На 26 май през 1879 г. е открит Върховният касационен

На 26 май през 1879 година е открит Върховният касационен съд на България (от френската cassation, през съветската касация, със значение на „ отменяне “, „ анулация “). Той е една от най-важните институции в българската история, основана незабавно след Освобождението, с цел да подсигурява върховенството на закона и уеднаквяването на правосъдната процедура.

Съдът е очакван в Търновската конституция, призната на 16 април 1879 година Първоначално се състои от един ръководител, петима съдии и един прокурор. За поста първи ръководител е назначен видният възрожденец, правист и публичен активист Димитър Греков.

Основната задача на Върховен касационен съд е да работи като последна правосъдна инстанция, която не преразглежда обстоятелствата по делата, а следи за точното и еднообразно използване на законите от всички съдилища в страната.

В интервала 1947 – 1990 година, след деветосептемврийския прелом, правосъдната система е реорганизирана по руски модел. Върховният касационен съд и Върховният административен съд са слети във Върховен съд на Народна република България.

С приемането на новата Конституция на Република България през 1991 година се възвръща триинстанционната правосъдна система и Върховен касационен съд заема остарялото си място на висш орган на правосъдната власт.

Върховният касационен съд (ВКС) на България е висшата правосъдна инстанция в България. Осъществява висш правосъден контрол върху гражданските, наказателните, военните и комерсиалните каузи и постанова тъкмо и еднообразно използване на законите от всички съдилища. Решенията на Върховния касационен съд са дефинитивни и не подлежат на обжалване. В него през днешния ден работят 85 съдии с над 15 години юридически стаж, разпределени в три колегии: гражданска, наказателна и комерсиална.