На този ден през 1185 г.: Братята Асен и Петър обявяват в Търново въстание против Византия
На 26 октомври 1185 година братята боляри Асен и Петър афишират в Търново въстание срещу византийското господство. Според преданията това става на Димитровден в църквата „ Свети Димитър Солунски ”.
Това въстание се трансформира в освободително придвижване на българите в днешна Северна България и приключва със основаването на Второто българско царство, ръководено от династията на Асеневци, написа Блиц. Макар че тогава е минало повече от столетие и половина от покоряването на България, българите не могат да се примирят с мисълта за загубата на държавната си самостоятелност. В същото време те не съумяват да понасят и все по-влошаващото се икономическо състояние. Въстанието избухва в удобната конюнктура, основана в края на 1185 година, когато вследствие на дворцов прелом във Византийската империя настъпват съществени вътрешни безредици и тя стартира да търпи провали в борбите против външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в рамките й нормани съумяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин. Точно в този миг византийският император се взема решение на една извънредно непопулярна мярка - да таксува българското население с ексклузивен налог, с цел да изпълни хазната по отношение на идната си сватба за унгарска принцеса. Това провокира спонтанното надигане на популацията в Северна България, към което се причисляват и част от власите, живеещи оттатък Дунав. Начело на въстанието застават двамата търновски боляри Асен и Петър, които са недоволни от отхвърли на императора да им даде желано от тях притежание в Стара планина. Под тяхно управление въстанието придобива проведен темперамент и успехите не закъсняват. За малко време те освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и съумяват да обхванат през старопланинските проходи в Тракия. През лятото на 1186 година византийският император Исак II Ангел взема решение да се оправи с въстаниците и с огромна армия потегля против тях. При невъзможността да му се опълчват Асен и Петър са принудени да изтеглят своята армия на север от Дунав. След завръщането на императора в Цариград те още веднъж минават в българските земи със съюзническа куманска кавалерия и не престават въстаническите си дейности. Опитът на императора наново да ги разгроми не съумява и напролет на 1187 година той е заставен да подписа помирение с тях, с което публично признава възобновяването на българската страна на север от Стара планина. Заради огромния си престиж по време на въстанието отпред на страната като цар е подложен Иван Асен I (1187-1196).
(По материали в интернет)
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Това въстание се трансформира в освободително придвижване на българите в днешна Северна България и приключва със основаването на Второто българско царство, ръководено от династията на Асеневци, написа Блиц. Макар че тогава е минало повече от столетие и половина от покоряването на България, българите не могат да се примирят с мисълта за загубата на държавната си самостоятелност. В същото време те не съумяват да понасят и все по-влошаващото се икономическо състояние. Въстанието избухва в удобната конюнктура, основана в края на 1185 година, когато вследствие на дворцов прелом във Византийската империя настъпват съществени вътрешни безредици и тя стартира да търпи провали в борбите против външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в рамките й нормани съумяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин. Точно в този миг византийският император се взема решение на една извънредно непопулярна мярка - да таксува българското население с ексклузивен налог, с цел да изпълни хазната по отношение на идната си сватба за унгарска принцеса. Това провокира спонтанното надигане на популацията в Северна България, към което се причисляват и част от власите, живеещи оттатък Дунав. Начело на въстанието застават двамата търновски боляри Асен и Петър, които са недоволни от отхвърли на императора да им даде желано от тях притежание в Стара планина. Под тяхно управление въстанието придобива проведен темперамент и успехите не закъсняват. За малко време те освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и съумяват да обхванат през старопланинските проходи в Тракия. През лятото на 1186 година византийският император Исак II Ангел взема решение да се оправи с въстаниците и с огромна армия потегля против тях. При невъзможността да му се опълчват Асен и Петър са принудени да изтеглят своята армия на север от Дунав. След завръщането на императора в Цариград те още веднъж минават в българските земи със съюзническа куманска кавалерия и не престават въстаническите си дейности. Опитът на императора наново да ги разгроми не съумява и напролет на 1187 година той е заставен да подписа помирение с тях, с което публично признава възобновяването на българската страна на север от Стара планина. Заради огромния си престиж по време на въстанието отпред на страната като цар е подложен Иван Асен I (1187-1196).
(По материали в интернет)
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ