42 години без Владимир Висоцки
На 25 юли 1980 година, тъкмо когато в Москва се организират летните олимпийски игри, напусна „ белия свят “ Владимир Висоцки, един от най-големите бардове освен в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, само че и в света.
Нито една руска медия не оповестява за кончината му. Единствен вестник,,Вечерна Москва ”, и то три дни по-късно, оповестява тъжната вест. Въпреки това, новината доближава до всички краища на Русия и в чужбина, а пред спектакъл,,Таганка ” се стича голяма навалица.
Съветското държавно управление по,,онова ” време признава заслугите му като артист, само че музикалното му творчество остава завалено и непризнато от комунистическата страна, а огромна част от песните му са неразрешени, защото засягат теми-табу в Съюза по негово време. Въпреки това музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия пресипнал глас на барда и китарните му осъществявания, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като последователно се превръщаха в национално творчество.
Нито една руска медия не оповестява за кончината му. Единствен вестник,,Вечерна Москва ”, и то три дни по-късно, оповестява тъжната вест. Въпреки това, новината доближава до всички краища на Русия и в чужбина, а пред спектакъл,,Таганка ” се стича голяма навалица.
Съветското държавно управление по,,онова ” време признава заслугите му като артист, само че музикалното му творчество остава завалено и непризнато от комунистическата страна, а огромна част от песните му са неразрешени, защото засягат теми-табу в Съюза по негово време. Въпреки това музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия пресипнал глас на барда и китарните му осъществявания, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като последователно се превръщаха в национално творчество.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




