Вятър в морето: междуинституционалният хаос остава
На 25 януари Народното събрание одобри на първо четене законопроект -- втората версия на план за Закон за силата от възобновими източници в морските пространства (ЗЕВИМП), след неуспеха на първия опит за подобен закон (2022 г.) - заради мощен отрицателен публичен отзив. Оказва се, че единствената позитивна смяна, която е направена по отношение на първата версия е отпадането на така наречен „ Междуведомствен експертен съвет за развиване на офшорната вятърна сила “ към Министерския съвет, който трябваше да ръководи целия развой по развиване на вятърната сила в морските пространства – от определянето на предпочитаните зони, през концесионирането, построяването, контрола, пазара на електрическа енергия до закриването на концесиите след тяхното приключване.
Доведе ли обаче това до значително възстановяване на законопроекта? Нашият явен отговор е „ Не, не докара “!
На първо място остава въпросът: заслужава ли уреждането на публичните връзки в региона на производството на сила от вятъра в морските пространства специфичен закон?
Отговорът тук не е еднопосочен, само че по-скоро клони към „ не “.
Самото название на законопроекта – Закон за силата от възобновими източници в морските пространства (ЗЕВИМП) – демонстрира, че той е частен вид на ЗЕВИ, Закон за силата от възобновими източници. ЗЕВИ от своя страна пък е частен закона за ЗЕ – Закона за енергетиката. А втората част на законопроекта – „ в морските пространства “ (МП) – пък съответствува с полето на деяние на Закона за устройството на морските пространства (Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България). Закона за устройството на морските пространства на собствен ред е частен организационен закон, обвързван със Закона за устройство на територията (ЗУТ). По цялата си логичност той цели да улесни вятърната сила в морето като я слага като предпочитана пред други употребения на територията – посредством особено уредени концесии, като по този начин навлиза в полето на Закона за концесиите.
Тоест, предлаганият нов закон цели да уреди тематики, уреждани към миг от най-малко 4 други закона – 2 закона за силата (общ и за силата от ВЕИ) и 2 закона за устройство (общ и за устройството в морето), както и Закона за концесиите. Всъщност, от претекстовете разбираме, че основаването на нов закон във към този момент уредена материя е стимулиран главно с това, че „ ще даде явен сигнал на вложители и опитни компании “ – т.е., ползвателите му са главно бизнесите, като уреждането на съответната материя и все още съществува по силата на други закони.
Факт е, че планът повтаря текстове от други закони (напр. член 12 и член 13 повтарят текстове от ЗМПВВППРБ, член 58, алинея 3 от Закона за концесиите и др.). Факт е, че някои от неговите нови (допълващи) постановки умерено могат да намерят място в съответните закони (ЗЕ, ЗЕВИ, Закон за устройство на територията, Закона за концесиите, ЗМПВВППРБ и др.) Това, което остане отвън тях би могло да се провежда в специфичен закон, само че то би било в доста по-малък размер и обсег. Такава е позицията и на институциите, подали мнения – Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите.
На второ място и тази версия на ЗЕВИМП се пробва да контролира публичните връзки не за всички вероятни технологии за сила от възобновими източници в морските пространства, а единствено за тези, употребяващи силата напразно. Това слага в неизгодно състояние вложенията в останалите софтуерни решения, без значение дали те биха били по ефикасни и ефикасни при производството и преноса на сила. Известни все още са най-малко две такива технологии: фотоволтаични централи на вода и създаването на Българска академия на науките за потребление на сероводорода в Черно море за рандеман на сила. По един или различен метод те също би трябвало да са част от този закон, в случай че се одобри, че неговото битие е целесъобразно.
На трето място проектозаконът оставя задоволително комплицирани „ решения “, по този начин щото междуинституционалните проблеми, които предвиждаме да сътвори при практическото му използване, ще бъдат повече в усложнение, в сравнение с в облекчение на вложителите. Така структуриран, планът не подсигурява правна сигурност нито за евентуалните вложители, нито за институциите, без значение от прокламирания принцип на „ обвързваща подготвеност “, съгласно който на последните се лишава правото на преценка за целесъобразността на едно или друго решение.
На четвърто място проектозаконът отваря вратите за съществени нарушавания на законодателството по околната среда. Като цяло се следи едно недоумение на превантивните и контролните функционалности на това законодателство.
И вторият опит за предложение на закон за развиване на вятърната сила в морето, е неопитен и зле аргументиран. Противоречията с други закони, които откриваме могат да бъдат изгладени, само че това изисква работа без предварителна настройка, че сходен отегчителен и замайващ закон е наложително нужен. Възможни са различни решения, каквито освен ние сме показали, посредством допълнение на съответни настоящи закони, тъй че това, което остане (ако въобще остане) за нов законопроект да бъде къс, явен и логичен текст, който добавя и конкретизира, а не слага нови проблеми. За да може да се реализира главната цел: едновременното развиване на ВЕИ в морските пространства и запазване на морските екосистеми и биологично многообразие: двата съществени стълба на европейския зелен пакт.
Пълния текст на разбора четете
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Доведе ли обаче това до значително възстановяване на законопроекта? Нашият явен отговор е „ Не, не докара “!
На първо място остава въпросът: заслужава ли уреждането на публичните връзки в региона на производството на сила от вятъра в морските пространства специфичен закон?
Отговорът тук не е еднопосочен, само че по-скоро клони към „ не “.
Самото название на законопроекта – Закон за силата от възобновими източници в морските пространства (ЗЕВИМП) – демонстрира, че той е частен вид на ЗЕВИ, Закон за силата от възобновими източници. ЗЕВИ от своя страна пък е частен закона за ЗЕ – Закона за енергетиката. А втората част на законопроекта – „ в морските пространства “ (МП) – пък съответствува с полето на деяние на Закона за устройството на морските пространства (Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България). Закона за устройството на морските пространства на собствен ред е частен организационен закон, обвързван със Закона за устройство на територията (ЗУТ). По цялата си логичност той цели да улесни вятърната сила в морето като я слага като предпочитана пред други употребения на територията – посредством особено уредени концесии, като по този начин навлиза в полето на Закона за концесиите.
Тоест, предлаганият нов закон цели да уреди тематики, уреждани към миг от най-малко 4 други закона – 2 закона за силата (общ и за силата от ВЕИ) и 2 закона за устройство (общ и за устройството в морето), както и Закона за концесиите. Всъщност, от претекстовете разбираме, че основаването на нов закон във към този момент уредена материя е стимулиран главно с това, че „ ще даде явен сигнал на вложители и опитни компании “ – т.е., ползвателите му са главно бизнесите, като уреждането на съответната материя и все още съществува по силата на други закони.
Факт е, че планът повтаря текстове от други закони (напр. член 12 и член 13 повтарят текстове от ЗМПВВППРБ, член 58, алинея 3 от Закона за концесиите и др.). Факт е, че някои от неговите нови (допълващи) постановки умерено могат да намерят място в съответните закони (ЗЕ, ЗЕВИ, Закон за устройство на територията, Закона за концесиите, ЗМПВВППРБ и др.) Това, което остане отвън тях би могло да се провежда в специфичен закон, само че то би било в доста по-малък размер и обсег. Такава е позицията и на институциите, подали мнения – Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите.
На второ място и тази версия на ЗЕВИМП се пробва да контролира публичните връзки не за всички вероятни технологии за сила от възобновими източници в морските пространства, а единствено за тези, употребяващи силата напразно. Това слага в неизгодно състояние вложенията в останалите софтуерни решения, без значение дали те биха били по ефикасни и ефикасни при производството и преноса на сила. Известни все още са най-малко две такива технологии: фотоволтаични централи на вода и създаването на Българска академия на науките за потребление на сероводорода в Черно море за рандеман на сила. По един или различен метод те също би трябвало да са част от този закон, в случай че се одобри, че неговото битие е целесъобразно.
На трето място проектозаконът оставя задоволително комплицирани „ решения “, по този начин щото междуинституционалните проблеми, които предвиждаме да сътвори при практическото му използване, ще бъдат повече в усложнение, в сравнение с в облекчение на вложителите. Така структуриран, планът не подсигурява правна сигурност нито за евентуалните вложители, нито за институциите, без значение от прокламирания принцип на „ обвързваща подготвеност “, съгласно който на последните се лишава правото на преценка за целесъобразността на едно или друго решение.
На четвърто място проектозаконът отваря вратите за съществени нарушавания на законодателството по околната среда. Като цяло се следи едно недоумение на превантивните и контролните функционалности на това законодателство.
И вторият опит за предложение на закон за развиване на вятърната сила в морето, е неопитен и зле аргументиран. Противоречията с други закони, които откриваме могат да бъдат изгладени, само че това изисква работа без предварителна настройка, че сходен отегчителен и замайващ закон е наложително нужен. Възможни са различни решения, каквито освен ние сме показали, посредством допълнение на съответни настоящи закони, тъй че това, което остане (ако въобще остане) за нов законопроект да бъде къс, явен и логичен текст, който добавя и конкретизира, а не слага нови проблеми. За да може да се реализира главната цел: едновременното развиване на ВЕИ в морските пространства и запазване на морските екосистеми и биологично многообразие: двата съществени стълба на европейския зелен пакт.
Пълния текст на разбора четете
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ