Преди 88 години е открит Паметника на Шипка
На 26-ти август 1934 година е открит може би най-българския монумент — Паметника на свободата
На откриването участват цар Борис ІІІ и министър-председателят Кимон Георгиев, както и десетки хиляди души.
Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Свети Никола.
През 1920 година, останалите живи ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и вземат решение да се построи Паметник на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. Средствата за създаване на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е извоюван от проектант Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който дружно с Кирил Шиваров извършва монументалната фигура на лъва.
Експозиция в паметника с картината на съветския художник Алексей Попов „ Защитата на Орлово гнездо (Шипка) “.
Началото на техническите изследвания за градежа и на неговото образуване е напролет на 1926 година. Самият градеж стартира през есента на същата година под управлението на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 година на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). Инвеститорският контрол на градежа се реализира от арх. Генчо Скордев.
През първия стадий на градежа основен занаятчия е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеню Атанасов Колев (Пеню Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. През летата на 1927, 1928 и 1929 година кипи усилената строителна активност с присъединяване на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал посредством катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е приключена в недодялан градеж и месинговия лъв пред нея е отлят в Софийския боен Арсенал по план на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 година, а построяването на паметника приключва през 1930 година Според първичния план месинговия лъв трябвало да бъде подложен върху паметника. С помощта на макет върху построената кула, изработен с подръчни средства, се е открило, че в случай че фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил подложен върху корниза над основния вход на паметника.
Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север. Румънското държавно управление стачкува, защото съзира някакви подбуди към освобождението на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия стачкуват за посоките юг и запад. Накрая лъвът е извърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен трънлив политически въпрос градежът продължава.
Паметникът прилича средновековна българска цитадела. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
В приземния етаж, под мраморен саркофаг, подложен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на починали при защитата на Шипка герои. Пред саркофага са застинали на безконечна стража каменните фигури на съветски боец и български опълченец.
Експозицията, ситуирана по останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на руси и българи по време на петмесечната защита на прохода.
Тя включва богата сбирка от ордени и медали, снимков и документален материал, персонални движимости на участници в боевете, оръжие.
Там се намира копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение.
От последната площадка се открива панорамен аспект към покрайнината с възобновените батареи, траншеи, обозначени позиции, монументи и приятелски могили, запазили загатна за подвига и саможертвата на шипченските герои.
фотоси: Facebook
На откриването участват цар Борис ІІІ и министър-председателят Кимон Георгиев, както и десетки хиляди души.
Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Свети Никола.
През 1920 година, останалите живи ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и вземат решение да се построи Паметник на свободата на връх Свети Никола в прохода Шипка. Средствата за създаване на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е извоюван от проектант Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който дружно с Кирил Шиваров извършва монументалната фигура на лъва.
Експозиция в паметника с картината на съветския художник Алексей Попов „ Защитата на Орлово гнездо (Шипка) “.
Началото на техническите изследвания за градежа и на неговото образуване е напролет на 1926 година. Самият градеж стартира през есента на същата година под управлението на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 година на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). Инвеститорският контрол на градежа се реализира от арх. Генчо Скордев.
През първия стадий на градежа основен занаятчия е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеню Атанасов Колев (Пеню Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. През летата на 1927, 1928 и 1929 година кипи усилената строителна активност с присъединяване на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал посредством катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е приключена в недодялан градеж и месинговия лъв пред нея е отлят в Софийския боен Арсенал по план на скулптора Кирил Шиваров през лятото на 1929 година, а построяването на паметника приключва през 1930 година Според първичния план месинговия лъв трябвало да бъде подложен върху паметника. С помощта на макет върху построената кула, изработен с подръчни средства, се е открило, че в случай че фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил подложен върху корниза над основния вход на паметника.
Завързва се спор за лъва, който трябвало да гледа на север. Румънското държавно управление стачкува, защото съзира някакви подбуди към освобождението на Южна Добруджа, а Турция, Гърция и Сърбия стачкуват за посоките юг и запад. Накрая лъвът е извърнат да гледа на изток. След решаването на този двегодишен трънлив политически въпрос градежът продължава.
Паметникът прилича средновековна българска цитадела. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
В приземния етаж, под мраморен саркофаг, подложен на четири лежащи лъва, се съхраняват костите на починали при защитата на Шипка герои. Пред саркофага са застинали на безконечна стража каменните фигури на съветски боец и български опълченец.
Експозицията, ситуирана по останалите седем етажа на паметника, разкрива героизма на руси и българи по време на петмесечната защита на прохода.
Тя включва богата сбирка от ордени и медали, снимков и документален материал, персонални движимости на участници в боевете, оръжие.
Там се намира копие на Самарското знаме – първото бойно знаме на Българското опълчение.
От последната площадка се открива панорамен аспект към покрайнината с възобновените батареи, траншеи, обозначени позиции, монументи и приятелски могили, запазили загатна за подвига и саможертвата на шипченските герои.
фотоси: Facebook
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ