Днес е голям празник и според поверията посрещаме зимата
На 26 октомври в памет на свети Димитър Солунски означаваме Димитровден.
На днешния ден честват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.
Според националните вярвания от Димитровден стартира зимата.
Легендата споделя, че
Св. Димитър е настойник на зимата и студа, а от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.
" Дойде ли Димитровден, идва и снегът ", споделят българите.
Той е по-големия брат на св. Георги, с който пък идва лятото.
По Димитровден се познава какви ще са идната зима и новата година.
Ако месечината е цялостна - цялостен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта против празника, овчарите хвърлят в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се счита, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия посетител, стъпил в дома - добър и състоятелен ли е гостът, такава ще е и годината.
Като предвестител на зимата и студа, св. Димитър се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите Задушници.
Светецът е роден през 3 в. в гр. Солун,
а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект.
Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма. Преди да го осъдят, бойци влизат в килията му и го убиват с копие по време на молитва.
Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града.
Името на св. Димитър е обвързвано и с историята на българския народ.
През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята-боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край: напролет на 1187 година, след несполучлива блокада на гр. Ловеч, византийският император подписал кротичък контракт, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така почнала историята на Второто българско царство. Светията – страдалец е един от най-почитаните у нас. На него са отдадени доста храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени на всички места празнични св. Литургии.
Трапезата на Димитровден би трябвало да включва
курбан или гювеч от овнешко, яхния с петел, в случай че именникът е мъж, и с кокошка - в случай че е жена. Сервират се и зеленчуци.
Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
На днешния ден честват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.
Според националните вярвания от Димитровден стартира зимата.
Легендата споделя, че
Св. Димитър е настойник на зимата и студа, а от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.
" Дойде ли Димитровден, идва и снегът ", споделят българите.
Той е по-големия брат на св. Георги, с който пък идва лятото.
По Димитровден се познава какви ще са идната зима и новата година.
Ако месечината е цялостна - цялостен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта против празника, овчарите хвърлят в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се счита, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия посетител, стъпил в дома - добър и състоятелен ли е гостът, такава ще е и годината.
Като предвестител на зимата и студа, св. Димитър се свързва със света на мъртвите. Затова към празника е една от най-големите Задушници.
Светецът е роден през 3 в. в гр. Солун,
а татко му е тогавашният градоначалник. След неговата гибел император Максимиан Херкул разпорежда този пост на Димитър, който е признат с огромна наслада и респект.
Като шеф на Солун Димитър намерено изповядва и слави християнската религия. Недоволен от неговото държание, император Галерий го хвърля в тюрма. Преди да го осъдят, бойци влизат в килията му и го убиват с копие по време на молитва.
Тогава християнската черква го прогласява за страдалец на вярата и светец, а жителите на Солун стартират да го почитат като настойник на града.
Името на св. Димитър е обвързвано и с историята на българския народ.
През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята-боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край: напролет на 1187 година, след несполучлива блокада на гр. Ловеч, византийският император подписал кротичък контракт, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така почнала историята на Второто българско царство. Светията – страдалец е един от най-почитаните у нас. На него са отдадени доста храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени на всички места празнични св. Литургии.
Трапезата на Димитровден би трябвало да включва
курбан или гювеч от овнешко, яхния с петел, в случай че именникът е мъж, и с кокошка - в случай че е жена. Сервират се и зеленчуци.
Също на масата се поставя варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ