Чернобилските бабушки - жените, които отказаха да напуснат радиоактивната зона
На 26 април 1986г. се случи най-тежката атомна повреда в човешката история, а 4-ти реактор на АЕЦ Чернобил съвсем не заличи живота в Европа. Атомният пожар е бушувал цели 10 дни, разпръсквайки големи количества радиация над цяла Европа. Радиация равняваща се по мощност и мощ с 400 бомби, колкото тази, паднала над Хирошима...
Днес чернобилските почва, въздух, вода, са "най-заразните " на цялата планета. Самият реактор е в центъра на 1000 кв. благи "забранена зона ". Това е огромна повърхност към централата, която е под карантина от повредата насам, там хората нямат право да живеят, има граници, паспортен надзор и непрекъснат радиационен мониторинг.
Заради големите естествени опустошения, постоянно забравяме, че към Чернобил са живели хора, техните истории са същински, както и техните нещастия. Днешната ни история ще ви опише за една странна общественост от към 130 индивида, наричани "самонастаняващи се ". Те са избрали да останат и да продължат да живеят в "Забранената зона ".
И съвсем всички са дами.
Над 116 хиляди души са били евакуирани от рисковата зона след случая, само че към 1200 от тях са отказали да си тръгнат. Жените, които са останали, в този момент са сред 70 и 80-годишни и са последните оживели, които незаконно са се завърнали в домовете си малко след нещастието.
Тази необикновена група от жени-бунтарки продължава да живее и през днешния ден измежду самотните и токсични остатъци от предходния им живот. Защото животът им през днешния ден се дели на преди и след. Преди повредата и След нея.
В "Забранената зона " сега пустеят десетки призрачни села, тихи и рискови. Но в някои от тях не е напълно по този начин. Някои от селата имат своите "бабушки ". Между 8 и 12 на брой, тези баби знаят по какъв начин да оцеляват.
Хана Заворотная е една от бабите-бунтарки, за които даже е сниман и документален филм. Тя си спомня по какъв начин е трябвало да се промушва през шубраци и полета, с цел да се върне назад в селото си през лятото на 1986г.
"Застреляйте ни и ни изкопайте гроба ", споделила тя на бойците, които се опитвали да изтеглят нея и фамилията ѝ през дните на ужаса. "В противоположен случай оставаме тук! "
Istock
Но за какво тази жена избира да остане върху отровната земя? Не знае ли какъв е рискът или е задоволително луда, с цел да го пренебрегва? Или може би и двете?
"Радиацията не ме плаши, плаши ме гладът. ", отвръща Хана
Заворотная и останалите дами са претърпели Сталинския Гладомор - геноцид от апетит през 30-те години на предишния век. Тогава милиони украинци са намерили гибелта си, а единствено 10 години по-късно са били пометени и от нацистите. Когато чернобилския случай се случил, няколко десетилетия по-късно, мнозина не са желали да бягат от невидими врагове, тъй като са познавали ужаса на глада и войната, които си имат лице, за разлика от радиацията.
Istock
Днес разрешават на бабите да живеят в тази рискова зона, единствено тъй като към този момент са във възраст, на която не могат да имат деца. Но какво се случва със здравето им? Трудно е да се отговори на този въпрос еднопосочно. Средата към тях излъчва избрани равнища на радиация. Световната здравна организация счита, че повече от 4 хиляди смъртни случая ще бъдат свързани с Чернобил след време.
От Грийнпийс пресмятат, че починалите поради затруднения след повредата ще бъдат десетки хиляди. Всички са съгласни, че честотата на ракови болести след случая е скочила неведнъж, а броя на хората, развили най-различни психологични болести и разстройства, е непроследим.
Радиоактивното заразяване след повредата е било смъртоносно, само че контузията, нанесена на евакуираните хора и околните на починалите, е още един тежък удар.
Istock
Една от бабите споделя, че доста от хората не са умряли поради радиацията, а от тъга. От тъга по изгубения дом, по разпиляното семейство, по метода на живот преди пагубното събитие.
"Ако си тръгнеш, умираш. Тези, които избягаха, в този момент са по-зле от нас. Умират от тъга...Родната земя си е родна земя. Никога няма да я напусна. "
С радиация или без, тези баби са в заника на дните си. Но тяхната храброст и непреклонен дух са индикация, че няма по-мило място от родния дом и по-силно нещо от жена, решила да се бори за правото си на естествен живот. Тези бабушки са непредвидения урок от една атомна покруса.
Прочетете ТУК историята на тримата мъже от Чернобил, поради които през днешния ден сме ЖИВИ >>>
Днес чернобилските почва, въздух, вода, са "най-заразните " на цялата планета. Самият реактор е в центъра на 1000 кв. благи "забранена зона ". Това е огромна повърхност към централата, която е под карантина от повредата насам, там хората нямат право да живеят, има граници, паспортен надзор и непрекъснат радиационен мониторинг.
Заради големите естествени опустошения, постоянно забравяме, че към Чернобил са живели хора, техните истории са същински, както и техните нещастия. Днешната ни история ще ви опише за една странна общественост от към 130 индивида, наричани "самонастаняващи се ". Те са избрали да останат и да продължат да живеят в "Забранената зона ".
И съвсем всички са дами.
Над 116 хиляди души са били евакуирани от рисковата зона след случая, само че към 1200 от тях са отказали да си тръгнат. Жените, които са останали, в този момент са сред 70 и 80-годишни и са последните оживели, които незаконно са се завърнали в домовете си малко след нещастието.
Тази необикновена група от жени-бунтарки продължава да живее и през днешния ден измежду самотните и токсични остатъци от предходния им живот. Защото животът им през днешния ден се дели на преди и след. Преди повредата и След нея.
В "Забранената зона " сега пустеят десетки призрачни села, тихи и рискови. Но в някои от тях не е напълно по този начин. Някои от селата имат своите "бабушки ". Между 8 и 12 на брой, тези баби знаят по какъв начин да оцеляват.
Хана Заворотная е една от бабите-бунтарки, за които даже е сниман и документален филм. Тя си спомня по какъв начин е трябвало да се промушва през шубраци и полета, с цел да се върне назад в селото си през лятото на 1986г.
"Застреляйте ни и ни изкопайте гроба ", споделила тя на бойците, които се опитвали да изтеглят нея и фамилията ѝ през дните на ужаса. "В противоположен случай оставаме тук! "
Istock Но за какво тази жена избира да остане върху отровната земя? Не знае ли какъв е рискът или е задоволително луда, с цел да го пренебрегва? Или може би и двете?
"Радиацията не ме плаши, плаши ме гладът. ", отвръща Хана
Заворотная и останалите дами са претърпели Сталинския Гладомор - геноцид от апетит през 30-те години на предишния век. Тогава милиони украинци са намерили гибелта си, а единствено 10 години по-късно са били пометени и от нацистите. Когато чернобилския случай се случил, няколко десетилетия по-късно, мнозина не са желали да бягат от невидими врагове, тъй като са познавали ужаса на глада и войната, които си имат лице, за разлика от радиацията.
Istock Днес разрешават на бабите да живеят в тази рискова зона, единствено тъй като към този момент са във възраст, на която не могат да имат деца. Но какво се случва със здравето им? Трудно е да се отговори на този въпрос еднопосочно. Средата към тях излъчва избрани равнища на радиация. Световната здравна организация счита, че повече от 4 хиляди смъртни случая ще бъдат свързани с Чернобил след време.
От Грийнпийс пресмятат, че починалите поради затруднения след повредата ще бъдат десетки хиляди. Всички са съгласни, че честотата на ракови болести след случая е скочила неведнъж, а броя на хората, развили най-различни психологични болести и разстройства, е непроследим.
Радиоактивното заразяване след повредата е било смъртоносно, само че контузията, нанесена на евакуираните хора и околните на починалите, е още един тежък удар.
Istock Една от бабите споделя, че доста от хората не са умряли поради радиацията, а от тъга. От тъга по изгубения дом, по разпиляното семейство, по метода на живот преди пагубното събитие.
"Ако си тръгнеш, умираш. Тези, които избягаха, в този момент са по-зле от нас. Умират от тъга...Родната земя си е родна земя. Никога няма да я напусна. "
С радиация или без, тези баби са в заника на дните си. Но тяхната храброст и непреклонен дух са индикация, че няма по-мило място от родния дом и по-силно нещо от жена, решила да се бори за правото си на естествен живот. Тези бабушки са непредвидения урок от една атомна покруса.
Прочетете ТУК историята на тримата мъже от Чернобил, поради които през днешния ден сме ЖИВИ >>>
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ