26 октомври 1957 г. Умира Никос Казандзакис
На 26 октомври 1957 година умира Никос Казандзакис. На гроба на писателя стои огромен дървен кръст със следната епитафия: „ Не се надявам на нищо, не се опасявам от нищо. Аз съм свободен. “
Той е роден на 18 февруари 1883 година в Ираклион, Крит.
Той е измежду най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, нещастия, пътеводители и преводи на типичен творби като „ Божествена комедия “ на Данте и „ Фауст “ на Гьоте. Както своя воин Одисей, Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот отвън Гърция – изключение вършат годините на Втората международна война. Някои от творбите му са свързани с историята и културата на неговата татковина и с мистичната връзка сред Бога и индивида.
През 1957 година Казандзакис не печели Нобелова премия поради един - единствен глас – печели я френският публицист Албер Камю.
Баща му е Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, а майка му се споделя Мария. След Критското въстание фамилията бяга в Пирея, където намира леговище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис към този момент е заставен да води живот на емигрант.
Писателят е отгледан измежду селяни и макар че напуща Крит доста млад, в своите творби той постоянно се връща към бащината си земя.
Посещава Францисканското учебно заведение на Свещеният кръст в Наксос, където научава френски и италиански. След възобновяване на мира през 1899 година, Казандзакис се връща в родния си град и приключва гимназия в Ираклион (1899 – 1902).
През есента на 1902 година отпътува за Атина, където се записва да следва право. Учи 4 години в Атинския университет, където през 1906 година приключва като лекар по право. Първата му книга „ Драконът и лилията “ е оповестена също през 1906 година
През октомври 1907 година Казандзакис отпътува за Париж, където продължава юридическото си обучение, а до 1909 година следва и философия в известния Колеж дьо Франс в Париж при Анри Бергсон. Тук младият създател развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През интервала 1910 – 1930 година написа пиеси, стихове и пътеводители. Пътува постоянно до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Първият разказ на Казандзакис „ Тода-Раба “ е оповестен на френски, когато той е 51-годишен.
Писателят прекарва доста време работейки в публичния бранш. През 1919 година става шеф на гръцкото министерство на обществените грижи. Подава оставка от поста през 1927 година Въпреки че в никакъв случай не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите хрумвания, даже е почетен с Ленинска премия за мир. Но след тригодишно пътешестване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките хрумвания.
Преди Втората международна война Казандзакис се открива на о. Егина, а през 1948 година се реалокира в Антиб, Южна Франция. След войната работи като министър в гръцкото държавно управление на Егина, а през интервала 1947 – 1948 година работи за ЮНЕСКО.
Умира от левкемия на 26 октомври 1957 година във Фрайбург, Германия. Тялото му е превозено по земя от Фрайбург до Атина, а по-късно по въздух от Атина до Ираклион, където е заровено в катедралата „ Св. Мина “.
Той е роден на 18 февруари 1883 година в Ираклион, Крит.
Той е измежду най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, нещастия, пътеводители и преводи на типичен творби като „ Божествена комедия “ на Данте и „ Фауст “ на Гьоте. Както своя воин Одисей, Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот отвън Гърция – изключение вършат годините на Втората международна война. Някои от творбите му са свързани с историята и културата на неговата татковина и с мистичната връзка сред Бога и индивида.
През 1957 година Казандзакис не печели Нобелова премия поради един - единствен глас – печели я френският публицист Албер Камю.
Баща му е Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, а майка му се споделя Мария. След Критското въстание фамилията бяга в Пирея, където намира леговище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис към този момент е заставен да води живот на емигрант.
Писателят е отгледан измежду селяни и макар че напуща Крит доста млад, в своите творби той постоянно се връща към бащината си земя.
Посещава Францисканското учебно заведение на Свещеният кръст в Наксос, където научава френски и италиански. След възобновяване на мира през 1899 година, Казандзакис се връща в родния си град и приключва гимназия в Ираклион (1899 – 1902).
През есента на 1902 година отпътува за Атина, където се записва да следва право. Учи 4 години в Атинския университет, където през 1906 година приключва като лекар по право. Първата му книга „ Драконът и лилията “ е оповестена също през 1906 година
През октомври 1907 година Казандзакис отпътува за Париж, където продължава юридическото си обучение, а до 1909 година следва и философия в известния Колеж дьо Франс в Париж при Анри Бергсон. Тук младият създател развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През интервала 1910 – 1930 година написа пиеси, стихове и пътеводители. Пътува постоянно до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Първият разказ на Казандзакис „ Тода-Раба “ е оповестен на френски, когато той е 51-годишен.
Писателят прекарва доста време работейки в публичния бранш. През 1919 година става шеф на гръцкото министерство на обществените грижи. Подава оставка от поста през 1927 година Въпреки че в никакъв случай не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите хрумвания, даже е почетен с Ленинска премия за мир. Но след тригодишно пътешестване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките хрумвания.
Преди Втората международна война Казандзакис се открива на о. Егина, а през 1948 година се реалокира в Антиб, Южна Франция. След войната работи като министър в гръцкото държавно управление на Егина, а през интервала 1947 – 1948 година работи за ЮНЕСКО.
Умира от левкемия на 26 октомври 1957 година във Фрайбург, Германия. Тялото му е превозено по земя от Фрайбург до Атина, а по-късно по въздух от Атина до Ираклион, където е заровено в катедралата „ Св. Мина “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ