26 август 1071 година: Битката при Манцикерт
На 26 август 1071 година покрай Манцикерт, Армения, селджуците нанасят уверено проваляне на Византийската империя и си проправят път за заселване в Анатолия, а византийският василевс Роман IV Диоген е покорен. Битката отваря пътя на селджуците към Близкия изток и Балканите. Военните дейности предрешават за епохи бъдещето на района.
Селджуците се строяват в колосален полумесец, употребявайки стрелци и нападения по фланговете с цел да тормозят настъпващите ромеи. Византийската пехота съумява да превземе лагера на врага, само че селджукидите изтеглят конницата си и употребявайки стрелци не престават на правилото “удряй и бягай “ да отслабват крилата на своите съперници, като в същото време „ рогата “ на полумесеца стартират да се затварят към тила на византийците. Поставен в това неловко състояние, Роман заповядва оттегляне към Манцикерт.
Турците се възползвали от настъпилото комплициране и спускащия се мрак и атакували разпокъсаната византийска войска. Крилата били пометени, а центъра обграден и разрушен. Роман IV бил покорен, а варяжките му гвардейци – убити до момента в който го пазят.
Сблъсъкът сред Византийската империя и Селджукидите стартира още през 1060г., когато турците стартират първите си нападения в Армения. До 1068г., селджуците са завладели по-голямата част от тази провинция, дружно със основните градове Ани и Кесарея. Константин IX и Константин X – и двамата надалеч от висотата на воините императори, които извели до надвит край ромейската реконкиста, не съумели да противодействат на засилващото се турско нахлуване. С възкачването на трона на енергичния Роман IV Диоген, византийците почнали поредност от стъпки с цел да се възвърнат изгубените позиции в Северна Сирия и Източна Анатолия. Една византийска войска съумява да изтласка турците от Сирия, въпреки да е победена в последна сметка след персоналната интервенция на султан Алп Арслан. Въпреки това владетелят на селджуците избира да подписа мир (1069г.) и да насочи вниманието си към могъщия Фатимидски халифат в Египет.
Напредването на Византия към Кавказ довежда до борбата Манцикерт. Победата на селджуките довежда до построяването на Бачковския манастир.
Селджуците се строяват в колосален полумесец, употребявайки стрелци и нападения по фланговете с цел да тормозят настъпващите ромеи. Византийската пехота съумява да превземе лагера на врага, само че селджукидите изтеглят конницата си и употребявайки стрелци не престават на правилото “удряй и бягай “ да отслабват крилата на своите съперници, като в същото време „ рогата “ на полумесеца стартират да се затварят към тила на византийците. Поставен в това неловко състояние, Роман заповядва оттегляне към Манцикерт.
Турците се възползвали от настъпилото комплициране и спускащия се мрак и атакували разпокъсаната византийска войска. Крилата били пометени, а центъра обграден и разрушен. Роман IV бил покорен, а варяжките му гвардейци – убити до момента в който го пазят.
Сблъсъкът сред Византийската империя и Селджукидите стартира още през 1060г., когато турците стартират първите си нападения в Армения. До 1068г., селджуците са завладели по-голямата част от тази провинция, дружно със основните градове Ани и Кесарея. Константин IX и Константин X – и двамата надалеч от висотата на воините императори, които извели до надвит край ромейската реконкиста, не съумели да противодействат на засилващото се турско нахлуване. С възкачването на трона на енергичния Роман IV Диоген, византийците почнали поредност от стъпки с цел да се възвърнат изгубените позиции в Северна Сирия и Източна Анатолия. Една византийска войска съумява да изтласка турците от Сирия, въпреки да е победена в последна сметка след персоналната интервенция на султан Алп Арслан. Въпреки това владетелят на селджуците избира да подписа мир (1069г.) и да насочи вниманието си към могъщия Фатимидски халифат в Египет.
Напредването на Византия към Кавказ довежда до борбата Манцикерт. Победата на селджуките довежда до построяването на Бачковския манастир.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ