Ето кои имена празнуват имен ден
На 26 ноември църквата уважава преп. Алипий Стълпник, преп. Яков Отшелник и св. Стилиан Пафлагонийски.
Св. Стилиан е роден и живял в интервала сред 400 и 500 година сл. Хр. в Пафлагония, която се простирала около южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си вътрешност, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него към този момент се проявявали изключителните блага на свят живот. Той не оставял своенравията да омърсят ни духа, ни душата му - бил чист, пречист. Така растял без земни пристрастености и без да остави користолюбието и любовта към земните благосъстояния да го завладеят и подчинят на развалата и тлението.
Със силата на благодатта Божия той съумял да се пребори с всички уловки на краткотрайния земен живот и виждайки живота през чистата Божия премъдрост, решил да последва стремлението на своята душа. А тя, неговата душа, го зовяла към битки нравствени и извисени. Зовяла го към упражняването на добродетелта, като му сочела тежкия и мъчно пристъпен път към живота безконечен и благословен.
Чистото му сърце се отзовало на този вик на душата и впървом така постъпил: всичко в завещание, що той имал, продал и раздал на църковни хора бедняци. И когато се освободил изцяло от бащиното си имане, изпълнен с облекчение и наслада, си споделил: " Е, махнах острия трън, дето ме беше приковал към желанията на смъртното ми тяло. А в този момент ме чака пътят към живота в истината ".
След като раздал имуществото си, станал духовник и се прочул като вълшебен врач на децата, поради което получил прозвището „ Детепазител “.
Така, откакто се освободил от земното си имане, св. Стилиан потеглил към съкровището небесно. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От тоз миг нататък никаква земна мисъл, никакъв умисъл за нещо материално не можели към този момент да го отдалечат от вярата и молитвата. Стараел се единствено да се хареса на Господа, да разхубави душата си и да си завоюва по този начин обиталище на небесата. Не оставил в себе си никакво предпочитание, което да опонира на Божията воля.
Оттук нататък аскетическият му живот за мнозина бил неизразим. Чистотата му блестяла, постът му бил най-строг, бденията - чудни, смирението - светоносно. В битка против трите врагове човешки - плътския, светския и дявола, той трите отшелнически добродетели - нестежание, душевна непорочност и смирение, до съвършенство овладял.
Пустинният живот претворил св. Стилиан в светла звезда на аскетизма. Той станал пример за подражателство в добродетелта на млади и на остарели.
Но пътят на аскезата в никакъв случай не свършва и решил св. Стилиан да се отдалечи и да се отдаде на още по-строг живот, на отшелничество. Простил се с братята от манастира и поел във вътрешността към пустинята, в необитаваните от никого места. Там се заселил в една пещера и заживял живот небесен. Във всичко виждал Бога и всичко в себе си напълно на Трите Божии Лица отдал. Хранел се с диви треви, а когато те свършвали, Сам Бог се погрижвал за Своя преподобен. И както в миналото на св. оракул Илия, на св. Марк Философа Атинянин и на други, Той му изпращал храна посредством ангели небесни.
Така доста години св. Стилиан претърпял в отшелничество. Десетилетия наред се борел и с дявола, и със себе си, с цел да стигне до светостта, съгласно както Бог е повелил: " Бъдете съвършени, както е идеален и Небесният ваш Отец " (Мат. 5:48).
Имен ден честват Алипий, Стилиан, Стилиян, Стелян, Стилян, Щерю, Щилян, Щилиян, Стилиана, Стилияна, Стела, Щилияна и Щилиана.
Св. Стилиан е роден и живял в интервала сред 400 и 500 година сл. Хр. в Пафлагония, която се простирала около южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си вътрешност, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него към този момент се проявявали изключителните блага на свят живот. Той не оставял своенравията да омърсят ни духа, ни душата му - бил чист, пречист. Така растял без земни пристрастености и без да остави користолюбието и любовта към земните благосъстояния да го завладеят и подчинят на развалата и тлението.
Със силата на благодатта Божия той съумял да се пребори с всички уловки на краткотрайния земен живот и виждайки живота през чистата Божия премъдрост, решил да последва стремлението на своята душа. А тя, неговата душа, го зовяла към битки нравствени и извисени. Зовяла го към упражняването на добродетелта, като му сочела тежкия и мъчно пристъпен път към живота безконечен и благословен.
Чистото му сърце се отзовало на този вик на душата и впървом така постъпил: всичко в завещание, що той имал, продал и раздал на църковни хора бедняци. И когато се освободил изцяло от бащиното си имане, изпълнен с облекчение и наслада, си споделил: " Е, махнах острия трън, дето ме беше приковал към желанията на смъртното ми тяло. А в този момент ме чака пътят към живота в истината ".
След като раздал имуществото си, станал духовник и се прочул като вълшебен врач на децата, поради което получил прозвището „ Детепазител “.
Така, откакто се освободил от земното си имане, св. Стилиан потеглил към съкровището небесно. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От тоз миг нататък никаква земна мисъл, никакъв умисъл за нещо материално не можели към този момент да го отдалечат от вярата и молитвата. Стараел се единствено да се хареса на Господа, да разхубави душата си и да си завоюва по този начин обиталище на небесата. Не оставил в себе си никакво предпочитание, което да опонира на Божията воля.
Оттук нататък аскетическият му живот за мнозина бил неизразим. Чистотата му блестяла, постът му бил най-строг, бденията - чудни, смирението - светоносно. В битка против трите врагове човешки - плътския, светския и дявола, той трите отшелнически добродетели - нестежание, душевна непорочност и смирение, до съвършенство овладял.
Пустинният живот претворил св. Стилиан в светла звезда на аскетизма. Той станал пример за подражателство в добродетелта на млади и на остарели.
Но пътят на аскезата в никакъв случай не свършва и решил св. Стилиан да се отдалечи и да се отдаде на още по-строг живот, на отшелничество. Простил се с братята от манастира и поел във вътрешността към пустинята, в необитаваните от никого места. Там се заселил в една пещера и заживял живот небесен. Във всичко виждал Бога и всичко в себе си напълно на Трите Божии Лица отдал. Хранел се с диви треви, а когато те свършвали, Сам Бог се погрижвал за Своя преподобен. И както в миналото на св. оракул Илия, на св. Марк Философа Атинянин и на други, Той му изпращал храна посредством ангели небесни.
Така доста години св. Стилиан претърпял в отшелничество. Десетилетия наред се борел и с дявола, и със себе си, с цел да стигне до светостта, съгласно както Бог е повелил: " Бъдете съвършени, както е идеален и Небесният ваш Отец " (Мат. 5:48).
Имен ден честват Алипий, Стилиан, Стилиян, Стелян, Стилян, Щерю, Щилян, Щилиян, Стилиана, Стилияна, Стела, Щилияна и Щилиана.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ