Марко да Силва Ферейра, хореограф: Културата e начин да бъдем заедно
На 26 май в Дом на културата " Борис Христов " като част от програмата на ONE DANCE WEEK ще бъде показан. В него Ферейра води публиката на път към създаване на групова еднаквост, културна принадлежност и обща памет. Срещаме се с Марко да Силва Ферейра, с цел да разберем повече за CARCAÇА, за сливането на традицията със съвременността и за това по какъв начин се гради групова еднаквост.
Срещаме се с Марко да Силва Ферейра, с цел да разберем повече за CARCAÇА, за сливането на традицията със съвременността и за това по какъв начин се гради групова еднаквост.
Три спектакъла на танцовия фестивал One dance week, които заслужават внимание
Здравейте, Марко. Къде Ви намираме сега?
- Здравейте! В момента съм във Вилнюс, представяме БИЗОН - спектакълът, който предходната година беше част от програмата на ONE DANCE WEEК в Пловдив. Много сме разчувствани, тъй като ни следва лятно турне. През последната седмица в Лисабон съумях да отделя време за работа върху импровизационен материал. Всичко е наред и нямаме самообладание скоро да се завърнем в България.
Ще визиите най-новия си театър CARCAÇA на 26 май в Пловдив. Разкажете ни за процеса и за концепцията, с която започнахте?
- Идеята за спектакъла пристигна през 2020 година Започнах работа първо с балетна натрупа от Португалия, която ме въодушеви да употребявам избран материал и да основа хореография за тях. Исках доста да работя и с двама музиканти от Португалия - барабаниста Жоао Паиш Фелипе и композитора на електронна музика Луиш Пещана. Бях слушал техните албуми, по тази причина взех решение, че сред тях има връзка, сред тях ще се получи прелестна заварка. В CARCAÇA е заложена концепцията за структури и форми, които наподобяват на фосилни остатъци - идват от предишното, напомняйки за нещо в миналото живо, а в този момент мъртво или празно. Но формата, архитектурата, системата остава същата. Интересът ми беше да видя по какъв начин обществата градят своята просвета, по какъв начин я резервират, само че и променят през поколенията, придавайки й ново значение. Тази метафора е мощно обвързвана с представлението. Каква е ролята на културата като традиция и като актуалност във Вашия театър?
- За моето потомство или в моята страна сега стои въпросът за идентичността. Как се е основала нашата просвета, какво би трябвало да се промени, кое ни кара да се усещаме една общественост, едно цяло и по какъв начин? Това беше отправната ми посока, пречупвайки въпроса за идентичността и принадлежността през призмата на танца, придвижването и организацията на телата в пространството.
Така се родиха драматургическите линии и хореографските композиции на спектакъла. В тях се преплитат фолклорът, който е мощно застъпен в Португалия, а и в цяла Европа, и клубната просвета като изразител на избрана общественост с избрани нюанси. Знаете, че фолклорното завещание минава през развой на развиване по време на властническите и тоталитарните режими, с цел да кристализира до избрани знаци, кодове и смисли. В един миг културата се изпразва от наличие, тъй като служи на други цели, само че в същото време остава нужна за хората. Това са главните хрумвания в CARCAÇA.
© José Caldeira
Как индивидът съумява да запази себе си в груповата маса на културната еднаквост?
- В моята работа постоянно диря рестриктивните мерки. Навигацията през тях е сложна. Как да се чувстваш част от стадото, само че без да се обезличиш? Как да запазиш себе си, своите вътрешни пориви на битие? Избирам танцьори, които не просто оценявам - те са ярки характерности, част от съответни общности и всеки дава друга вероятност на работата. Танцьорите са част от група, да, само че всеки е неповторим самичък за себе си. Това е предизвикването.
За мен наличието в мрежата на културата има смисъл, единствено когато ускорява и развива личността ти, дава ти капацитет и сили, въодушевява те.
И противоположното - когато културата изключва, лимитира, потиска, тя би трябвало да бъде преосмислена. Когато един субект опита да наложи избрана посока или решения на колектива, както вършат диктаторите, този човек окупира, нахлува, завладява груповото пространство в прекомерна степен.
Може ли да се каже, че традициите и съвременността не са в спор, а по-скоро се допълват взаимно?
- Не съм доста носталгичен човек, не целя да възкресявам традициите. По-скоро желая да намеря общото сред традицията и съвремието - какво свързва хората и при какви условия, каква е динамичността в днешните общности. Опитвам да схвана това по натурален метод, а точно посредством консолидиране на част от наследството ни в танца.
В моя случай това е наследството на Португалия, Иберия, някогашните колонии. Какви сили оформят днешните общества, да вземем за пример глобализацията? Как интегрираме световното и локалното, локалните обичаи и идващите въздействия от други култури и континенти, като да вземем за пример афроамериканската музика и танци. Този развой се случи доста интуитивно. Отне ми време, с цел да схвана по какъв начин стъпките могат да се разтопят, по какъв начин звукът може да се разгради, тъй че да почувстваш отклоняване или смяна, да вземем за пример внасяйки детайли от фолклора, фанфари, филхармонични детайли в музиката. Нещо като секване на утопии.
Как създавате връзката сред танца и музиката във вашите представления?
- Тази връзка съществува най-много в обществените танци, изключително в суинга и клубната музика. Самата музика ми оказва помощ да установя връзка със фена, да му дам подтекст. Създаваме атмосфера, сила, прочувствено пространство посредством нея, а в границите на представлението идват тези отклонения, даже конфликти, с които желаеме да предизвикваме публиката.
В CARCAÇA има забавен триъгълник сред минало, настояще и модерна просвета. Жоао Паиш Фелипе свири на барабани, напомняйки за национален празник в провинцията или маршове, фанфари и остарели жанрове. Електронният груув на Луиш Пещана е динамичен и основава прочувствено пространство посредством синтезатора, който пък наподобява на човешки глас и пеене. А от трета страна - използваме постмодерен метод на приложимост на музикалните принадлежности и ритъма. Започнах да строя сцените по материала, който музикантите към този момент имаха, и да олицетворявам този ексцентричен оркестър посредством танца.
Какво е бъдещето на изпълнителските изкуства?
- Изпълнителските изкуства постоянно ще дават пространство на тялото, на наличието и на емоционалността. Да видиш някой да плаче на сцената пред теб не може да се съпостави с киното или холограмите.
Днес сме доста по-свързани цифрово, само че доста по-отдалечени физически. А изпълнителските изкуства ще не престават да бъдат свързващото звено, да ни събират с човешки тематики.
Другото е отношението към гибелта, оттова към блажената безкрайност и концепцията за безсмъртието. Технологията резервира нашите мемоари, нашите облик и глас, тя може да съществува постоянно в облака. Изпълнителските изкуства не могат да бъдат сменени, копирани, възпроизведени посредством нова медия, тъй като са ефимерни и нежни.
И не на последно място, за мен е необикновено да видя хората да се сплотяват чрез силата си, страстите си, историите си посредством танца, музиката, цирка - и изобщо изпълнителските изкуства. Културата е толкоз специфична, тъй като е метод да бъдем дружно, основава принадлежност, насочва ни към непознатото на следващия ден посредством общото през вчерашния ден, тъй като ни освобождава - това е повода да бъда хореограф - и вади на показ част от това, което е стаено вътре.
© One dance week
Марко да Силва Ферейра е роден в Санта Мария да Фейра, Португалия. Започва своята кариера в региона на танцовото изкуство през 2004 година, а през 2009 година печели първо място на платформата Eurobattlе в категорията " Нов жанр ". Между 2018 и 2019 Марко е асоцииран актьор на Общинския спектакъл на Порто, а сред 2019 и 2021 - в Centre chorégraphique National de Caen в Нормандия.
Билети за спектакъла на 26 май в Дом на културата " Борис Христов ", Пловдив, ще намерите в продажба онлайн в мрежата на и на касите на EasyPay в цялата страна.
Срещаме се с Марко да Силва Ферейра, с цел да разберем повече за CARCAÇА, за сливането на традицията със съвременността и за това по какъв начин се гради групова еднаквост.
Три спектакъла на танцовия фестивал One dance week, които заслужават внимание Здравейте, Марко. Къде Ви намираме сега?
- Здравейте! В момента съм във Вилнюс, представяме БИЗОН - спектакълът, който предходната година беше част от програмата на ONE DANCE WEEК в Пловдив. Много сме разчувствани, тъй като ни следва лятно турне. През последната седмица в Лисабон съумях да отделя време за работа върху импровизационен материал. Всичко е наред и нямаме самообладание скоро да се завърнем в България.
Ще визиите най-новия си театър CARCAÇA на 26 май в Пловдив. Разкажете ни за процеса и за концепцията, с която започнахте?
- Идеята за спектакъла пристигна през 2020 година Започнах работа първо с балетна натрупа от Португалия, която ме въодушеви да употребявам избран материал и да основа хореография за тях. Исках доста да работя и с двама музиканти от Португалия - барабаниста Жоао Паиш Фелипе и композитора на електронна музика Луиш Пещана. Бях слушал техните албуми, по тази причина взех решение, че сред тях има връзка, сред тях ще се получи прелестна заварка. В CARCAÇA е заложена концепцията за структури и форми, които наподобяват на фосилни остатъци - идват от предишното, напомняйки за нещо в миналото живо, а в този момент мъртво или празно. Но формата, архитектурата, системата остава същата. Интересът ми беше да видя по какъв начин обществата градят своята просвета, по какъв начин я резервират, само че и променят през поколенията, придавайки й ново значение. Тази метафора е мощно обвързвана с представлението. Каква е ролята на културата като традиция и като актуалност във Вашия театър?
- За моето потомство или в моята страна сега стои въпросът за идентичността. Как се е основала нашата просвета, какво би трябвало да се промени, кое ни кара да се усещаме една общественост, едно цяло и по какъв начин? Това беше отправната ми посока, пречупвайки въпроса за идентичността и принадлежността през призмата на танца, придвижването и организацията на телата в пространството.
Така се родиха драматургическите линии и хореографските композиции на спектакъла. В тях се преплитат фолклорът, който е мощно застъпен в Португалия, а и в цяла Европа, и клубната просвета като изразител на избрана общественост с избрани нюанси. Знаете, че фолклорното завещание минава през развой на развиване по време на властническите и тоталитарните режими, с цел да кристализира до избрани знаци, кодове и смисли. В един миг културата се изпразва от наличие, тъй като служи на други цели, само че в същото време остава нужна за хората. Това са главните хрумвания в CARCAÇA.
© José Caldeira
Как индивидът съумява да запази себе си в груповата маса на културната еднаквост?
- В моята работа постоянно диря рестриктивните мерки. Навигацията през тях е сложна. Как да се чувстваш част от стадото, само че без да се обезличиш? Как да запазиш себе си, своите вътрешни пориви на битие? Избирам танцьори, които не просто оценявам - те са ярки характерности, част от съответни общности и всеки дава друга вероятност на работата. Танцьорите са част от група, да, само че всеки е неповторим самичък за себе си. Това е предизвикването.
За мен наличието в мрежата на културата има смисъл, единствено когато ускорява и развива личността ти, дава ти капацитет и сили, въодушевява те.
И противоположното - когато културата изключва, лимитира, потиска, тя би трябвало да бъде преосмислена. Когато един субект опита да наложи избрана посока или решения на колектива, както вършат диктаторите, този човек окупира, нахлува, завладява груповото пространство в прекомерна степен.
Може ли да се каже, че традициите и съвременността не са в спор, а по-скоро се допълват взаимно?
- Не съм доста носталгичен човек, не целя да възкресявам традициите. По-скоро желая да намеря общото сред традицията и съвремието - какво свързва хората и при какви условия, каква е динамичността в днешните общности. Опитвам да схвана това по натурален метод, а точно посредством консолидиране на част от наследството ни в танца.
В моя случай това е наследството на Португалия, Иберия, някогашните колонии. Какви сили оформят днешните общества, да вземем за пример глобализацията? Как интегрираме световното и локалното, локалните обичаи и идващите въздействия от други култури и континенти, като да вземем за пример афроамериканската музика и танци. Този развой се случи доста интуитивно. Отне ми време, с цел да схвана по какъв начин стъпките могат да се разтопят, по какъв начин звукът може да се разгради, тъй че да почувстваш отклоняване или смяна, да вземем за пример внасяйки детайли от фолклора, фанфари, филхармонични детайли в музиката. Нещо като секване на утопии.
Как създавате връзката сред танца и музиката във вашите представления?
- Тази връзка съществува най-много в обществените танци, изключително в суинга и клубната музика. Самата музика ми оказва помощ да установя връзка със фена, да му дам подтекст. Създаваме атмосфера, сила, прочувствено пространство посредством нея, а в границите на представлението идват тези отклонения, даже конфликти, с които желаеме да предизвикваме публиката.
В CARCAÇA има забавен триъгълник сред минало, настояще и модерна просвета. Жоао Паиш Фелипе свири на барабани, напомняйки за национален празник в провинцията или маршове, фанфари и остарели жанрове. Електронният груув на Луиш Пещана е динамичен и основава прочувствено пространство посредством синтезатора, който пък наподобява на човешки глас и пеене. А от трета страна - използваме постмодерен метод на приложимост на музикалните принадлежности и ритъма. Започнах да строя сцените по материала, който музикантите към този момент имаха, и да олицетворявам този ексцентричен оркестър посредством танца.
Какво е бъдещето на изпълнителските изкуства?
- Изпълнителските изкуства постоянно ще дават пространство на тялото, на наличието и на емоционалността. Да видиш някой да плаче на сцената пред теб не може да се съпостави с киното или холограмите.
Днес сме доста по-свързани цифрово, само че доста по-отдалечени физически. А изпълнителските изкуства ще не престават да бъдат свързващото звено, да ни събират с човешки тематики.
Другото е отношението към гибелта, оттова към блажената безкрайност и концепцията за безсмъртието. Технологията резервира нашите мемоари, нашите облик и глас, тя може да съществува постоянно в облака. Изпълнителските изкуства не могат да бъдат сменени, копирани, възпроизведени посредством нова медия, тъй като са ефимерни и нежни.
И не на последно място, за мен е необикновено да видя хората да се сплотяват чрез силата си, страстите си, историите си посредством танца, музиката, цирка - и изобщо изпълнителските изкуства. Културата е толкоз специфична, тъй като е метод да бъдем дружно, основава принадлежност, насочва ни към непознатото на следващия ден посредством общото през вчерашния ден, тъй като ни освобождава - това е повода да бъда хореограф - и вади на показ част от това, което е стаено вътре.
© One dance week
Марко да Силва Ферейра е роден в Санта Мария да Фейра, Португалия. Започва своята кариера в региона на танцовото изкуство през 2004 година, а през 2009 година печели първо място на платформата Eurobattlе в категорията " Нов жанр ". Между 2018 и 2019 Марко е асоцииран актьор на Общинския спектакъл на Порто, а сред 2019 и 2021 - в Centre chorégraphique National de Caen в Нормандия.
Билети за спектакъла на 26 май в Дом на културата " Борис Христов ", Пловдив, ще намерите в продажба онлайн в мрежата на и на касите на EasyPay в цялата страна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ