complains that democratic nations recognize me as Belarus’ legitimate representative. The irony—he defends a dictatorship built on repression & stolen elections. True legitimacy in Belarus comes from the majority who voted for change in 2020.
— Sviatlana Tsikhanouskaya (@Tsihanouskaya)
Липса на съпротива
Централната изборна комисия на Беларус даде позволение на общо петима претенденти да вземат присъединяване в идния избор. Освен Лукашенко, за президентския пост ще се борят още либералдемократът Олег Гайдукевич, представителят на Комунистическата партия Сергей Сиранков, някогашния народен представител Хана Канапацкая и републиканецът Александър Хижняк. Между съперниците на президента има една основна аналогия – всеки един от тях е изразявал неведнъж поддръжката си за неговото ръководство. Гайдукевич, да вземем за пример, дефинира митингите през 2020 година като „ опит за прелом, осъществен от опозицията и спонсориран от Европейски Съюз и Съединени американски щати “ и добави, че Лукашенко в никакъв случай не е превишавал своите пълномощия. Сиранков пък приканва за задълбочаване на партньорството сред Минск и Москва и е считан за един от най-близките съидейници на президента.
Според правозащитниците, всичко това демонстрира образно, че изборите в Беларус са се трансформирали в средство, посредством което режимът легитимира своята власт, създавайки илюзията, че се радва на поддръжката на по-голямата част от жителите на страната. Представителите на опозицията, принудени да живеят в заточение, на собствен ред означават, че няма по какъв начин да се завърнат в родината си. Те приканват своите сънародници да гласоподават срещу всички претенденти. Самият Лукашенко отвърна на обвиняванията против себе си при започване на годината, отбелязвайки, че в Беларус няма нито един политически пандизчия. Той също по този начин упрекна опозицията, че се пробва да прокара ползите на „ западни сили “, разпространявайки лъжливи изказвания.
Belarusian leader Alexander Lukashenko marks 30 years in power. How did the country shift from authoritarianism to totalitarianism under his rule?
— DW News (@dwnews)
„ Това не са избори, а машинация “
В навечерието на изборите през 2020 година, Сергей Тихановски афишира желанието си да се кандидатира за президент и да се опълчи на Лукашенко. Той не пести рецензии по адрес на президента, който назовава „ хлебарка “ (предизборният му слоган е „ Спрете хлебарката “, а в знак на недоволството на неговите поддръжници се трансформират чехлите, които те размахват по време на митинги). Отговорът на режима не закъснява – опозиционерът е задържан и наказан на над 19 години затвор по разнообразни обвинявания, в това число за образуване на протести. Впоследствие, неговото място заема брачната половинка му Светлана, само че и тя не реализира необикновен триумф в битката си с Лукашенко и в последна сметка е принудена да напусне Беларус. Преди малко повече от половин година тя съобщи, че няма никаква визия какво се случва с нейния брачен партньор. По думите ѝ, той най-вероятно е държан в изолираност, защото управляващите желаят да го „ убедят, че е пропуснат от всички “. Нещо повече – Светлана Тихановска разкри, че получава анонимни известия, съгласно които Сергей е мъртъв. Доказателства в поддръжка на това изказване няма.
Сходна е ориста и на доста други съперници на Лукашенко. По данни на беларуската правозащитна организация „ Вясна “, понастоящем в страната има повече от 1500 политически пандизчии. Организацията за сигурност и съдействие в Европа на собствен ред добавя, че всички избори, извоювани от президента през последните три десетилетия, са минали под знака на огромни фалшификации и злоупотреби с власт. Светлана Тихановска е уверена, че същото ще се случи и на идния избор. „ Това не са избори, а машинация, осъществена в изискванията на гнет, която няма нищо общо с демокрацията. Няма различни претенденти, няма задгранични наблюдаващи. Призовавам както жителите на Беларус, по този начин и интернационалната общественост да отхвърлят този фарс “, означи тя.
Lukashenko urges Russia and Ukraine to end war as Kursk incursion continues
— Euractiv (@Euractiv)
Несменяемият Лукашенко
Откакто пристигна на власт през 1994 година, Лукашенко не стопира да потъпква демокрацията в Беларус. Хвърлянето в пандиза на всеки опозиционен водач, решил да му се опълчи, е единствено част от неговата тактичност. Президентът не разрешава в страната да има свободни медии, употребява полицията и армията, с цел да смазва всеки митинг против ръководството му и постанова приемането на извънредно спорни промени в конституцията. През 1996 година, да вземем за пример, той инициира референдум, довел до премахването на ограничаването президентът да има най-много два мандата. Освен това, огромна част от пълномощията на Народното събрание са трансферирани на президента. През 2004 година Лукашенко още веднъж трансформира конституцията и отстранява всички ограничавания за продължителността на ръководството на президента. През 2022 година той взема друго решение и прокарва нова промяна, връщаща лимита от два мандата. Има една значима детайлност – тя важи единствено за тези президенти, определени на 26 януари тази година и по-късно. Експертите са единомислещи, че по този метод Лукашенко дава поръчка да остане отпред на Беларус още 10 години.
В допълнение, властническият водач наложи приемането на закони, гарантиращи му цялостен имунитет при положение, че в миналото бъдат повдигнати обвинявания против него. Той също по този начин ограничи опциите на беларусите, живеещи в чужбина, да възобновяват паспортите си в консулства и посолства. Целта на Лукашенко е пределно ясна – да попречи на тези хора, множеството от които симпатизират на опозицията, да упражняват правото си на глас. Към днешна дата множеството западни държавни управления не считат президента за законен водач на Беларус. Според тях, същинският победител на изборите през 2020 година е Светлана Тихановска. След въпросния избор, Европейски Съюз, Съединени американски щати и Канада постановиха наказания на режима в Минск, обвинявайки го в измами и нарушавания на човешките права.
It's a familiar tune—Russia's Lavrov complains that democratic nations recognize me as Belarus’ legitimate representative. The irony—he defends a dictatorship built on repression & stolen elections. True legitimacy in Belarus comes from the majority who voted for change in 2020.
— Sviatlana Tsikhanouskaya (@Tsihanouskaya)
Липса на съпротива
Централната изборна комисия на Беларус даде позволение на общо петима претенденти да вземат присъединяване в идния избор. Освен Лукашенко, за президентския пост ще се борят още либералдемократът Олег Гайдукевич, представителят на Комунистическата партия Сергей Сиранков, някогашния народен представител Хана Канапацкая и републиканецът Александър Хижняк. Между съперниците на президента има една основна аналогия – всеки един от тях е изразявал неведнъж поддръжката си за неговото ръководство. Гайдукевич, да вземем за пример, дефинира митингите през 2020 година като „ опит за прелом, осъществен от опозицията и спонсориран от Европейски Съюз и Съединени американски щати “ и добави, че Лукашенко в никакъв случай не е превишавал своите пълномощия. Сиранков пък приканва за задълбочаване на партньорството сред Минск и Москва и е считан за един от най-близките съидейници на президента.
Според правозащитниците, всичко това демонстрира образно, че изборите в Беларус са се трансформирали в средство, посредством което режимът легитимира своята власт, създавайки илюзията, че се радва на поддръжката на по-голямата част от жителите на страната. Представителите на опозицията, принудени да живеят в заточение, на собствен ред означават, че няма по какъв начин да се завърнат в родината си. Те приканват своите сънародници да гласоподават срещу всички претенденти. Самият Лукашенко отвърна на обвиняванията против себе си при започване на годината, отбелязвайки, че в Беларус няма нито един политически пандизчия. Той също по този начин упрекна опозицията, че се пробва да прокара ползите на „ западни сили “, разпространявайки лъжливи изказвания.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ