На 25 юни, докато Европа чества устойчивото бъдеще, в Бобов

На 25 юни, до момента в който Европа празнува устойчивото бъдеще, в Бобов дол хората разпростират с ръце сивата маса пред лицата си, с цел да преминат по улиците . Не метафора. Физическа, отровна действителност. Въздух, който може да се пипне. А който може да се пипне, убива.

Това не е вест. Това е хроника на едно продължаващо закононарушение — от години. И то не е единствено екологично. То е политическо. Социално. И морално.

разгласява фотография и коментар, в който сарказмът реже като въглищен прахуляк през дробовете:

„ И през днешния ден край Бобов дол хората не просто виждат какво дишат, само че го и разбутват с ръце, с цел да преминат. Но Комисията за противопоставяне на корупцията няма да влезе там, в общината или в Министерство на околната среда и водите. Предлагам им да разгласят 25 юни за ден на чистия въздух, на който да се молят пред иконата на Ковачки. “

Тази подигравка е зов. И този зов отеква, тъй като въглищният пушек в Бобов дол не е просто артикул на остарели ТЕЦ-ове, а на мрежа от зависимости, прекачване на отговорности и безмълвно съучастничество . От Министерство на околната среда и водите до локалната власт. От прокуратурата до Комисията за противопоставяне на корупцията /КОНПИ/.

Къде е КОНПИ?
Къде е прокуратурата?
Къде са инспекциите, когато жителите разнасят фотоси, видеа, проби и действителни медицински диагнози?

Отговорът мълчи сред стените на институции , които би трябвало да пазят публичния интерес. И по тази причина предлагането на Белев звучи толкоз тъкмо в своята горчива ирония — 25 юни за ден на „ чистия въздух “ и реверанс пред „ иконата на Ковачки “ . Това към този момент не е просто коментар. Това е диагноза за страна , в която индустриалният феодализъм към момента разполага с по-голяма власт от закона.

Кой печели от това безмълвие?
Като че ли никой не смее да изрече гласно името на Христо Ковачки в подтекста на отговорност. Защото щом става дума за централи, свързани с него, мълчанието на регулаторите става гръмко.

Доклади има. Сигнали има. Факти има. Но няма дейности.

Междувременно стотици хора живеят като в камера за газови опити . Деца кашлят по пътищата. Старци не излизат от домовете си. А равнищата на фини прахови частици остават отвън нормите за живот. Но очевидно в рамките на корупционното самообладание.

Това е митинг, не просто пост
Публикацията на Белев не е просто позиция на един екоактивист. Тя е знак на безсилието и гнева, които ври под повърхността на гражданското общество. Гняв от това, че към момента в България здравето може да бъде търгувано, а въздухът — отстъпен в интерес на стопански ползи, замаскирани като „ вложения “.

Докато хората размахват ръце, с цел да си отворят път през смог, политиците размахват ръце, с цел да се измият от отговорност.

Време е за същински ден на чистия въздух
Не подигравателен. Истински. Ден, в който КОНПИ, Министерство на околната среда и водите и прокуратурата да отворят порти не за поклонение пред икони, а за работа в интерес на хората . И освен в Бобов дол, а на всички места, където въздухът убива в тишина, до момента в който институциите пазят комфортна слепота.

А дотогава – дано 25 юни бъде денят, в който мълчанието се трансформира в съучастничество. И денят, в който жителите започнаха да броят не дните без смог, а дните до правдивост.

Присъединете се към нашия 

Япония с интерес към тунелите под Стара планина и линията Пловдив–Турска граница